• Империализмът = войни, експлоатация и пропаганда
• Мирът - това е тишината след търга за роби на някой площад в Либия
Преди много години генерал Колин Пауъл, шеф на въоръжените сили на САЩ, заяви, че след рухването на комунизма в Съветския съюз и Източна Европа единствените “злодеи”, които са му останали, са Куба и Северна Корея. Това, че този американски военачалник е считал за свое задължение борбата против “злодеите” - т.е., допускал е възможността да се предприемат въоръжени действия против суверенни държави, - е косвено признание за непоклатимата войнственост на империята САЩ, както и за това, че Вашингтон въобще не иска мир.
Вашингтон никога не е искал мир, а войната винаги е била предпочитано от него средство за постигането на целите му. Империализмът, монополистичният етап от развитието на капитализма, се основава на завоеванията, постигнати по пътя на войната, а мирът е само непродължителна пауза в поредицата от империалистически агресии.
Мирът - това е мълчанието, възцарило се над прашните развалини на сирийския град Алепо, когато американските наемници джихадисти вече са прогонени оттам. Мирът - това са отровените с обеднен уран води на река Дунав, след като натовските самолети са хвърлили убийствения си товар. Мирът - това е тишината след търга за роби на някой площад в Либия - страна, която бе върната в средновековието в резултат от агресията на САЩ и НАТО, подпомогнати от техните ислямистки орди. Мирът е само една кратък миг между подготовката и осъществяването на поредната империалистическа агресия.
Войните са кръвта, която поддържа живота на имперския капитализъм.
Посредством тях управляващата капиталистическа класа се обогатява непрекъснато, а глобалният елит разпростира своето господство и своя грабеж върху цялата планета. Тези страни, които отказват да се подчинят, трябва да понесат жестоките последствия от своето непокорство.
В своето изказване генерал Пауъл изразява не само нежеланието на имперската държава САЩ да бъде установен мир, но и постоянната необходимост тя да размахва плашилата на някакви измислени врагове - т. нар. злодеи, - които да бъдат претекст за водените войни.
Това, че американската държава представлява кървавото острие на империалистическия грабеж, се скрива от простолюдието в САЩ. Ако американците узнаят и разберат тази истина, ще рухне фалшивата претенция, че държавата се е посветила да служи на добруването на нацията. Управляващите аргументират войните си с лъжата за различни ужасяващи външни заплахи, заради които, както твърди пропагандата, на САЩ им се налага да воюват по света. И след като обявеният за враг СССР вече не съществува, беше наложително да се измисли нов страховит противник на негово място. Така на сцената се появи ислямският тероризъм. В действителност той в голяма степен представляваше продукт на американския държавен тероризъм и съзнателно бе използван за разрушаването на ислямските страни с цел да наложи американски контрол върху естествените им ресурси, да определи къде ще минават бъдещите търговски пътища, да разшири обхвата на действие на глобалния капитал.
С времето ислямският тероризъм донякъде излезе извън контрол, което се оказа удобен претекст за разширяване на американските войни. Той се превърна в караконджол, използван от медиите на управляващата класа, за да сплашват населението на западните страни и да го принудят да се съгласи да бъдат водят войните, всъщност, предназначени да наложат хегемонията на Запада върху света.
Но напоследък
западните хора се умориха от нескончаемите медийни страхотии
за джихадисти, за самолети, които се забиват в небостъргачи, за въоръжени лица, обстрелващи от покривите градските площади. За щастие на имперските върхушки и техните медии тогава се откри втори фронт във войната за умовете на населението на западните страни. Новият враг беше един геополитически съперник на Запада - възкръсналата руска държава, надигнала се от пепелта на капиталистическия грабеж. Освен брадатият религиозен фанатик, споделящ пред телевизионната камера желанието си да умре, в западните медии се появи облечен в скъп костюм московец с презрително и лукаво изражение на лицето. В САЩ се разрази истерията около “Русиягейт” - нелепата и неподкрепена с доказателства измислица, че Кремъл бил манипулирал президентските избори в САЩ, за да бъде избран Доналд Тръмп и да бъде победена кандидатката на Демократическата партия Хилари Клинтън. Случайни факти, включително и такива, които въобще нямат връзка с изборите или са възникнали след провеждането им, се изопачават и ужасено се обявяват за “много обезпокоителни” и доказателство, че Русия разединявала американския народ.
Пред народа се разиграва театър,
в който главна роля играят загубилата президентските избори Демократическа партия и близките до нея големи медии, както и хора от разузнавателни служби като ФБР и ЦРУ, които са сред най-реакционните и най-престъпните организации в света.
Създадените от медиите карикатурни образи на ислямски и руски злодеи са предназначени да всеят ужас в умовете на западните граждани и да се манипулира тяхното мислене. Значителна част от западните хора въобще не разбират,
че ислямисткият тероризъм е в голяма степен породен от американския тероризъм.
Нито пък осъзнават, че именно американската агресивност е предизвикала руските мерки за самозащита, които после западните медии представяха като зловеща заплаха за самото съществуване на Запада. Критиците понякога определят с думата “овце-хора” (sheeple) невежите и немислещи индивиди, които приемат на вяра пошлите лъжи на своите продажни лидери.
Всички онези, които по някаква причина са неугодни на империята САЩ, биват оплюти и оклеветени, но за съюзниците на Вашингтон не се пестят ласкавите думи независимо от това какво представляват всъщност. Сред американските любимци е Саудитска Арабия, една средновековна теократична монархия, която реже главите на хората, води със западна помощ геноцидна война против малкия Йемен и чийто деспотизъм е също така непоколебим, както е непоколебима подкрепата на Вашингтон за античовешкия режим в Рияд. В американските медии се публикуват угоднически възхвали за новия идол на саудитския империализъм - рекламирания като реформатор млад престолонаследник принц Мохамед Бин Салман, или
MBS, както го наричат неговите обожатели.
Безгранично е лицемерието на империализма, когато полага усилия да оправдае своите престъпни военни интервенции по света. С тази цел той размахва фалшивия флаг на икономическата справедливост и демократичната свобода над страните, които е завладял. Но жителите на тези смазани и ограбени страни са съвсем наясно какво ги е постигнало: разрушения, смърт и страдания, жизненият им стандарт стремително е спаднал, а предишните управници, които са били отстранени от власт, а понякога и физически ликвидирани по волята на Вашингтон, са
заменени с много по-лоши американски марионетки.
Това население разбира от собствен опит, че Западът е като онзи красив град-гробница, чиито сияйни алабастрови фасади крият саркофази със зловонна гниеща плът. Градът-гробница олицетворява бездънната алчност и хищничество на Запада. Този отблъскващ образ западните медии трескаво се опитват да маскират и гримират. Те измислят всевъзможни ужасяващи чудовища, които се налага да бъдат победени с военна сила, а също така разпространяват баснята,
че западните благодетели носели скъпоценните дарове на пазарната демокрация на изостаналите племена от Изтока.
Съществена част от тази абсурдна басня е идеята за “глобализацията”, представяна като някакво благородно начинание, целящо извисяването на “развиващите се” и “преживяващи възход” покорени държави и поставянето им на равна нога със Запада.
В действителност
глобализацията представлява брутално и грабителско нахлуване на западния капитал във всяко кътче на планетата
с цел завладяване на нови пазари и изтръгване на сделки, които са изгодни единствено за западния бизнес. Случва се някои страни да се опитат да затворят вратата пред западния капитал, за да защитят своите пазари и икономики. В такъв случай Западът пуска в ход
шперца на увещанията
и ако това не е достатъчно, вратата може да бъде отворена с взлом чрез насилието на войната.
Някога жестокото колониално завладяване на Африка, често граничещо с геноцид, бе наричано “цивилизационна мисия на Запада”. Сега, за да замаскира отвратителния лик на своите войни, Западът употребява думата “хуманитарен”.
Опустошителните и кръвопролитни агресии в Близкия изток биват наричани “хуманитарна интервенция” за спасението на народите, чийто живот тези агресии съсипват.
Безсрамната западна демагогия е предназначена да заблуждава и дезориентира населението
на западните страни. Другата основна цел е да се заглушат разобличителните гласове, които изричат истини за империализма и неолибералната глобализация. Защото в западния свят освен невежи и неразсъждаващи “овце-хора”(sheeple) живеят и проницателни личности, които дръзват да посочат, че Западът руши икономиките на “развиващите се” и “във възход” държави, че са измислица претекстите за извършваните военни нахлувания, че т. нар. американска “война против тероризма” е в голяма степен резултат от американския държавен тероризъм спрямо различни страни в Азия и Африка. Но едва отворили уста, тези смели разобличители бързо биват нанизвани на копията от знаменосците на хуманитаризма, лепва им се етикетът “продажници” и им се казва, че след като Америка толкова не им харесва, те могат да се махнат от страната. Ако пък някой дръзне да каже, че САЩ са най-голямата контрареволционна сила в света, бдителните американски контрареволюционери веднага го заклеймяват като предател.
Особено враждебно е отношението към разобличителите на престъпленията на американския империализъм (т. нар. whistleblowers) като Челси Манинг, която прекара години в затвора заради своята доблест, или оклеветения основател на сайта “Уикилийкс” Джулиан Асанж, от дълго време укриващ се в еквадорското посолство в Лондон, за да избегне отмъщението на Вашингтон. Психолог на ЦРУ заявява, че разобличителите били психопати, самовлюбени типове, безотговорни хора със забавено развитие, а корумпираната Хилари Клинтън нарича “Уикилийкс” оръдие на Кремъл, а пък Асанж - самовлюбен шарлатанин. Думите й не предизвикват възражение от страна на интервюиращия репортер, а за нечистите афери на “Фондация Клинтън” той не смее и да попита.
В медиите господства фалшивият светъл образ на Вашингтон като някакъв носител на свобода и равенство по света. Фактите се изопачават или премълчават, самокритиката е недопустима, задължително е праведното осъждане на други държави, както и непрестанните заплахи като увод към нови военни авантюри. Такава е информационната манна, с която заливат обществеността медии като “Си Ен Ен”, “Ню Йорк таймс”, “Вашингтон пост” и “Лос Анджелес таймс”.
От позициите на схващането за т. нар. американска изключителност (на практика означаваща, че на САЩ всичко им е позволено) на хората се внушава, че войната е необходимост, когато я води Америка, че глобализацията е неизбежна и означава свободни пазари, че свободните пазари означават индивидуална свобода (в действителност свободата на американските корпорации да завладяват и ограбват света).
Почти не се споменават или са забраненa темa
истините за същността на американската имперска политика.
Истината, че американските войни са всъщност войни за завладяване на чуждите суровини и пазари.
Истината, че навсякъде по света САЩ водят контрареволюционни битки, за да се задуши стремежа на народите към свобода, независимост и демокрация.
Истината, че глобализацията съсипва жизнения стандарт на обикновените американци поради износа на американски производства в бедните страни, където работната ръка е мизерно заплатена, както и поради бягството на американския капитал в офшорни кътчета, за да се избегнат данъците в САЩ.
Истината, че американският капитализъм въобще не желае да предоставя добри работни места и справедливи заплати на своето население. И ако все пак понякога бегло се споменават някои от гореизброените проблеми, то е за да се омаловажи тяхното значение в сравнение с “благородния” проект на капиталистическата глобализация.
Стремежът е да се запази статуквото,
а иначе може да се философства за глобалния капитализъм и да се имитира диалог, без да се промени нещо съществено. Подобно поведение беше любимата тактика на президента Обама.
Въпреки претенциите, че САЩ са голям зашитник на демократичните свободи по света, истината е точно обратната. И ако някъде демокрацията надигне глава, натам ще се втурнат американските специални сили, батальони, наемни терористи, дронове и медии, за да смажат онова, което Вашитнгтон има претенцията, че защитава. Така наречената американска демокрация е само една празна черупка, която привидно овластява народа, но по същността си е плутокрация, т. е. властта не принадлежи на народа, а на богатите, на големите капиталистически корпорации.
Корпоративните капиталистически сили се стремят посредством пропагандата да моделират в своя изгода колективното съзнание на Америка и да потиснат свободата на мисълта и словото. Те считат свободата на мисълта и словото (а също хората, които се стремят към нея) за свой враг, защото тя е път към демократична, социалистическа или комунистическа обществена промяна, предназначена да облагодетелства целия народ, а не само тънкия слой корпоративен елит, който трупа печалби от войните, от завладяването на света и от господството си над него.
За капитала проблемът с демокрацията се състои в това, че тя не е много изгодна за него.
Социалистическите страни слагат ударението върху социалните услуги като здравеопазване, образование, субсидиране на хранителните продукти и жилищното строителство. А за капитала е почти невъзможно да печели, ако предоставя качествени евтини услуги на бедните. Единствената възможност за печалба е да предоставя некачествени, но много скъпи услуги на по-заможните слоеве.
Монополистичният капитализъм е несъвместим с истинската демокрация. Капиталистическите корпорации подчиняват държавната власт и я превръщат в свой инструмент. Така парламентарната демокрация е само маска, прикриваща механизмите на капитализма и империализма.
Тази фасадна демокрация е полезна за едрия капитал, защото за разлика от социализма тя не поставя въпроса за установяването на обществена собственост върху средствата за производство. Неслучайно за врагове на САЩ винаги биват обявявани държави, които в някаква степен клонят към социализъм и осъзнават необходимостта от икономическа и социална справедливост. Дори и това да са страни със смесена икономика, в която съществуват пазарни отношения, каквато е например Венецуела, за САЩ това няма значение.
САЩ не търпят и най-малката склонност да се предприемат икономически мерки в интерес на мнозинството. Всякакви схващания, които напомнят социализъм, следва да бъдат изкоренявани, а хората - програмирани като инструменти на капиталистическата експлоатация.
Ето защо звучат като предупреждение думите на психолога Ерих Фром: “В миналото опасността беше в това, че хората ставаха роби. Опасността в бъдещето е, че хората могат да станат роботи”.
Бистра Стайкова
(по Jason Hirthler. We the Sheeple: the Blind Reading the Blind, Counterpunch, December 8, 2017, със съкращения)
