• Още за опитите да бъде оневинен предателят на Апостола
...Случило се така, че през лятото на 2001 г. бившият даскал и настоящ издател, историк и списовател от ловешкото село Радювене - Васил Колев, докато лениво се полюшвал в семейния хамак и прелиствал стара книжка на тоталитарното литературно списание „Септември“, изведнъж от негова публикация узнал, че поп Кръстьо не е бил председател на Ловчанския революционен комитет.
Така внезапно го осенило просветление, че ...свещеникът няма никаква вина за залавянето на Левски. Тогава именно му хрумнала „гениалната“ идея да се изправи срещу „вековната несправедливост“, проявена спрямо поп Кръстьо. Дал му рамо землякът от ловешкото с. Йоглав, писателят-филмов сценарист и заклет либерал-демократ Георги Мишев.
Една организирана акция
След като напипва „златната жила“ чрез своето издателство „Чернат“ В. Колев започва да тиражира една подир друга книги за „реабилитиране на попа“. През 2002 г. издава „Ръкописите на поп Кръстьо“; през 2004 г. - „Клеветата за поп Кръстьо“; през 2005 г. - „Правото излезе налице“; през 2007 г.- „Поп Кръстьо - живот и дейност“ ; през 2008 г. „Историческата наука - в предутринна мъгла“ - нещо като полемично съчинение на Георги Мишев срещу колегията на „ограничените“ българските историци. Същата година излиза брошурата „Поп Кръстьо и неговите приятели“. През 2015 г. е издаден сборникът „Моралният подвиг на поп Кръстьо“, който включва статии и материали на Марко Ганчев, Марин Георгиев, Банко П. Банков, Цвета Трифонова, Константин Еленков и др. Съставител на сборника е Васил Колев, а негов редактор - самият Георги Мишев.
Още от самото начало двамата ловчалии - В. Колев и Г. Мишев, започват организирана акция за доказване „невинността“ на поп Кръстьо, за изчистване на натрупаните „клевети“ и „лъжи“, за изчегъртване на „мита“, че той е предателят на Левски. Постепенно към тяхната локално патриотическа дружинка се включват и други местни автори като живеещия във Варна ловчалия и бивш журналист от „Гласа на Америка“ и „Свободна Европа“ Петър Доков; троянският краевед Дочо Дулев; роденият в ловешкото село Борима Дочо Боджаков, режисьор на документалния филм за поп Кръстьо „Черна легенда“; ловешкия инженер-писател Банко П. Банков...
Писателите класици- главни клеветници и интриганти
Според Георги Мишев и неговия съдружник Васил Колев главните клеветници на поп Кръстьо са Любен Каравелов, Захарий Стоянов, Христо Ботев и Иван Вазов. Те, така да се каже, са се доверили на пуснатата в обращение „лъжа“ за предателството на поп Кръстьо от дейците на Ловешкия революционен комитет - Марин Поплуканов, Величка Хашнова и Димитър Пъшков, като са „отгледали“ клеветата, която по-късно е прераснала в легенда.
Двамата надъхани „митоборци“ на свой ред пускат своята клевета срещу литературните ни класици, без да се интересуват от конкретните факти, които за В. Колев са „хули и злостни нападки“. Според него Л. Каравелов чрез своите публикации по „случая поп Кръстьо“ във в. „Независимост“ бил обслужвал „интересите на българската революционна емиграция“ срещу... православната църква. Христо Ботев пък робувал на своите „радикални настроения“. Докато Захари Стоянов бил най-обикновен интригант, който взел архива на комитета в себе си, без да го използва, за да държи в шах своите ловешки информатори.
Според Г. Мишев Вазов се бил „предоверил“ на Захари Стоянов, а той пък, понеже бил „влюбен“ в Любен Каравелов, не извършил проверка, за да разбере истината.
Така се стигнало до тази „споделена“ клевета на писателите-класици.
Какви са „аргументите“ на двамата митоборци?
За В. Колев нямат никакво значение фактите, каквито и да са те. „Доказано е - пише пишман летописецът, - че всички аргументи против поп Кръстьо са лъжи, фалшификации и клевети“. Със същата самонадеяност той заключава: „Няма нито едно доказателство, нито един факт, че той е предател“, като априори допълва: “Истината е, че поп Кръстьо е изключително честен, кадърен и образован човек“. По-нататък В. Колев клейми всички власти след Освобождението, като най-голяма заслуга за „очернянето“ на свещеника имали...комунистите.
Но самозваният историк и списовател отива още по-далеч, като обругава Апостола затова, че бил нарушил Наредата, понеже изкористил революционната борба и допуснал извършване на „политико-криминални убийства“ (в. „Народен глас”, 2013 г.), което ще рече, че той не е бил нещо повече от обикновен терорист.
Не са по-различни и „аргументите“ на Георги Мишев. Нито едно обвинение в предателство на свещеника не можело да издържи на времето. Комунистите били узаконили лъжата, че поп Кръстьо е предател. От „изчистването на неговото име“ не следвало, че ще падне сянка върху образа на Апостола. Като сценарист на филма „Черна легенда“ Мишев манипулира доста елементарно съдържанието на шифрованата османска телеграма 1117, която доказва документално, че именно поп Кръстьо е бил турски доносник и предател.
Пошла кампания от мними доказателства
В замяна на тези твърдения и спекулации на двамата „защитници“ на поп Кръстьо през последните години се вихри една пошла кампания от псевдоаргументи и мними „доказателства“ за оневиняване на свещеника. Бившият дисидент и публицист Петър Доков през 2010 г. със своята „Ода за клеветата“, която се тиражира в Литернет, като повтаря пропагандните мантри на Г. Мишев и В. Колев, стига до прозрението, че „тези хора“ - Вазов, Каравелов и Захари Стоянов, „не са невинни“. През 2014 г. троянският краевед Дочо Дулев издава книгата „Предателката на Левски“, в която по пътя на логическата инсинуация „доказва“, че ловешката укривателка на Апостола - Величка Хашнова, била неговият единствен предател.
Иначе всеки друг, който е „за“ предателството на поп Кръстьо, тутакси е „опровергаван“ и анатемосван от Г. Мишев и създаденото от него научно и обществено лоби. Така през 2014 г. Марко Ганчев и В. Колев обвиняват автора на книгата „Предателите на Левски и безсмъртието на поп Кръстьо“ - Росен Янков в меркантилизъм. За Г. Мишев книгата на известния скулптор и писател Александър Стефанов „Левски и попа“ била „долнопробна попара от клишета“. Заради своята “неправилна” позиция по „казуса поп Кръстьо“ проф. Пламен Митев (два мандата декан на Историческия факултет в СУ. - Бел. ред.) е обявен за „хардлайнер“.
Успоредно с това през последните години книжният пазар буквално е затлачен от „сензационни“ издания, чрез които по един или друг начин се „доказва“ мнимата „невинност“ на поп Кръстьо. Така в 2012 г. Бл. Емануилов издава книгата „Залавянето на Васил Левски“ и тайните имперски служби“, в която твърди, че не поп Кръстьо е предал Апостола, а той е бил заловен благодарение на „съгласуваните действия“ между шпионските агентури на Австро-Унгария, Русия и Османската империя. В излязлата през 2016 г. книга „Убийството на Васил Левски“ Янко Гочев смята, че то е „поръчано от граф Игнатиев, а наредено от султана“. Най-сетне през 2017 г. Веселин Игнатов публикува своя „бестселър“ - “Васил Левски - факти и фикции”, в който заявява, че „ако историята продължава да търси конкретни доказателства за извършено предателство от поп Кръстьо, такова просто няма“. В прав текст Игнатов пита „ще има ли реабилитация, паметник и пантеон“ на печално известния свещеник.
Малка светлинка в тунела е книгата „Предател ли е поп Кръстьо? „За“ и „против“ (2015) на известния ловешки изследовател Петко Еврев. В нея той прави пълен обзор на фактите и документите, свързани с предателството на Апостола; проследява тезите на всички изследвачи от Освобождението до ден-днешен, като заключава, че „всеки сам трябва внимателно да търси и да намери своя отговор, без да се влияе от чужди мнения“. П. Еврев не залита в крайности, нито е повлиян от идеологически пристрастия, политически забежки и евтина сензационност.
Зад всяка трънка... комунист
След като двамата „митоборци“ - Георги Мишев и Васил Колев, вдигнаха пушилка до небесата със своите политически акции, през 2013 г. върху ловешкия храм „Успение Богородично“ бе окачена дори паметна плоча с надпис, в който поп Кръстьо е представен като: „борец за църковни, национални и социални свободи, чиято светла памет е била помрачавана 120 години“. Същата година ръководените от двамата културно общество „Поп Кръстю“ и фондация „Граждани срещу насилието“ отправят искане пред областния управител Милко Недялков площад в квартал „Вароша“ да бъде кръстен „Свещеноиконом Кръстю Никифоров”. След като тогавашният губернатор отказва да изпълни искането с мотива, че дори историята да оневини свещеника, това не означава, че той е достоен на негово име да бъде кръстен площад в Ловеч, Георги Мишев възроптава с думите: „Днес въпросът ми към него (М. Недялков- бел. авт.) е в качеството на какъв той си позволява вмешателство в историята ни и дали той щеше да се произнесе по същия начин, ако поп Кръстьо беше комунист. Едва ли. И тогава излиза, че единствената вина на този бележит българин да не бъде признат от днешната власт в Ловеч е, че той не е бил комунист“.
В края на 2017 г. надъханите преоценители на историята свикват в ловешкото село Дойренци „творческа дискусия“ на тема „Предател ли е поп Кръстьо? „За“ и „против“. На тази земляческа среща са поканени ловешки писатели и общественици, шефката на Регионалния музей Капка Кузманова, че дори и кметицата на Ловеч Корнелия Маринова, която дава „ценни указания“ как „истината“ за поп Кръстьо да стигне до децата чрез подходящи издания. Пред насъбраните под „Дойренската лозница“ Георги Мишев с подчертан апломб заявява, че поп Кръстю вече бил реабилитиран.
Още в началото на подхваната баталия за оневиняване на ловешкия свещеник пак Мишев заявява, че „реабилитацията“ на поп Кръстьо трябва (!) да стане „чрез учителите по литература“ и чрез училището. По-късно той споделя, че е готов на един от бившите просветни министри, Игор Дамянов, да даде „готови материали“ за невинността на свещеника.
Не закъсняват и първите сигнали на родители, че учебниците по история така са „почистени“, че в тях „няма и следа от поп Кръстьо“. Самият издател на интелектуалните „приноси“ на свещеника Васил Колев нееднократно уверява журналистите, че самият той няколко пъти е „проверявал“ учебниците и че в тях вече „няма нищо“ за поп Кръстьо.
С една дума - ловешките „митоборци“ вече са постигнали своето.
Почти навсякъде в интернет сайтовете и блоговете до портрета на Апостола, в иконическо очертание, се мъдри образът на поп Кръстьо, за когото вече близо 20 години надъханите преоценители настървено внушават, че той е не по-малко достоен будител и революционер, борец за църковни и социални свободи; личност с широта на възгледите, честност и почтеност. Едва ли не „морален коректив за бъдните поколения“. Сам Г. Мишев твърди, че от своя дългогодишен писателски опит бил разбрал, че една лъжа, като се повтаря хиляди пъти, става истина. Да, г-н Мишев, така е, но е неморално със същото „гьобелсово правило“ да се доказва „невинността“ на поп Кръстьо. Скандално е.
