На пръв поглед всичко е ясно. Светът научи от медиите, че на 4 март тази година бившият руски разузнавач Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия са открити на пейка в градската градина в безпомощно състояние, в гр.Солсбъри, Англия. Сергей Скрипал е гражданин на Руската федерация, полковник от руското разузнаване - ГРУ. През 1991 г. е изпратен на работа в Малта. През 1999 г. се разболява и се връща в Русия, а през 2000 г. е пенсиониран.
По време на работата в Малта се е поставил в услуга на испанското, а след това на английското разузнаване - МИ-6. Предал е ценна информация, провалил е редица операции на ГРУ. През 2004 г. е разкрит и осъден на затвор. Изтърпял е част от наказанието в затворническо общежитие, като през 2010 г. е помилван от президента Медведев. Разменен е с няколко заловени в САЩ руски шпиони, получава убежище в Англия и се озовал там заедно със съпругата си и дъщеря си Юлия. Установяват се и живеят гр.Солсбъри, купуват разкошна къща, а Сергей Скрипал се занимава с преподавателска дейност. Връзките с МИ-6 са възстановени в някаква форма на сътрудничиство.
След скоростно разследване властите в Англия установяват, че двамата руснаци са поразени от невропаралитичен газ ”Новичок”, произвеждан в Съветска Русия преди 1990 г. и правят заключение, че зад това покушение стои руската държава и лично президента Путин. Премииерът на Англия Тереза Мей обвини Русия и поиска обяснения. Русия в лицето на външния министър Сергей Лавров отрече, като заяви, че нямат нищо общо с този случай, че Русия няма интерес да убие бившия си разузнавач, особено в момент преди президентски избори.
Руските власти от своя страна изразиха съмнение, че зад покушението стои самата Англия. Премиерите на Германия, Франция, президентът на САЩ и външната министърка на България обаче подкрепиха Англия и Тереза Мей.
Англия екстрадира двадесет и трима руски дипломати, а Русия в условията на реципрочност, също екстрадира от Москва двадесет и един английски дипломати, които до седмица трябва да напуснат територията на Русия.
Всичко това се твърди медийно, при положение, че до днес никой не е виждал на живо поразените Сергей и дъщеря му Юлия.
Не е известно живи ли са или не, в какво състояния са и къде се намират. Не са представени никакви доказателства за това имало ли е изобщо покушение, кой, кога и по какъв начин го е извършил. Но за виновник се сочи Русия, като междувременно се обмислят нови санкции.
Нека да видим как стои въпросът според международното право. И на лаиците е известно, че за всички събития, настъпили на територията на една държава, е отговорно правителството на тази държава. То е длъжно да се грижи и отговаря за сигурността, здравето и живота на всички, както на собствените, така и на чуждите граждани. Всички те са под юрисдикцията на тази държава. Ако на територията на тази държава се случи нещастие с чужд гражданин - похищение, злополука или нещо друго, държавата е длъжна да изясни случая и да извести държавата, чийто гражданин е жертвата и отговаря за всички материални и нематериални вреди, сполетели чужденеца.
Обратно, ако чужденец извърши нарушение или престъпление, той отговаря по законите на държавата - домакин, търпи санкции и погасява всички сторени от него вреди.
Тези принципни положения и правила се отнасят за обикновените граждани, озовали се като гости, туристи или специалисти на територията на друга държава. Но Сергей Скрипал не е обикновен гражданин. Той е причастен към разузнавателната общност и на Англия, и на Русия. Разузнаването е неосветеното лице на всяка държава, което тя трудно показва.
Правилата на разузнавателна дейност, доколкото ги има, са строго секретни. Голяма част от дейноста на разузнаването се състои от неписани правила, известни на ограничен кръг от хора, предимно специалисти. Отделно, всяка разузнаватена служба има свои собствени правила, методи и прийоми, които нито споделя, нито разгласява. Един от тях е методът на двойният агент. Състои се в следното: офицер или сътдудник от едно разузнаване предлага своите услуги на разузнаването на друга страна, като разкрива или не разкрива своята принадлежност към противниковото разузнаване. След приемане на сътрудничеството той вече е т. нар. двоен агент. Тогава започват и проблемите, както за двойния агент, така и за двете разузнавателни служби, на които служи.
Агентът е поставен пред дилемата да се разкрие ли, или не пред втората служба, за кого да работи и кого да заблуждава. Често, за да няма проблеми, решава да работи честно и за двете страни. Но и двете разузнавателни служби се съмняват в лоялностна на двойния агент, особено ако той е чужденец.
Вероятно това се е случило с установилия се в Англия Сергей Скрипал. Неговият живот и работа се наблюдават под лупа. Но разузнавателната работа се върши, поставят се задачи, изпълняват се, плащат се пари и всичко това в условия на непрекъснати проверки на лоялността на агента-двойник.
Съмнението над него тегне през цялата му дейност, а често и след смъртта му. Със сигурност така е текъл животът на Сергей Скрипал в Солсбъри. След 4 март английските власти твърдят, че се намира в болница и се бори за живота си. Но дали е така, никой не знае, тъй като няма данни нито за похищението, нито за похитителя, нито за самия Скрипал.
Тъй като досега нищо не е ясно, възниква въпросът на какво основание Англия отправя обвинения към Русия? Ако се бе случило обратното, би изглеждало по-нормално. Русия, като родина на похитения, има право да иска обяснения от Англия за съдбата на своя гражданин и дъщеря му. Но кой знае защо английските власти не разрешават достъп на руските дипломати до руския гражданин Скрипал. И вероятно имат сериозни основания да го правят.
Според правилата на разузнавателната дейност след установяването му в Англия, двойният агент би трябвало да е под непрекъснато набюдение. Нормално е МИ-6 да се съмняват, че е превербован от ГРУ и внедрен в Англия. Помилването от президента Медведев, известен с близките си връзки със сегашния президент Вл. Путин и лесната размяна, навяват на такива мисли.
Проверени са всичките му донесения от старо време и отново е преценена тяхната достоверност и ефективност. МИ-6 е сериозно разузнаване, което след провала Ким Филби през седемдесетте години, трудно може да допусне отново чужд агент в редиците си. Затова Скрипал е под непрекъснато наблюдение, равнозначно на охрана, което автоматично лишава англичаните от аргумента, че не знаят какво се е случило на четвърти март.
Ако Скрипал е похитен по начина, описан от английската преса, това е дело на МИ-6. Вероятно е разкрит, разобличен и е станал “излишен”. Възможностите да бъде ликвидиран тихо и незабелязано са безкрайни, но е избран този показен и скандален начин, за да бъде обвинена Русия. И наказана! Едновременно - за да се знае какво очаква онези чужди разузнавачи, дръзнали да се установят и работят на територията на Англия. Тази версия би се оказала вярна, само ако Скрипал е мъртъв. Но ако се окаже, че е жив, преборил се успешно с отравянето, изводите ще бъдат съвсем други. Може би изобщо не е бил похищаван, а само отвлечен с цел проверка на лоялността. Проверявани са съмненията за двойна игра и тази проверка е преминала успешно за Скрипал. Вероятно е установено, че е “чист” и отново може да работи за МИ-6.
А фалшивото похищение чрез отравяне с руски газ е за пред обществото.
Обвинена е Русия, отровени са междудържавните отношения и едновременно е отрязан окончателно пътят на Скрипал за помирение с родината.
Ако може да се говори за жертви, единствената жертва е младата жена Юлия, нямаща нищо общо с шпионажа, която някой болен мозък безмилостно е включил в акцията за проверката или ликвидиране на Скрипал.
Със сигурност обаче са жертвани междудържавните отношения както на Англия, така и на целия Европейски съюз с Русия.
Добър “подарък”от Англия, преди окончателното напускане на ЕС.
Кому е нужно това, лесно можем да се досетим, но отношенията са отровени за много време напред.
Всичко е резултат от безочливото обръщане от страна на Англия на доказателствената тежест в един най-обикновен шпионски скандал.