Нова Зора

Сирийския град Африн, населен предимно с кюрди, беше превзет от турските войски и т. нар. Свободна сирийска армия, ислямистка групировка, близка до Анкара, в условията на засилващи се заплахи на Вашингтон за пряка военна атака против сирийското правителство.
Това превземане не само изостри още повече отношенията на Турция с нейните партньори от НАТО, но и постави началото на нов етап в сирийската война, която може да прерасне и в по-мащабен военен конфликт.
Кюрдските сили заявиха, че ще окажат голяма съпротива на турските войски. На свой ред сирийското правителство осъди като “незаконна” окупацията на Африн и настоя за незабавно изтегляне на турската армия от сирийска територия.
Сирия обвини Турция, че ограбва собствеността на гражданите, разрушава домовете им, задържа мнозина от тях и следва политика на етническо прочистване.
Съществува резолюция на Съвета за сигурност на ООН за спиране на военните действия в Сирия поне за 30 дни. Анкара подкрепя резолюцията що се касае до други части на Сирия като Източен Гута, където сирийската армия провежда офанзива против подкрепяните от Запада ислямисти. Същевременно Турция счита, че резолюцията не се отнася до собствената й инвазия в Африн, която била насочена против кюрдските “терористи”, т. е. против Частите за народна защита (YPG), които са главното оръдие на САЩ в Сирия.
Критиките на САЩ и други държави-членки на НАТО против турската военна операция “Маслинова клонка”, предприета със съгласието на Русия, предизвикаха острата реакция на Анкара. Президентът Ердоган се обърна към САЩ: “Вие ни казвате сега, че сте загрижени за Африн. Къде бяхте, когато ви говорехме за нашата загриженост, когато ви помолихме да разчистите терористичните групировки?.. Вие не ни дадохте оръжие, когато ви помолихме за това, но вместо това го дадохте на терористите. Сега това оръжие е в наши ръце”.
По повод критиките на европейските съюзници президентът Ердоган заяви, че тези, които са избили милиони хора в Алжир, а други стотици хиляди в Руанда и Либия, не могат да държат сметка на Турция и да я поучават какво да прави.
Реакцията на натовските режими спрямо турската военна инвазия в Сирия досега се ограничаваше с декларации за “загриженост” и не ставаше дума за санкции против Анкара. Това не може да продължава вечно и ако турската военна операция разшири своя обхват на действие и достигне териториите източно от река Ефрат, където са разположени 2000 американски военнослужащи, също незаконно пребиваващи на сирийска територия, съществува риск от сблъсък между двете държави-членки на НАТО.
Правителството на Ердоган все повече се отдалечава от своите партньори от НАТО по редица стратегически въпроси. На първо място, това е войната в Сирия, където Турция счита стратегията на съюзниците си на подкрепа на кюрдите (с цел използването им против правителството в Дамаск) за главна заплаха за своята “териториална цялост” и “национално оцеляване”.
И други критични въпроси разпалват напрежението между Анкара и нейните съюзници от НАТО - става дума за закупуването от Русия на С-400. Това е модерна ракетна система “земя-въздух”; търговските ограничителни мерки, подписани от президента Тръмп, търсенето на нефт и газ в източното Средиземноморие и възраженията по отношение на Кипър и Гърция.
Като знак за влошаването на американско-турските отношения Пентагонът намали своя военен персонал и броя на операциите, извършвани от американската авиация от натовската военновъздушна база “Инджирлик” в Турция.
Същевременно Анкара изгради близки отношения - търговски и военни - с Русия и Иран, които са главен прицел за ударите на американския империализъм.
При положение, че големите сили в НАТО, водени от САЩ и Великобритания, заемат нарастващо агресивна позиция спрямо Русия, положението на Анкара в НАТО става все по-нестабилно, което поражда опасения за рухването на самия военен съюз.
Ескалиращите геостратегически напрежения в Близкия изток намират отражение и в самата Турция. Най-силната фракция на управляващите, представлявана от Ердоган, отдавна осъзнава, че интересите и дори съществуванието й са сериозно заплашени от намерението на САЩ да господстват над Близкия изток и да променят насилствено политическата му структура като част от подготовката за война против Русия. Изострят се и противоречията между различните фракции на управлявящата класа в Турция. Битката между тях има чисто тактически характер, но противниците на Ердоган са за прозападна смяна на режима в Анкара, т.е. те са за свалянето на Ердоган. Неговите привърженици обаче искат да се намери друго решение, за предпочитане е то да бъде чрез решаване на разногласията с американските и европейските империалисти. В тази ситуация прогресивните сили в Турция трябва да водят последователна борба против тенденцията към империалистическа война и нейните катастрофални икономически и политически последствия, а също така и против авторитарните и деспотични форми на управление, преобладаващи сега в страната. Необходимо е утвърждаването на масова и силна антикапиталистическа, антиимпериалистическа и интернационалистка политическа формация, която да оглави тази борба.

Бистра СТАЙКОВА
(по WSWS, 21 March 2018, със съкращения)