Нова Зора

„Молехте ни... Ние сме тези, които седем години издържаме 3,5 милиона сирийци. Ако бяхме отворили вратите и ги бяхме изпратили, щяхте да търсите дупка, в която да се сврете... Вие от човещина не разбирате. Хей, Европарламент! Откога започнахте да давате акъл на този народ? Запазете този акъл за себе си!”
Тъй хокаше Реджеп Тайип Ердоган депутатите от Европейския парламент (ЕП), приели резолюция за спиране на турската военна операция в Африн (Северна Сирия), наречена „Маслинова клонка”.
Дни след превземането и разграбването на Африн, документирано със снимки от Агенция Франспрес (АФП), градът беше напуснат от над 200 000 цивилни граждани, ужасени според Държавния департамент на САЩ от „освободителите”. Турското Министерство на външните работи квалифицира като „неприемлива” и плахата критика, отправена от Ангела Меркел в речта й пред федералното събрание на Германия срещу операцията в Африн. На 20 март т. г. медиите в Турция огласиха нова закана от страна на Ердоган – този път срещу присъствието на Кюрдската работническа партия (РКК) в района на Синджар (Шенгал) в Северен Ирак: „Ако не можете да разрешите този въпрос, някоя вечер ще влезем неочаквано в Синджар!” (Синджар е район, населяван от йезиди, изповядващи древната религия на зороастризма, б.а.). Същия ден турските военни и командоси преминаха турско-иракската граница в района на Хакурк-Кани Раш. Този път, според  телевизия „Хабертюрк”, операцията щяла да се нарича „Щитът на Тигър”.
В реч пред 6-ия редовен конгрес на общинската партийна организация на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) от истанбулския квартал Бейоглу, проведен в Конгресния център на Халич, Златния рог, Ердоган заплаши всички, които питали какво прави турската армия в Ирак. Те всъщност изразявали своето безпокойство от единството и сплотеността на турците, и от увереността, с която те гледат на своето бъдеще.
По повод на продължаващото „прочистване от тероризма” на района около Африн, Ердоган заяви: „Те ни обръснаха брадите, ние им отсякохме ръцете. Знаете, че след бръснене брадата пораства по-буйна, но отрязаната ръка не се връща на мястото си” („Миллиет”, 24 март).
В момента Турция воюва на териториите на две свои съседки – Сирия и Ирак, и провокира други две – Гърция и Република Кипър.
Голям е „сърдечният свят” на Ердоган
и в него има място и за Кърджали, и за Варна. Но какво правят тъй наречените лидери на Европа? Пригласят на поредната британска уйдурма за отровителството в Солсбъри, приписвано на Руската федерация, „жертви” на което станали бившият двоен агент Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия.
Без грам притеснение, без никакви доказателства и преди да е приключила проверката на Организацията за забрана на химическото оръжие (OPCW), Съветът на ЕС, който заседава на 22 и 23 март в Брюксел, подкрепи „обоснованото предположение” на Лондон, че „най-вероятно” Русия стои зад химическата атака срещу агента на МИ-6 Скрипал.
И защо това да е „най-вероятно”,
при положение, че създателят на „Новичок”, Вил Мирзаянов, живее в САЩ и в книга, отпечатана от издателство „Амазон”, е публикувал формулата на този газ? Да не говорим, че вместо до 2012 г. да унищожат своите химически арсенали, САЩ са удължили срока за това до 2023 г. А последната инспекция на Организацията за забрана на химическите оръжия, извършена в края на 2017 г., констатира, че Русия е закрила своята химическа програма. Както пише Джейда Каран: „САЩ почистиха Узбекистан, но себе си не са почистили напълно!”
Освен това на километри от британския град Солсбъри функционира британската военна лаборатория Портън Даун, която извършва ядрени, химически, биологични и бактериологични изследвания. А тя е основана през далечната 1916 г.!
Естествено, ръководството на лабораторията отхвърли подозренията, че е осигурило отровния газ за Скрипал. Но след лъжите на Тони Блеър за оръжията за масово поразяване на Саддам Хюсеин, довели до окупацията на Ирак именно от САЩ и Великобритания през 2003 г., колко струват подобни изявления? Излъгалият веднъж може да го направи и втори, и трети път! Нали Западът в хор повтаряше измислицата на американските либерали от кръга на Хилъри Клинтън, че Русия се била намесила в американските президентски избори, а пък се оказа, че това е правела базираната във Великобритания фирма „Кеймбридж Аналитика”. Според признанията на уволнения изпълнителен директор Александър Никс, тя манипулирала личните данни на 50 млн. души, взети от световната социална мрежа фейсбук, създадена от американеца Марк Зукърбърг. Добре, че Зукърбърг не е руснак! Ама кой знае...
Въпреки това Тереза Мей продължава да обвинява Путин. В това число - и за британския Брекзит. Г-жа Мей квалифицира случая Скрипал като „нарушаване на британския суверенитет и териториалната цялост на Обединеното кралство”.
„Руснаците показаха, че не признават граници!”, крещи Мей. Но вместо Съветът на ЕС да й натрие носа за това, че с Брекзит изправи ЕС пред огромни, включително и финансови проблеми, той се „солидаризира” с нея срещу Русия. Дори залязващи величия като френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Ангела Меркел се заканиха да предприемат твърди стъпки срещу Русия, която се държала надменно. А как да се държи с „лидери”, които нямат суверенно поведение, а са се превърнали в ретранслатори на чужди напеви?! Сякаш единствено в Русия се произвеждат химически оръжия. Произвеждат се и в Украйна, но тя е вън от подозрение. На никого ли не хрумна мисълта за съучастие на режима в Киев, който неотдавна арестува бившия пилот Надежда Савченко, в момента депутат във Върховната Рада?! А колко сълзи проляха на Запад за Савченко, докато тя гладуваше в руски затвор, въдворена там заради съучастие в убийството на руски журналисти в  Донбас!
Бюрократите в Брюксел не се интересуват от доказателства.
За тях Путин и Русия са виновни априори, само защото съществуват и не им се подчиняват като лидерите на балтийските държавици и техните балкански аналози. Затова ЕС отзова посланика си от Москва, а палетата на американските „ястреби” се заканиха и вече гонят руски дипломати. И българският вицепремиер и министър на външните работи Екатерина Захариева „солидаризира” България с решенията на Съвета на ЕС. Докато Бойко Борисов, ако вярваме на казаното от него пред медиите, е предпазлив към обвинения без доказателства срещу Русия.
Разбира се, не знаем каква е била позицията му на този съвет, за разлика от страстното му посредничество между ЕС и Ердоган.
„Евроатлантическа ценност” ли е да подкрепяш лъжите на политик
като Тереза Мей, чиято партия застраши самото съществуване на ЕС? Да, ако представите за чест, достойнство и принципност са взети на заем сякаш направо от „1984” на Оруел: свободата е робство, мирът е война, войната е мир.
Другите точки от дневния ред на Съвета на ЕС бяха Западните Балкани и отношенията ЕС-Турция.
Със залъгалката „евроинтеграция” на Западните Балкани се е ангажирал Бойко Борисов, премиерът на най-бедната и уви, най-корумпираната страна в ЕС. Той се изяви и като съавтор на идеята за срещата на върха ЕС-Турция на 26 март във Варна. Според в. „Миллиет” (23 март т.г.) Борисов бил казал: „Няма причина срещата на върха ЕС-Турция да не се проведе”. А каква по-убедителна причина за отлагането на такова шоу може да има от новата военна агресия на Турция?
Но за колегите на Доналд Туск, който допреди месец намекваше, че „срещата на върха” във Варна може и да не се състои, ако Анкара не промени своята тиранична вътрешна и агресивна външна политика, моралът и политическата почтеност и последователност са
като неприятни брадавици.
Те са нужни само на онези, които не могат да ги заобиколят. Затова Съветът на ЕС се солидаризира с Гърция и Кипър, изложени на турските провокации, но не предприе нищо повече, за да обуздае развилнелия се Ердоган.
Страхът от нова бежанска и мигрантска вълна се оказа по-важен от „евроатлантическите ценности”, резервирани само за отношенията с Русия. Единствено Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) реши да подкрепи турските си колеги, като „акредитира” 95 от тях, които Ердоган е хвърлил в турските затвори.
Плашилото „бежанска вълна” върши работа, щом „лидерите на Европа” се гънат  като тръстики пред анадолския диктатор. Те си затварят очите и за продължаващото в Турция извънредно положение (ОHAL), и за непрекъснатите сваляния на имунитета на опозиционни депутати, особено от Демократичната партия на народите, и за турските военни „намеси” в Сирия и Ирак. Куражът им стига само да се зъбят на Путин, въпреки спечелването на четвъртия президентски мандат със 76,6 % от гласовете на последните президентски избори. Поздравиха го Си Цзинпин, Доналд Тръмп и Жан-Клод Юнкер, но някои „евро лидери” дълго се ослушваха.

В САЩ сенаторът републиканец, бившият виетнамски пленник Джон Маккейн каза: „Един президент на САЩ не може да бъде световен лидер, поздравявайки диктатор, спечелил фалшиви избори”. А председателят на Европейския съвет Доналд Туск индиректно разкритикува Жан-Клод Юнкер, като каза: „Аз не бих поздравил един диктатор!”. Притрябвал му е на Путин поздрава на Туск, на чиято кандидатура за нов мандат се противопостави дори собствената му страна!
Истинска политическа параноя!
Пияният Борис Елцин бил „демократ”, макар през 1993 г. да обстрелваше с танкови оръдия Белия дом в Москва, а Путин, избран със 76,6 % от гласовете като независим кандидат, е „диктатор”, „отровител” и направо „канибал”. Виновен е за това, че спаси Русия от разпада и разрухата на „либералите” около Елцин и я върна на политическата сцена като световен фактор... Докато така наречените лидери на Европа се чудят на кой господ да се кланят – на Тръмп, или на Ердоган? Те вече заявиха, че са готови да изплатят исканите от Ердоган 3 милиарда евро, само и само той да задържи бежанците на турска територия. А всъщност едва 230 000 от тях са в бежански лагери. Останалите са се пръснали из цяла Турция и са на самоиздръжка. Ердоган обаче твърди, че Турция храни 3,5 милиона сирийци, за които досега била похарчила над 30 милиарда долара. За него срещата на върха във Варна на 26 март бе възможност да изкопчи колкото може повече пари от ЕС. В изявление, излъчено от пресцентъра на турското президентство, преди да замине за Варна, се казваше, че срещата ЕС-Турция ще е възможност за размяна на мнения относно напредъка по определени теми, като процеса на присъединяване на Турция към ЕС, изпълнението на Споразумението за бежанците от 18.03.2018 г. и конкретните стъпки, които трябва да се направят занапред. Подчертано беше, че срещата на върха, освен за оценка на отношенията Турция-ЕС, е важен повод и за разглеждането на  регионални и международни въпроси. Във връзка с визитата на Ердоган, в изявлението се съобщаваше, че се предвижда и провеждането на двустранна среща с българския премиер Бойко Борисов...
Но „черешката на тортата” очевидно е била запазена за самата среща: кога и как ЕС ще се издължи на Ердоган за „грижите”, които Турция полага за сирийските бежанци?! Еврочиновниците, които иначе осъждат „диктатурата” на Путин, нямат нищо против да се пазарят с диктатора Ердоган. А България, за съжаление, е посредник при тази капитулация. Със самото провеждане на срещата на върха във Варна, Ердоган вече удари един „османски шамар” на страхливците от ЕС и на техните „ценности”. Не само британският външен министър Борис Джонсън, сравнил Световното първенство по футбол в Русия с Олимпийските игри през 1936 г.(понеже Путин и Хитлер ги използвали за самореклама) - цяла Европа се оказа „отровена”! Но не от „Новичок”, а от лицемерие, фалш, непрофесионализъм, омраза, злоба и наглост спрямо единствената страна, която може да й помогне да оцелее – Русия.
Затова няма да се учудим ако Ердоган, подобно на Ахмед Давутоглу, подписал споразумението за бежанците ЕС-Турция от 18 март 2016 г., нарече варненската среща на върха „кайсерски пазарлък”. Сиреч даваш едно, получаваш две.
Привидно всички печелят. Губят само кюрдите, които за пореден път бяха използвани и зарязани от фалшиви приятели като САЩ. Дано да са се убедили, че спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се. Или, както казва Васил Левски: „Всичко е в нашите задружни усилия”.
С такива „евро лидери”- толкова!
Както и да беше завършила срещата във Варна, в очите на турците Ердоган щеше да изглежда победител, подобно на султан Мурад Втори след битката при Варна през 1444 г.. Липсва само отрязаната и набучена на копие глава на младия полски крал Владислав Ягелон, наречен Варненчик. Главата на Доналд Туск не става за това, не е кралска. Но колкото до Русия, добре ще е Туск, който в София, през януари т.г., рецитира Вазовото „Отечество любезно”, да прочете и знаменития стих на руския поет Тютчев: „Умом Россию не понять, в России можно только верить”.