• За нея, за времето и за всички нас, към годишнината от кончината ѝ на 11 юни 2016 г.
Повечето от онези, които биха си я спомнили и сега, най-вероятно за пръв път са я видели в онова пролетно утро на 24 март 1999 г., когато буквално броени часове след началото на бомбардировките над тогавашна Югославия към центъра на София започнаха да се стичат различни групи от хора.
Към обед, в пространството между храма „Александър Невски“ и зданието на Народното събрание, се бе събрало впечатляващо множество. В един момент вниманието на все повече хора бе привлечено от дребничка, невисока жена на средна възраст, облечена в спортна комбинация от джинси и лятна шапка на главата. Жената енергично сe промъкваше сред множеството, в посока към дошлите репортери на вестници, радио и тв-канали, повечето млади момчета и момичета. Когато приближаваше към някой от тях, тя изваждаше от голямата чанта, метната през рамо, листове хартия, които им връчваше след няколко най-вероятно обяснителни думи. Обикновено се получаваше и по-дълъг или по-кратък разговор, който от своя страна нямаше как да не привлече вниманието и на близкостоящите.
Постепенно се разбра, че жената носи фотокопия на текстове с различни подробности и становища за ставащото около Югославия. В последните часове тя бе успяла да ги намери в интернет, оказа се, че има компютър вкъщи, да преведе текста и пътем да го размножи, и после да дойде на площада.
По онова време интернетът при нас, както и повечето от неговите приспособления и възможности, бяха съвсем в началото си. Още повече, че ставаше дума за широки обществени настроения и прояви, които спонтанно отреагираха на безпрецедентните бомбардировки.
Европейският континент не бе изпитвал такива атаки от времето след края на Втората световна война, от която бе изминал почти половин век към онзи момент. Затова бе наистина изключително щастливо съчетание, че Блага, както се разбра по-късно, че се казва, имаше у дома си компютър и интернет връзка. Разбрахме, че активно го ползваше за връзка с информационни източници, коренно различни от основния „сив поток“ на официалните ни медии. Разбрахме също, че отлично владее английски език, което й даваше възможност бързо да се ориентира и да превежда най-полезното и същественото от многобройните новини, коментари и оценки за ставащото.
Всъщност Блага реагираше на място и почти мигновено на всичко, което се случваше. Беше приела тази мисия и я изпълняваше в един изключително динамичен и дори изтощителен ритъм, и още повече - паралелно с редица други задължителни елементи на всекидневието.
Накратко казано, без прекъсване и неуморно, Блага изникваше някак в центъра на всички тези прояви. До обяд тя задължително бе успяла да пристигне със своята „дневна поща“, която неизменно предизвикваше бурни реакции и обсъждания.
Благодарение на тази удивително неуморна дейност на човек безсребреник, много хора тогава за пръв път научиха, че в света, в който от политическата и историческата панорама изчезна източноевропейският фактор на мира и стабилността, като че ли започва да взема връх един произвол на грубата сила, от нищо неограничаван.
Но имаше и други, които се стараеха да противодействат на тази груба сила. Разбра се за работата и позициите на нюйоркския Център за действие на световноизвестния юрист Рамзи Кларк, бивш министър на правосъдието на САЩ, разбра се за работата на Центъра за глобални изследвания на Мишел Чосудовски в Канада, на формацията „Новите дрехи на императора“ (”Emperor’s Clothes”) на Джаред Израел, която активно работеше за осъждането на агресията над Югославия както в информационно-виртуалното, така и в съвсем реалното обществено пространство.
За пръв път станаха широко известни у нас имената на такива противници на глобализацията и „хуманитарните бомбардировки“ като Нобеловия лауреат по икономика и бивш директор на Световната банка Джоузеф Стиглиц, на реномираните учени Ноам Чомски и Майкъл Паренти - убеден приятел на балканските народи, на изключително убедителния противник на империалистическия произвол Уилям Блум и редица други честни умове.
Техните имена, интелектуален принос и обществени изяви неизменно щяха да съпътстват, насърчават и ободряват и нас през следващите години в усилията да се противодействва на различни негативни тенденции в световното и европейското развитие.
Така например впоследствие, по инициатива и на „Нова Зора“, Рамзи Кларк посети страната ни и взе участие в антиглобалистка акция за мир, а Джоузеф Стиглиц за известно време бе в контакт с икономическия екип на президента Георги Първанов.
За много хора запознаването с дейността и позициите на тези, а и на мнозина други световни учени и общественици, стана именно през пролетта на 1999 г., по времето, когато и Блага неизменно се появяваше по площадите с поредната „пратка“ уникални новини и информация.
Представата за нейната личност обаче няма да бъде пълна, ако не добавим, че заедно с тази изключително трудоемка и високо интелектуална дейност, тя считаше за свой дълг на всяка цена да намери сили и време, в промеждутъка на сутрешните и следобедните акции, и да намине до гарсониерата си в квартал „Хаджи Димитър“, защото освен всичко останало, за нея бе особено важно да се погрижи за някои обидени от съдбата и живота приятели, а също и за прословутите си питомци и любимци, все на четири крака... Знаеше историите на всяко коте и куче и им беше дала имена. След това – бегом - на „вечерната сбирка“...
Този вид продължителна и систематична активност в един момент започна да изглежда доста обнадеждаваща. Голяма част от пионерската информационна дейност на Блага Дончева започна да намира прием и широко приложение в издавания тогава близо десетилетие вестник „Зов“ на Георги Андреев, който Блага, с присъщата й самоотверженост, неуморно разпространяваше. По онова време започна и нейното дълго сътрудничество с вестник “Нова Зора“, чието съществуване и позиции подсигури мощен гръб на антиглобалистките, антиимпериалистически и родолюбиви тенденции и настроения в българското общество.
Според нас една върхова точка в тази дейност, а и на личните изяви на Благовеста, бе големият успех да публикува материал „от първа ръка“ в един от световните официози - „Ню Йорк таймс“ (11 ноември 1999 г.). Текстът бе изключително критичен, базиран на реални факти. Заглавието на статията бе „В България – 10 години мизерия“. За истинското положение в страната след т. нар. демократични промени“. Дотогава както у нас, така и по света, „промените” бяха задължително представяни като един вид „безграничен възход“ към мир, щастие и благоденствие... И изведнъж – от неголяма България, успя да се види и чуе глас, доказващ, че в действителност нещата далеч не стоят така. На подобно ниво това бе прецедент. Да не говорим, че бе единственият случай, когато автор от България успя да „пробие“ в „Ню Йорк таймс“...
Заедно с това постепенно започна да придобива очертания една неголяма, но доста компактна група, която продължи да поддържа постоянни контакти, която успя да „налучка“ няколко обединяващи теми, които обусловиха, и то почти до 2010 г., периодичното и доста успешно „захранване“ с преводни и авторски материали неугасналите все още у нас настроения и стремежи за социална справедливост, родолюбие и противодействие срещу глобализма.
И отново Блага неизменно се оказваше в началото и в основата на почти всяка подобна инициатива. През интернет тя не само успяваше да установи контакт с различни изявени представители на протестните антиглобалистки тенденции и действия по света, но и да ги убеди да предоставят свои произведения за превод и издаване и в България.
Така в продължение на следващите десетина години до българския читател достигнаха различни книги. Например изключително убедителният анализ на гибелните последици на британската и изобщо на западната колониална експанзия в „Година 501-ва: завоюването продължава“ - на Ноам Чомски; “Разбойническа държава“ (изд. “Агато“, 2001) - на Уилям Блум, описваща няколко стотин „необявени“ войни, въоръжени интервенции, убийства и опити за убийства на неугодни държавни и политически дейци, както и други актове на „държавен тероризъм“ по целия свят от страна на САЩ. Последваха книгите “Кой и как взриви СССР“ (изд. “Нов свят“, 2007) - на съветския историк Феликс Горелик, и излезлите преди това на английски и на руски - „Господарите на словото“ („Хозяева дискурса”) - на някогашния дисидент-емигрант Израел Шамир. Това бяха изследвания от „първа ръка“ на онова, което Шамир определи като „американско-израелски тероризъм“. По-нататък се появиха „Да убиеш един народ. Агресията срещу Югославия“ - на Майкъл Паренти (изд. „Жарава“, 2003) и „Предаденият социализъм (Разрушаването на съветската система: вътрешни обществено-икономически фактори – 1917 / 1991 г.)” - на изключително компетентните по темата Роджър Киърън и Томас Кени (изд. “Нов свят“, 2006).
Като своеобразен обощаващ „акорд“ на дейността от този род, през десетилетието след 1999 г., бе издаденият преди всичко благодарение на Блага сборник „Капитализмът днес“ (изд. „Жарава“, 2009), съдържащ произведения на десетки реномирани изследователи-критици на негативните порядки и тенденции в съвременния свят.
Всичко това бе извършено абсолютно доброволно и с лични сили и труд. И преводите, и различните авторски материали и произведения се правеха без каквито и да било хонорари и заплащане. Естествените неотложни разходи се покриваха преди всичко от скромни лични средства и спестявания, които тогава все още можеха да се намерят у хората.
Щедростта на Блага и в това отношение си оставаше все така самопожертвователна. Благородната цел за нея винаги бе над и преди всичко останало, а в много отношения и за нейна сметка... Поради това и листовките с отделни информации като правило се разпространяваха „просто така“, а цените на печатните издания и книги бяха съвсем символични – от порядъка на 5 лв. - за книга от 400-500 страници... “Философията“ на този вид дейност се състоеше в разбирането, че по-висока цена ще се окаже недостъпна за интересуващите се читатели (докато за онези с по-големите възможности тя така си и оставаше „недостъпна” - просто бе нежелана).
Ако приемем, че съществува нещо като Обществена история на последните няколко десетилетия у нас, имената и делата на хора като Блага несъмнено би трябвало да заемат много светло място в нея. Още повече че поради редица неблагоприятни стечения на различни обстоятелства последният етап на живота й бе твърде далеч от поносимото за човек на духа... Очевидно при обществените процеси действа своеобразен „валяк“, който с течение на времето неблагодарно обрича на всепоглъщащо забвение повечето от всеотдайните участници в него и благородните им дела...
Но все пак, нека завършим нашия спомен за Блага с една по-различна аналогия, взета от природната история на планетата. В случая тази природа е неизмеримо по-щедра и безусловно утвърждава, че онези неотразимо примамливи коралови рифове в южните морета са следствие от натрупваните там векове наред труднозабележими и малки организми. Тяхната висша, и може би единствена функция, е била да допринесат с живота си за Съграждането именно на цялата тази красота...
Въпросните творения обаче са изключително твърди и дълговечни.
Такъв бихме искали да остане и споменът за енергичната, самоотвержена и винаги отзивчива Блага – такава, каквато е и днес в паметта ни!
Иван ИВАНОВ, Невена ДОБРЕВА, Георги АНДРЕЕВ, редакцията на в. „Нова Зора”, приятели, съмишленици и колеги на Благовеста Дончева
