• за Румен Воденичаров и неговия „ексклузивен репортаж” от Нова Зеландия
На 25 май т.г. в библиотеката на ХТМУ (Химико-технологичен и металургичен университет) в София - едно райско кътче в началото на Студентски град, бе експонирана фотографска и видеоизложба, отразяваща пътуването на Румен Воденичаров в Нова Зеландия от началото на тази година.
Румен Воденичаров е добре познато име на поколението отпреди падането на Берлинската стена... Беше народен представител в 7-мото Велико народно събрание (1990-1991 г.), и до днес е търсен като експерт и академичен учен в областта на химията, но най-важното - десетилетия наред неговата страст към високите планини остава неизменна.
Остава неизменна и възхитителната му способност да разказва за обикновени неща все едно пише приказка...
В този смисъл дали ще бъде оправдана една полуфройдистка хипотеза, че дългата политическа биография на Румен Воденичаров сублимира в огромна страст към световните планински първенци?! А политическата му биография наистина отразява пресечения контур на стръмни скалисти върхове и падини, на дълбоки и коварни ледници, и още - на срещи с Едмунд Хилари и други забележителни алпинисти, на експедиции с Христо Проданов и останалите велики български катерачи.
Едва ли Шамбала може да бъде намерена и прекосена, Еверест също ще си остане непокорен от Румен, но най-важното е, че в негово лице този екстремен спорт или ако щете хоби, намери един от най-сполучливите интерпретатори у нас.
Неотдавна Румен Воденичаров издаде и своеобразния си политико-туристически дневник с поетичното име “Самотно пътешествие до Канч”. В тази не особено голяма книга той споделя опита и перипетиите на своите хималайски експедиции и паралелно с това описва събитията в България преди и след т. нар. промени от 1989 г. Любопитно четиво! И не само за познавачите, но и за всеки, който обича да чете мислейки...
И сега, след пътешествието си до Нова Зеландия, където домакин бе неговият приятел и колега алпинист Кольо Славов - Рапела, Румен отново разказва сладкодумно и находчиво за непознатата далечна земя.
През 1981 г., когато за първи път на Румен му се отдава възможност да тръгне към Хималаите, по собствените му думи, направо се разтреперил. “Хималаите бяха моя далечна мечта от студентските ми години. Бях прочел няколко пъти книгата на Морис Херцог за първото изкачване на осемхилядника “Анапурна (8091 м), от руската книжарница си бях купил биографичната книга на Тенсинг “Тигр снегов”... И ето че в края на март 1981 г. тръгнахме тримата с Асен Джаков и Венко Петров на първия хималайски трекинг”...
И така, в последната изложба, може да видим подробни описания на папагала Кеа от Нова Зеландия (Тера Аустралис Инкогнита – непознатата южна земя отвъд Екватора), на изчезналата отдавна птица Моа, която не може да лети и тежи плюс-минус 200-300 кг, за опашката на кита, която можеш да видиш в един от заливите на Южния остров... срещу 300 новозеландски долара, фиордите, където е заснет „Властелинът на пръстените”, за “кивитата” и “озитата” (новозеландците и австралийците), за маорите и изкуството им да правят лодки и да вадят миди, да дялкат с уникални и скъпи в днешно време нефритови инструменти образи и скулптури... Всичко това бе подробно документирано от Румен Воденичаров с видео и снимки в библиотеката на ХТМУ в София.
Удоволствието беше за всички приятели, колеги, близки и поклонници, дошли не само с обич и уважение да споделят преживяванията на пътешественика, но и за повечето читатели на вестник “Нова Зора”, чийто автор и член на редакционната колегия е Румен Воденичаров.
Естествено е да му благодарим за усърдието, с което документира вълнуващото пътуване и да му пожелаем успех във всички следващи начинания!
Намасте, Румене! Нали така поздравяват в Хималаите!
