Нова Зора

• парадоксите на американския Логос

Намираме се на чертата, отвъд която е краят на Америка. Защо ли? Ами защото самият американски Логос е стигнал границата на унищожението.

САЩ имат ли философия? Европейците обикновено смятат, че такава убогост не бива да се нарича “философия”, защото повече прилича на скудоумие и хебефрения. *

Хебефренията е “авария” в процеса на израстване, когато юношата си остава  такъв и след като вече е “пораснал”, отказва да носи отговорност и остава извън рациото. В някакъв смисъл американската философия изглежда като пълна “хебефрения”.

Второто клише е също така отчасти оправдано: американската философия е продължение на английската (по-точно на шотландската) философия на “здравия смисъл” (Райд, Фъргюсън и т.н.). На свой ред и тази философия сама по себе си е съмнителна, тъй като всъщност извежда пределната баналност в ранг на метафизика. На тази основа възниква утилитаризмът.

Утилитаризмът (например Йеремия Бентам) е ненавистен и на десните, и на левите, според него критерият за истината е ползата, а смисълът на живота - търсенето на удоволствие. А това е омерзително и унизително не само за човека, но и за животното.

Обаче и това не е американска философия, въпреки че названията са сходни.

Прагматизмът – това е американската философия.

Смисълът на тази философия не е толкова прост. И утилитаризмът, и “здравият смисъл”, и либерализмът признават битийността на обекта (вещите, външния свят) и битийността на субекта (съзнание, разум, дух). И действително, всеки от тях има съответния критерий.

Според утилитаризма между света на субекта - дори и най-примитивния, - и света на обекта, дори и най-елементарния, частно-собственическия, или пък условен, - може да бъдат установени различни отношения. Обаче... прагматизмът е друго нещо.

Идеята на американския прагматизъм е, че обектът и субектът са абсолютно свободни и отворени множества. Всеки субект има правото да смята себе си за каквото си поиска - за Санта Клаус, за Елвис, за “Капитан Америка” **, за марсианец, за бял, или за черен, за мъж или за жена и т.н.

Обектът също няма строго дефинирана онтология - никой няма право да казва на американеца, че реалността е такава и никаква друга. Никой и нищо - нито науката, нито религията, нито властта, нито идеологията. Реалността е такава, за каквато я смята субектът, който на свой ред определя себе си както си поиска.

Ето, това е прагматизмът - както в ежедневното, в битовото - понякога и идиотско - проявление на прословутото американско невежество, така и в областта на американската мистика и американския романтизъм – например Емерсън, Торо и други.

А какво се случва в един изцяло отворен и в двете посоки свят?

Ами единственият критерий е it works - “това работи”. И работи превъзходно. Ето това е основата на прагматичната онтология. Не е важно кои сме ние, не е важно какъв е светът наоколо, важен е само успехът на взаимодействието между тези две произволни множества - условно “вътрешно” и условно “външно”.

It works ergo sum et ergo est. Щом работи, значи съществува. А ако “не работи”? Е, и какво, другия път може да тръгне...

Go ahead. Давай нататък. Това не е обикновено слабоумие - това е слабоумие, възведено в метафизика, което, впрочем, освобождава. По принцип на такова основание може да изработиш каквато ти се иска епистемология и онтология. Но - трябва да се подчертае взаимодействието; такова, каквото удовлетворява считащия себе си за субект. И това може да е отблъскващо, но може и да е обаятелно. Зависи от гледната точка.

За нас, разбира се, изглежда странно, защото руснаците винаги са били склонни към определена холистична онтология - дали духовна, дали материалистическа, но не и прагматична.

Ние сме изправени на прага на края на Америка.

Защо ли?

Защото на границата на унищожението е самият американски Логос.

Тръмп и избирателите му - това е прагматична Америка. Обаче глобалистките либерални елити, които управляват и които всъщност са носители на друг, - емигрантски, - и най-често европейски Логос, налагат днес на американците други стандарти. Докато за прагматиците всеки може да бъде какъвто си поиска - комунист, либерал, фашист, Елвис, растение, котка и т.н., за либералите може да бъдеш само либерал, и то желателно е ляв - “културни марксисти”, феминисти и анархисти.

Тоталитарното налагане на това какъв трябва да е субектът, и какъв не трябва да е, съвсем не е американска черта. Оттук и ненавистта към Тръмп - той е последният носител на коренния американски Логос.

Тъкмо затова глобалистите унищожават Америка, понеже именно те започнаха да задават нормативите на субектността, с което рязко стесниха пространството на вътрешната и външната свобода. Продължават да го правят и сега. Оттук произлезе новата американска Съпротива („You are Resistance” на Алекс Джонс или героя от сериала “Родина” - О’Киф, в който лесно се разпознава Алекс Джонс *** ).

Тук не бива да търсим познатите на Европа или дори на Русия форми - това е специфично американска Съпротива. Тя защитава прагматизма, защитава самия прагматичен дух. Либералите и глобалистите обаче настояват на своето, независимо дали “работи или не работи”. Ето това е съвсем друга - съвсем неамериканска - философия.

Та така стоят нещата по линия на философията - прагматичният Логос на границата на унищожението. Обаче... ако него го няма, няма да има и Америка.

10 април 2018

Бележки и превод Илияна Велева

* Хебефрения - форма на шизофренията, която протича прогресивно с обостряне на симптомите, но без ясни пристъпи. На фона на резки колебания в настроението може да се прояви със силно ексцентрично поведение, сексуално или сексуално агресивно поведение.

** Измислен персонаж на супергерой от комиксите на изд. “Marvel Comics”. Създаден е от писателя Джо Саймън и художника Джек Кърби, появява се за пръв път в комиксите на “Timely Comics” от 40-те години на 20 в. За изминалите години, по различни оценки, са направени около 210 млн. копия на комиксите за “Капитан Америка”, и са продадени в около 75 държави по света.

*** Александър Джонс е водещ на радиошоу, продуцент и режисьор документалист, “Шоуто на Алекс Джонс”.