Нова Зора

Естествено е истерията от последните дни донякъде да пропъди здравия разум, но ние сме хора врели и кипели, така че трябва - повече или по-малко, - да задаваме реални въпроси за същността на случващото се.

Основният въпрос, който трябва да си зададем днес, е qui prodest, т.е. „кого ползва?”, преведено от латински. Кой има интерес от ескалация на конфликта?

Да си припомним 1999 г. и Югославия. Всичко беше ясно. СССР спря да съществува. В най-важния му остатък – Русия, на власт бе проамериканска група (това са минали работи, имаше лек конфуз с банкрута, но като цяло, нищо страшно, Примаков и Маслюков както си работеха с МВФ, така и си продължиха), в САЩ дойде на власт отборът на „победителите“, които с радост потрошиха всичко, до което се докопаха, и в резултат дори се появи бюджет на профицита.

Цялата история с бомбардировките на суверенна държава в центъра на Европа бе свързана с едно-единствено обстоятелство: трябваше да се покаже на цял свят, че заповедите от Вашингтон трябва да се изпълняват не просто бързо, а много бързо. Иначе бо-бо*.

Както знаем, щастието си отиде през пролетта на 2000 г. с краха на дотком**, а окончателно – през септември 2001 г., но тогава за американския елит бъдещето изглеждаше безоблачно, те командваха ясно и бързо: „На пода! Легни - стани! Това е заповед!”...

И никакви туитър, никакви размишления на тема „било е – не е било”!

Припомням, че ролята на химическата атака в Сирия тогава бе изпълнявана от геноцида спрямо група албанци, които – казано направо – не съществуваха в действителност.

Следователно, пълна аналогия в повода, което всъщност бе директна лъжа, обаче в последвалите действия разликата е огромна.

Въпросът е защо? Защото тогава бе напълно ясно, че съществува единен западен проект, с единен елит, който решаваше разбираема и ясна задача - да сложи всички под общ знаменател, т.е. как, и защо е небходимо да се изпълняват заповедите на банкерите глобалисти, приватизирали американската държава. Бързо и ясно, иначе – смърт!

А днес какво се е изменило? О, доста неща!

Преди всичко американската държава се изсули изпод банкерите приватизатори. Още през 2014 г. Обама прекрати емисиите в полза на частните банки, а Тръмп започна преход към модел, при който емисиите отново да се върнат под контрола на държавата. Ясно е, че на банкерите това не им се понрави и те отчаяно се борят срещу Тръмп (включително и с помощта на част от купения за десетилетия напред държавен апарат на САЩ) в защита на своето „право” на емитиране.

Те биха могли да провокират и конфликт в Сирия, но защо им е? Ако Тръмп победи, значи и позицията му срещу банкерите ще стане доминираща. Ех, да беше Клинтън президент... Ако пък Тръмп загуби (макар и да не е ясно как, щом във военно отношение нямаме особен шанс в Сирия), вероятността от крах на доминацията на САЩ в света рязко ще нарасне, и значи намалява вероятността да се запази Бретън-Уудският модел и доминирането на долара, а за банкерите това също е катастрофа.

На банкерите им трябва „козел отпущения”, върху който да прехвърлят финансовите проблеми, но тази задача става актуална за тях едва след стратегическо поражение. Засега те все още се опитват да спечелят, и поради това откритият конфликт днес не е актуален за тях.

А сега за Тръмп.

Щеше да му дойде добре една „малка победоносна война“. Но не е задължително да се водят реални действия, може да се създаде и пи-ар картина (както в случая „Скрипал”). И досега няма истински доказателства, че са отровени, но това никой не го интересува... А и реалните военни действия биха могли да завършат с трагедия, която на Тръмп ще му струва скъпо.

Наясно съм, че на нашите отявлени американофили нищо не можеш да им докажеш, но ще напомня за ситуацията от 1980 г. Тогава бе подготвен планът за финансови реформи с цел излизане от кризата през 70-те години (после той получи названието „рейгъномика“), но всички се усъмниха дали президентът Картър, кандидатирал се за втори мандат, ще бъде достатъчно категоричен, за да ги осъществи в пълен обем. „Проверката” за това бе кризата в Иран и превземането на посолството на САЩ в Техеран, след което Картър заповяда да се освободят американските дипломати, взети като заложници.

Както помним, операцията се провали изцяло, а Картър изгуби шансовете си да спечели на изборите. И следователно има сериозни основания да смятаме, че тази операция не би могла да завърши с успех, тъй като онези, които я провалиха, са били и нейни организатори. Целта на операцията не беше освобождаване на заложниците, а идването на власт на Рейгън и в този смисъл тя се оказа блестяща. А че някой загинал, че някой приключил с кариерата си и т. н., е, какво да правиш, такава е цената на професията – като цепиш дърва, хвърчат и трески...

Та ето и сега, във Вашингтон, броят на желаещите Тръмп да се орезили в Сирия, е огромен - и в ЦРУ, и в армията, и в държавния апарат. Онези, които изградиха кариера под крилото на финансистите глобалисти (казано по друг начин, които бяха в „екипа на Клинтън“), трябваше да са кръвно заинтересовани Тръмп да се компрометира като държавен глава и като върховен главнокомандващ... Защото при Тръмп те нямат реален шанс да продължат кариерата си. Аз съм уверен, че Тръмп е наясно – няма гаранция, че вътрешната фронда няма да провали цялата операция. А разследването ще покаже, че поради неграмотност и неадекватност Тръмп не е предвидил и не е отчел руската военна сила...

Разбира се, това е само хипотеза. Но като се вземат предвид изложените аргументи, тя е напълно допустима. Още повече че самият Тръмп няма категорично изразен интерес да тръгне на война. Тоест, ако бе получил гаранции, че всичко ще е наред, че ще е успешно, естествено, не би имал нищо против една „чиста победа“, обаче той няма такива гаранции. И не заради нас (руснаците – бел. ред.), а заради вътрешната ситуация.

Излиза, че в САЩ няма ясно заявен интерес към започване на голям конфликт... Впрочем, обърнете внимание, че ние също си мълчим на ниво политика. Иначе даваме отговори на езика на пропагандата, доказваме, че поводът за действията е незначителен, но темата за конфликта не се озвучава на най-високо политическо ниво. Защо? Ами защото отговорът винаги идва от конкретни сили, а засега ние не знаем кой ще доминира в организирането на конфликта - Тръмп или банкерите глобалисти. И следователно, трябва да мълчим засега, и да изчакаме как те сами ще се определят. Пък може да се получи и нещо ново и доста интересно.

Казано честно, мисля, че отчасти то вече се получи. Аз, естествено, не претендирам, че моето виждане за конфликта е достатъчно изчерпателно. По-скоро това са някои размисли по темата. Но ми се струва, че са важни от гледна точка на разбирането за цялостната картина на света.

13 април 2018,

световнакриза.ру

Превод и бележки Илияна Велева

*  бо-бо - вероятно е намек за посланието на песента (2014 г.) на група “Мозък” “Аябо”, в ироничен контекст.

** от англ. Dotcom (буквално - .com)- синоним на процеса на развитие и приложение на IT-технологиите и свързаните с тях търговски борси. В случая авторът има предвид „дотком балона” на индекса НАСДАГ.

През февруари 1971 г. са проведени първите търгове на електронната борса. Към днешна дата НАСДАГ е една от трите най-мощни американски фондови борси. “Знакът” на НАСДАГ това е търговията с акции на високотехнологични компании. Последният “писък” на модата са Facebook (FB) и Google (GOOGL)...

На 10 март 2000 г., петък, “балонът” все още не е спукан, от 1 март е застинал на високо ниво. Ежедневните търговски обеми надхвърлят 2 млрд. долара, машинката работи на високи обороти. В такава обстановка само идиот-инвеститор би стоял настрана и не би взел участие в “Празника на живота”.

На този ден, 10 март, балонът не се пуква, той просто спира да нараства. Нещо, което може да усети само опитен играч. Ситуацията прилича на преданието, когато воинът, допрял ухо до земята и дочул грохота на приближаващата стохилядна неприятелска конница...

Всъщност, ако трябва да цитираме дата, на която става ясно, че “балонът се е спукал”, това е 1 ноември 2000 г., когато НАСДАГ Композит “отслабва” почти двойно. Изминали са осем месеца от пика на 10 март. След март 2000-ата година акциите на интернет гиганта Yahoo се обезценили десет пъти...

Накратко, причините за “балона на дотком” изглеждат така - невярна, деформирана информация за “новата интернет-икономика”; некоректен финансов анализ на пирамидата от кредити, реклама, спекулации и мошеничества - защото се знае, че всеки фондов ажиотаж е съпроводен от неизбежната пяна във вид на кредитен бум, рекламни кампании, спекулации с общественото мнение и обикновено мошеничество; монетарната политика на САЩ, където макроикономистите разглеждат кризата на дотком от друг ъгъл - използват елемента ликвидност.

Експертите, включително и гуруто на инвеститорите Джим Роджърс и финансистът Марк Фабер, директно обвиняват Федералния резерв (в лицето на Алън Грийнспан) за затормозяването на пазара с излишна доларова маса. Това не може да мине без прегряване на тренда и появата на балони, включително и в сектора на високите технологии. Към 2004 г. броят на дотком двойно намалява. Обаче най-силните и добре обмислени “остават в играта “ - Yahoo, eBay, Amazon...