Нова Зора

„Ние похарчихме в Близкия изток 7 трилиона долара и не получихме нищо: нито петрол, нито газ!”, така укоряваше американският президент Доналд Тръмп своя предшественик Барак Обама заради неговата нерешителност и отстъпчивост пред диктаторските режими в Иран и Сирия.

Но какво по-добро предложи сегашният стопанин на Белия дом?

Нищо, ако не броим излизането на САЩ от ядреното споразумение с Иран и Парижкото споразумение за климата, новите санкции срещу Русия и търговската война с Китай и ЕС. И накрая - две нападения с крилати ракети „Томахоук” срещу Сирия под предлог, че режимът на Башар Асад бил използвал химически оръжия срещу собствения си народ.

Обвиненията срещу Дамаск

за употреба на тези забранени оръжия не бяха потвърдени от Организацията за забрана на химическите оръжия към ООН (ОЗХО), но ракетните нападения бяха осъществени и отчетени като „успешни”, въпреки че и в двата случая повечето ракети бяха свалени или отклонени от сирийската ПВО със зенитно-ракетни комплекси от времето на СССР.

При последното нападение, извършено в нощта на 13-и срещу 14-и април 2018 г., от изстреляните общо 103 ракети, 71 бяха свалени във въздуха, а няколко от останалите уцелиха празните бараки, обявени от Пентагона за изследователски центрове за производство на химически оръжия и складове с такива оръжия в околностите на Дамаск, Хомс и Алепо! От осколките на ракетите бяха ранени трима цивилни. И това е всичко. Президентският дворец в Дамаск не беше сред мишените на наказателната операция, а що се отнася до разрушения „склад с химически оръжия”, шефът на Пентагона Джеймс Матис беше разпънат на кръст от журналистите с въпроси от рода на „Ако там е имало химически оръжия, сигурни ли сте, че не е имало изтичане на отровни вещества?”. Джеймс Матис отговори едносрично: „Сигурен съм!”. Един вид, „вярвам, защото е абсурдно!” Който не вярва, той е за „диктатора” Башар Асад и заслужава една „Томахавка” по главата!

Коментарът на ОРТ беше убийствен: „Как да има изтичане на нещо, което не е съществувало?!”

Къде са следите от зарина?

Ако в анклава Дума (в предградието Източен Гута на сирийската столица Дамаск) е било използвано химическо оръжие, както твърдят „независимите” британски, американски, френски, пък и някои български медии, защо в местните болници не е постъпил нито един отровен? По една от „националните” български телевизии Алекс Алексиев заяви уверено, че в Дума е бил използван хлорин или зарин. Къде са следите от зарина? Що се отнася до хлора, той не само че никога не е бил включен в списъка на забранените бойни отровни вещества, но съвсем законно се използва за обеззаразяване на питейната вода (!) и за други хигиенни нужди.

Явно има едни хора, които се борят за Нобел по химия, пък е и съвсем актуално напоследък... Освен това сълзотворните газове от семейството на хлора се използват от полицията за разпръскване на улични демонстрации. При разпръскването на протестите в защита на парка Гези, в Истанбул например, полицията на Ердоган също използва сълзотворен газ, и тогава с газова граната беше ударен малкият Беркин Елван. Момчето изпадна в кома и шест месеца по-късно почина, но не от газа, а от удара... с гранатата. Някой да е чул Западът да обвинява Ердоган в употреба на химическо оръжие? Защо ли цивилизованата евроатлантическа общност приема за морално избиването с обикновени бомби на 1 милион души, а се фиксира върху смъртта на стотици, причинена от химически боеприпаси, или поне има съмнения за това? Ако не е лицемерие, какво друго е?!

Говорещите глави и театърът

И ето, точно в петък, 13-и (април), преди САЩ, Франция и Великобритания да изстрелят ракетите срещу Сирия, в анклава Дума трябваше да започне разследване от експертите на ОЗХО. Същите, за които „токинг-хед” Мохамед Халаф твърди, че не били допускани в Източен Гута от Русия. „Врагове на диктатурите” като Халаф може би все пак трябва да отидат да се сражават в Ирак и Сирия, вместо да досаждат от екрана със заучени (от западните медии) пропагандни клишета относно жестокостта на Башар Асад. В такъв случай е редно да осъдят и ракетните удари на САЩ, Франция и Великобритания! Нима смъртта, причинена от някоя „Томахавка” е за предпочитане пред смърт след употреба на химически оръжия?

В така наречената международна общност умишлено се насажда свръхнепримиримост към бойните отровни газове, за да се отклонява вниманието на хората от не по-малко смъртоносните „конвенционални” оръжия, които, за разлика от химическите и други такива за масово унищожение, не са забранени с международни споразумения.

Междувпрочем, рекламираните от самия Тръмп „нови, красиви и умни” ракети „Томахоук” могат да носят и конвенционални, и ядрени бойни глави. Тежестта им е 1 361 кг, дълги са 6,2 м, а размахът на крилата е 2,6 м. Ракетите имат GPS-система за навигация, инфрачервена камера, турбореактивен двигател, който осигурява скорост от 885 км/ч и обсег на действие над 1600 км. Могат да се изстрелват от палубата на кораб, от подводница, или от базирани на сушата платформи.

Цената на една ракета е 1,59 млн. долара! Тоест – доста скъпи „съоръжения”. Освен в американската, такива „Томахавки” са на въоръжение и в британската армия. По най-груби изчисления, последните фойерверки над Сирия костват на американските, британските и френските данъкоплатци 163,77 млн. долара. Съдружниците в престъплението обаче обещават този удар да не е последен, ако Асад продължи да използва химически оръжия. Имайки предвид как беше симулирано „престъпването на червената линия” в Дума, следва да се запитаме къде ли ще се повтори този театър?

Най-вероятно е новата „газова атака на режима в Дамаск” да се случи в Идлиб, където се изтеглиха „разбитите авари” от Алепо и Източен Гута. Сиреч, „борците за демокрация” от „Джайш ул Ислям” („Армия на исляма”) и „Фетх ас Шам” (бившият фронт „Ал-Нусра”, сирийското разклонение на „Ал-Каида”).

Струваше ли си труда цялото това театро?

От военна гледна точка ефектът е нищожен.

От политическа гледна точка – също.

Дори според троицата Тръмп, Мей и Макрон, операцията изобщо не е целяла „смяна на режима” в Дамаск, а само „дисциплиниране”. Но Макрон направил интересно признание, както се разчу в медиите. Първо, той убедил американците да не напускат Сирия, докато конфликтът не се разреши. И също така да атакуват с ракети Сирия. На Путин Макрон обяснил, че Русия е съучастник в престъпленията на Асад, без тя самата да използва химически оръжия. Второ, операцията осигурила дистанциране на турците от руснаците, което, изглежда, е факт, понеже Ердоган одобри стореното от троицата и отхвърли препоръката на Сергей Лавров Турция да върне контрола над Африн на правителството в Дамаск. „Ще предадем Африн на когото искаме!”, инатливо заяви президентът Ердоган.

Техеран обаче прие искането на Москва руски бомбардировачи да използват въздушното пространство на Иран, както и да си доставят гориво чрез ВВС-базата „Ножен”, в провинция Хемедан. Накрая в САЩ и Великобритания все пак започнаха протести срещу военната интервенция в Сирия, а в Багдад и Дамаск хиляди развяха руски знамена наред с националните.

Башар Асад, за който Западът тиражираше слухове, че избягал в Иран, прие руски депутати в Дамаск и пред тях заяви, че Русия не е гост в Сирия, а домакин, съпреживял със сирийците всички изпитания на подпалената от външни сили гражданска война.

На практика, колкото и странно да изглежда, режимът на Асад укрепна още повече и се утвърди като единствен истински отговорен представител и водач на сирийския народ. А защо не и като пример за целия арабски свят?!

В предаването на Би Ти Ви „120 минути”, излъчено на 15 юли, гостът Мадж Алгафари направи на пух и прах заучената фразеология на водещия Светослав Иванов, който отчаяно се опитваше да го накара да наругае Башар Асад. Вместо това Мадж Алгафари заяви, че ако не е Башар Асад, Сирия отдавна да е престанала да съществува като държава. По лицето на водещия се изписа тих ужас, сякаш искаше да извика: „Изгорях!..”.

За щастие, не всички журналисти по света са „опитомени” до такава степен, че да казват на бялото черно и обратно, ако така заповядват Вашингтон, Брюксел или Лондон.