Нова Зора

Анализирайки действията на Доналд Тръмп, насочени към отказ от имперската политика на САЩ, авторът – Тиери Мейсан, акцентира върху историческите събития, които президентът сочи за пример (конституционния компромис от 1789 г., президентите Андрю Джаксън и Ричард Никсън) и как политиката му се възприема от неговите привържници. Но Тръмп не възнамерява да копира миналото; счита авторът, неговата задача е да престане да обслужва интересите на управляващата транснационална класа. И да развива националната икономика.

Проблемът

През 1916 г., в разгара на Първата световна война, в книгата си “Империализмът като най-висш стадий на капитализма”, Ленин анализира причините, довели до сблъсъка на империите. В труда си той излага следната мисъл: “Империализмът е капитализъм на този етап на развитие, когато се налага господството на монополите и на финансовия капитал; когато изключителна важност придобива износът на капитал; когато международните тръстове са си поделили света и е приключил грабежът на всички територии на земята между големите капиталистически страни.”

Фактите потвърждават логиката на Ленин за концентрацията на капитала. За един век тя доведе до създаването на нова империя - Америка (да не се бърка с американския континент). В резултат на сливания и поглъщания се появиха няколко транснационални компании, които родиха световната управляваща класа, която всяка година се събира на срещи в Давос (Швейцария). Тези хора не служат на интересите на американския народ и не са непременно американски граждани; целта им е само една: да максимизират печалбите си, използвайки като инструмент федералната власт на САЩ.

Доналд Тръмп бе избран за президент именно заради обещанието си да възстанови това, което предхождаше капитализма - “американската мечта”, основана на свободната конкуренция. Но ако приемем за верни твърденията на Ленин, такова връщане е невъзможно; въпреки това, новият президент избра точно този път.

Американският адмирал Артър Цебровски формулира по следния начин империалистическата същност на капиталистическата система, изразена в доктрината на Пентагона: отсега нататък светът се разделя на две; от едната страна са развитите и стабилни държави, а от другата – държави, които все още не са обхванати от имперската глобализация и следователно са обречени на безпорядък. От 2001 г. насам те непрекъснато разрушават “Големия Близък изток”, а днес искат да правят същото и в Карибския басейн.

Трябва да се отбележи, че Пентагонът възприема света въз основа на концепциите на такива антиимпериалистически мислители като Имануел Уолърстейн, Джовани Ариги или Самир Амин.

Опит се да намери решение

Доналд Тръмп иска да накара транснационалния капитал да инвестира в американската икономика, а Пентагонът и ЦРУ да работят за националната отбрана. За тази цел той трябва да излезе от международните търговски споразумения и да разпусне междуправителствените организации, които поддържат стария ред.

Прекратяване на международните търговски споразумения

В първите дни на мандата си президентът Тръмп обяви отказа на САЩ да участва в Транстихоокеанското партньорство, споразумението, което все още не беше ратифицирано. А то беше част от стратегическия план за изолация на Китай. Поради липсата на възможност да оттегли подписа на САЩ от споразумения като Северноамериканското за свободна търговия, Тръмп започна да ги разпуска посредством въвеждане на различни мита, които нарушават духа на споразуменията, но не и тяхната буква.

Реорганизиране или разпускане на междуправителствени структури

Многократно сме казвали, че ООН вече не е форумът на борбата за мир. Организацията е инструмент на империализма на САЩ, на който се противопоставят само няколко държави. Така беше по времето на Съветския съюз, когато се провеждаше политиката на “празния стол”; сега, след август 2012 г., тя се възражда отново. Президентът Тръмп директно се противопостави на двата най-големи империалистически инструмента на ООН: мироопазващите операции (те замениха наблюдателските мисии, първоначално предвиждани от Устава) и Съвета по правата на човека (единствената задача на който е да оправдава „хуманитарните” войни на НАТО).

Първия инструмент Тръмп лиши от финансиране, а във втория САЩ престанаха да участват. Той обаче загуби при избора на ръководител на Международната организация за бежанците, оставяйки по този начин свободно поле за международния трафик на хора. Явно той няма намерение да унищожи ООН, но иска да го преустрои така, че да изпълнява първоначалната си функция.

Неотдавна Тръмп торпилира Г-7. Тази среща на върха, първоначално замислена като размяна на мнения, от 1994 г. насам се превърна в инструмент на имперското господство. А от 2014 г. се превърна и в антируски инструмент, видно от англосаксонската стратегия, наречена “локализиране на пожара”, т.е. избягване на световната война посредством разширяване на империята до границата с Русия и нейната изолация. На срещата в Шарлероа Тръмп се опита да покаже на обърканите съюзници, че не е техен господар и че те трябва да се оправят сами.

Накрая, след като се опита да използва Франция за подкопаване на Евросъюза, той се обърна към Италия, където изпрати Стив Бенън да създаде антисистемно правителство с помощта на американските банки. Така Рим се обедини с пет други столици срещу Брюксел.

Инвестиране в реалната икономика

С помощта на данъци и мита, които трудно могат да бъдат прокарани през Конгреса и които най-често се налагат с укази, президентът Тръмп принуждава големите компании да върнат заводите си в страната. Този подход определя и икономическия растеж и това е единственото, което пресата му признава като заслуга.

Твърде рано е все пак да се прокламира победа над финансовия капитал. Последният продължава да процъфтява извън Съединените щати, изпомпвайки националните богатства на целия свят.

Преустройство на Пентагона и на ЦРУ

Разбира се, това е най-трудната задача. На изборите за Тръмп гласуваха военните, но не и най-висшите офицери и генерали. Доналд Тръмп влезе в политиката непосредствено след събитията от 11 септември 2011 г. Той се обяви против официалната версия на тези събития.

Официалните версии винаги са го изумявали. Докато президентите Буш-младши и Обама горяха от желание да ликвидират джихадизма, на практика, по време на мандатите им, джихадизмът рязко нарасна, както и разпространението му по целия свят, така че се стигна до създаването на т.нар. Ислямска държава на територията на Ирак и Сирия.

Ето защо, след встъпване в длъжност, президентът Тръмп се заобиколи с офицери, ползващи се с авторитет в своите части. За него това беше единственият избор да предотврати държавен преврат и да осъществи реформата, която бе замислил. След това той им даде картбланш за всичко, което се отнася до тактическите операции “на земята”. Накрая, той не пропуска възможност да потвърждава подкрепата си за въоръжените сили и разузнавателните служби.

Лишавайки председателя на Обединения комитет на началник-щабовете и директора на ЦРУ от местата им в Съвета за национална сигурност, той им заповяда да прекратят подкрепата за джихадистите. Постепенно „Ал Каида” и т. нар. Ислямска държава започнаха да губят позициите си. Днес тази политика намира своето продължение в южната част на Сирия, където САЩ прекратиха подкрепата си за джихадистите. Последните вече не са в състояние да създават частни армии, а само отделни групи за извършване на точкови терористични атаки.

В същия дух Тръмп даде да се разбере, че ще откаже да разпусне НАТО, ако алиансът, освен борба срещу Русия, не се съгласи да поеме антитерористични функции. И заяви, че НАТО няма вечни привилегии, което бе демонстрирано със специалната виза на бившия генерален секретар (Хавиер Солана. - Бел. ред.). Но най-важното е, че Тръмп започва да подкопава антируската насоченост на алианса и да води преговори за прекратяване на военните му учения в Източна Европа. Освен това той заплашва с административни актове съюзниците при отказ да инвестират в колективна отбрана. По този начин той възнамерява да подкопава НАТО, когато сметне, че това е възможно.

Този момент ще настъпи, когато едновременно с деградацията в международните отношения, най-накрая видим същото в Азия (Северна Корея), Близкия изток (Палестина и Иран) и Европа (ЕС).

Изводи:

Президентът Тръмп изобщо не е “непредсказуем”, както се смята. Напротив, той действа смислено и логично.

Тръмп възнамерява да извърши преустройство в международните отношения. Такива промени обаче противоречат на интересите на международния управляващ елит и следователно трябва да бъдат извършени наведнъж и изцяло.

Превод:

д-р Радко ХАНДЖИЕВ

(What Donald Trump is preparing, by Thierry Meyssan. Damascus (Syria) 3 July 2018)