На 08.08.2018 г. се навършиха 110 г. от рождението на проф. Владимир Йосифов Кутиков / 08.08.1908 г. – 05.04.1980 г. Хората се раждат и умират, но остава спомена за тях и тяхното дело. Делата на проф. Владимир Кутиков, не бива да бъдат забравени. Знаменит юрист, пламенен родолюбец. Той вгради живота си в юридическата наука и издигна високия престиж на българското международно право с една отдаденост за добруването на България и народът ни, които заслужават да бъдат помнени и повтаряни и години след неговия непродъжителен живот. Той е роден в гр. Варна и през 1928 г. завършва средното си образование във Френския колеж в гр. Пловдив, а висшето си образование през 1932 г., в Юридически факултет на Софийския университет.
В периода 1932-1936 г. се занимава с журналистическа и преводаческа дейност. След успешен конкурс през 1936 г. постъпва на работа в Дирекция по печата към Министерство на външните работи. В последствие е изпратен като легационен секретар в българското дипломатическо представителство в Букурещ, а по-късно е назначен за ръководител на службите по печата и консулските дела в българската легация в Париж. След това, като дипломатически служител в Министерството на външните работи, е назначен за секретар на първото Регентството в България /1943-1944 г./. През 1946 г., след конкурс, е избран и назначен за редовен доцент по международно публично и международно частно право в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Високо признание за неговата работа в представителството ни в Париж е награждаването му през 1948 г. от президента на Франция с Кавалерски кръст на ордена на Почетния легион / Ordre national de la Legion d’honneur /.
Орденът е учреден на 19 май 1802 г. от Наполеон Бонапарт, по премера на рицарските ордени. Принадлежността към ордена е висш знак за заслуги към Франция. Велик магистър на ордена / Grand maltre / е Президента на Френската република.
Като лична държавна награда орденът се дава за изключителни граждански или военни заслуги. Той е сребърен и има три степени : кавалер, офицер и велик офицер /комодор/. Носи се на червена или синя лента , без и със „розетка”. Орденът е най-високото френско държавно отличие и е съпо-ставим с българският орден „Стара планина”.
С Указ на Президиума на Народното събрание от 15.03.1951 г. проф. Вл. Кутиков е повишен в извънреден професор, а по-късно в редовен професор и от 1963 г. до 1974 г. е ръководител на Катедрата по международно право и международни отношения. Негов е първият учебник по „Международно частно право на НРБ”, претърпял четири издания в периода 1955 г. – 1993 г. В него са въплатени най-добрите традиции на юридическата научна мисъл. Затова учебника и лекциите които слушах като студент в Юридическия факултет / 1960-1964 г. /, бяха на изключителна висота и разкриваха неговата ерудиция и задълбоченост при поднасяне на съответната материя. Наред с това той се характери-зираше с човешка доброта, интелект и родолюбие. Както от него, така и от другите знакови професори по това време: Живко Сталев; Стефан Павлов; Борис Спасов, Иван Ненов; Петко Стайнов; Александър Кожух-аров; Нисим Меворах; Любен Василев; Евгений Каменов; Михаил Андреев; Иван Вакарелски; Любомир Радоилски ; Атанас Тотев; Лиляна Ненова и др., автори и на съответните учебници по различните юридичес-ки дисциплини, наред със знанията ни се внушаваше: „Учете се добре, Вие ще сте бъдещи управници в страната ни, а ние ще си останем само професори”, както и „добрият юрист не е този, който знае законите наизуст, а който знае къде да прави справки и да тълкува правилно духа и съдържанието на закона”.
По-късно научих, че проф. Вл. Кутиков чете лекции и по дипломати - чески протокол и церемониал, дипломатическо и консулско право, международни договори и международни организации, пред служители на Министерството на външните работи, Министерството на външната търговия, Министерството на правосъдието и др. Като ценен консултант на посочените министерства и на Министерския съвет, той е включван в състава на правителствени делегации за международни преговори и сключването на договори. През 70-те години на ХХ век участва в експертната група за провеждане на преговорите с Кралство Гърция относно неизплатените от България репарации по Ньойския / 1919 г./ и Парижкия /1946 г./ мирни договори, както и по спорни въпроси на Договора Моллов- Кафандарис. В резултат, за кратко време са подготвени и през 1964 г. са подписани успешно „в пакет” 12 спогодби, които гарантират по-нататъшните добро- съседски отношения между двете страни. Професор Вл. Кутиков е член на Съвет по законодателството при Министерството на правосъдието и на Съвет по законодателството при Държавния съвет на НРБ, както и на Националния съвет за защита на мира с председател акад. Георги Наджаков и на Световния съвет на мира, Женева. Всестранната му юриди-ческа подготовка води и до участие в изработването на проектите на редица закони и кодекси – Семеен кодекс от 1968 г., Кодекса на търговското мореплаване през 1970 г. и др.
Името на проф. Вл. Кутиков е широко известно и в научните среди в чужбина, където участва в различни научни форуми и конференции: дипломатическа конференция по интелектуалната собственост 1967 г. в Стокхолм; дипломатическа конференция на ООН относно правото на международните договори през 1969 г. във Виена и др. Той е бил и член на българският арбитражен съд и Постоянния арбитражен съд в Хага. През 1969 г. е поканен да изнесе курс от лекции по международно частно речно право в Хагската академия по международно право. По-късно Хагската академия по международно право изразява категоричното си признание към българската международноправна наука, в лицето на проф. Вл. Кутиков, а трудът „Проблеми на международното частно речно право”, послужил за основа на курса е издаден на френски език в престижното издание на академията - Recueil des curs, т. 119 / 1969-ІІ/.
Проф. Вл. Кутиков си отива от този свят доста рано, на 5 април 1980 г. В знак на дълбоко уважение и признателност на хилядите възпитаници на юридическия факултет Университетското издателство на „Св. Климент Охридски” издава сборник с научни трудове, посветени на проф. Влади-мир Кутиков / Актуални проблеми на международното право, С. 2000 г./. Сборникът е подготвен от Българската асоциация по международно право, на която той е съоновател и дългогодишен зам. председател.
Във връзка с 100 годишнината от рождението на проф. Вл. Кутиков, в сп. „Общество и право”, бр. 10/ 2008 г. е поместена статията на проф. Йорданка Зидарова „ 100 години от рождението на учителя и учения проф. Владимир Кутиков”. Наред с биографичните данни, тя цитира неговото посвещение в третото издание на Курса по международно право /1976 г./ : „с приятелско чувство на моите студенти от всички випуски, на които имах удоволствието да преподавам в продължение на дълги години международното частно право”, а също така завета му от писмото –завещание от 1976 г. : „Нека остана в съзнанието на хората с малкото, което съм написал, но съм написал с дълбоко научно убеждение и с желанието да бъда полезен според силите и възможностите си на своя народ”.
През 1988 г. бях поканен като випусник на Юридическия факултет, за празнуване на 100 години /сега се навършват 130 г./, от създаването на Софийския университет. Юридическият факултет е създаден през 1892 г. По това време бях носител на „Сребърна значка на Съюза на юристите в България” и секретар на Българското нумизматично дружество. След празненствата у мен възникна идеята да предложа на декана на Юридическия факултет да се учреди музейна сбирка, евентуално към библиотеката, в която да се съберат материали за миналото на факултета и за живота и дейността на знаковите професори през изминалите години, включително техните държавни и ведомствени награди. За такива тогава считах изброените по-горе. В началото на всяка учебна година първокурсниците във факултета да се запознават с материалите в сбирката, за да се гордеят с миналото на своя факултет. Депозирах предложение в канцеларията на факултета, където ми обещаха то да бъде заведено и докладвано на декана. За съжаление по субективни и обективни причини не проследих какво е станало. След доста години научих, че в Софийския университет има изграден музей и като директор е доц. д-р по история Цвета Тодорова, и от 2003 г. започва издаване на бюлетин на музея. Сега директор е гл. ас.Симеон Хинковски. Музеят има и Работно време: вторник и четвъртък от 12.00 до 16.00 ч. Бих бил много радостен, ако в началото на учебната година срещата в музея бъдещите юристи на България, на които им предстои благоприятното преживяване на бъдещата си среща с такива родолюбци и завидни корифей на правото, акто проф. Владимир Кутиков. И нека, когато овладеят сложната материя, подобно на много други юристи да кажат : „Дълбок поклон към неговото дело“.
10.08.2018 г.
адв. Тодор ПРЕДОВ -
доктор по право,
криминолог.
