Българио, от обич плача
над майчините ти гърди!
Благодаря ти за това, че
под свойто слънце ме роди.
Благодаря ти за земята,
най-святата земя, оназ,
в която диша Караджата,
и по която ходя аз!
Благодаря ти за небето,
за слънцето ти – онова,
в което виждам аз да свети
на Левски русата глава.
Благодаря ти, Майко моя,
за всичко ти благодаря...
Но закъснях. Не съм герой и
за теб не сварих да умра.
Не мога образа ти светъл
да изкова с длето и чук,
не сторих нищо, от което
ти да почувстваш, че съм тук...
Не бих могъл и в стълба лесна
да те превърна. И тогаз
със крачки ситни и нечестни
по тебе да се качвам аз.
Аз мога само да превърна
свещената си обич в стих -
поне със него да ти върна
кръвта, с която се родих.
