ИЗГЛЕЖДА И ЧАКАЩИТЕ ПО РАЗКЛОНИТЕ СТАВАТ ВСЕ ПО-МАЛКО
Когато през април 2010 г., по време на първия си правителствен мандат, Бойко Борисов се похвали, че „на един разклон за Велико Търново“ е „избрал“ Анна-Мария Борисова за министър на здравеопазването на мястото на отстранения Божидар Нанев, всички приеха това като някаква екзотика. Оказа се, че волунтаризмът при кадруването винаги може да бъде обогатен и разширен с по-лоши практики.
Доказателство за това е сагата с министерските оставки, подадени уж по „морални съображения“ след трагедията в Своге, но след подканване от премиера Бойко Борисов. И особено последвалите след това сътресения в управляващата коалиция, продължили до обсъждането им в Народното събрание. Обсъждане, обезсмислено не от неподписания от президента Радев указ за освобождаване на главния секретар на МВР Младен Маринов, а от отказа на номинирания за шеф на Министерството на транспорта, съобщенията и информационните технологии (МТСИТ) действащ заместник министър на икономиката Александър Манолев. Тези събития показаха пълната несъстоятелност на кадровата политика на Борисов и на юридическата мисъл в ГЕРБ. Струва ни се, че причината Манолев да откаже съмнителната чест да оглави транспортното ведомство не е кампанията, която „една група“ води срещу него. Ако срещу него са лансирани съшити с бели конци обвинения, защо той се уплаши и се отказа от повишението? Или тези обвинения са поне отчасти верни, или той ги използва за да прикрие нежеланието си да рине Авгиевите обори, оставени от Ивайло Московски.
Защото ако след всяка негативна медийна публикация си отиваха министри, на всеки три месеца щеше да има правителствени кризи и предсрочни парламентарни избори. Ако същата група беше подхванала Александър Манолев като заместник министър на икономиката, дали пак щеше да дезертира? Едва ли. Но е безспорен факт това, че дори президентът Радев да беше подписал въпросния указ за освобождаването на Младен Маринов, след отказа на Манолев да стане министър на транспорта правителствените промени пак нямаше да минат. Според видни конституционалисти Народното събрание е можело и без президентския указ да приеме оставките на министрите на транспорта, на вътрешните работи и на регионалното развитие и благоустройството, и да одобри назначението на ново предложените. Как такава подробност не е била предвидена? Дали в случая не става въпрос за правни трикове, които някои среди в ГЕРБ искат да натрият носа на Бойко Борисов, който не за първи път им натрапва своите приумици, убеден, че и магаре да номинира, депутатите от управляващото мнозинство ще го изберат? Да подложиш на „лидера“ такава динена кора и да останеш не наказан – това е равносилно на опит за преврат! Ерго, пълзящия преврат, за който предупреждават пиарите на ГЕРБ, не е на площада пред НС, където стотина протестиращи, между които и Йоло Денев, скандират „оставка“, а в самата ГЕРБ и част от ОП. Този път „дисидентите“ в ГЕРБ показаха на Борисов, че вече не са рая покорна, която козирува на всяка негова измислица. Веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, на третия път стомната се чупи. Не случайно Цветан Цветанов, почти похвали отказа на президента Радев да подпише на коляно указа за освобождаването на Младен Маринов от длъжността главен секретар на МВР. Със сигурност е изпитал удовлетворение и вицепремиерът и лидер на НФСБ Валери Симеонов. Единствен Волен Сидеров си дереше ризата да убеждава неубедениете, че става въпросза заговор срещу Борисов. Вярно е, че край паметника на Царя Освободител стотина протестъри издигаха лозунги за оставка на правителството, но да се представят те за заговорници и превратаджии е направо насилие над здравия разум. Защото имаше и лозунг за смяна на ръководството на БФС. Истинските протести тепърва предстоят и те ще последват поскъпването на природния газ, тока, парното, водата, хляба, здравеопазването и др. Но дори тогава никой няма да тръгне да сваля властта с преврат. По-вероятно е Борисов сам „да хвърли кърпата“, оправдавайки се със загубеното обществено доверие. Така хем ще се отърве от „патриотите“, хем ще има оправдание за някоя нова коалиция на ГЕРБ. Защо не с ДПС и „Воля“? Вероятно затова на Ахмед Доган беше позволено, заедно със синовете на бившия служебен министър на транспорта Данаил Папазаов да стане съсобственик на ТЕЦ Варна. И да пълни джобове, дори когато ТЕЦ Варна не работи, а стои като „студен резерв“ на енергийната ни система. А делата срещу Веселин Марешки, заради които му беше отнет имунитетът, са преустановени. Интересът, това е циментът, който споява и най-безпринципните коалиции.
Не казвайте, че коалиция ГЕРБ-ДПС-„Воля“ е невъзможна: сривът на общественото одобрение към Борисов, особено след последните му кадрови решения, е катастрофален. Борисов вече е два пъти по-малко харесван не само от президента Радев, но го изпреварва и Йорданка Фандъкова. И то, въпреки недоволството от ремонтите на софийските булеварди. Очевидно „успешното“ евро председателство вече не топли дори феновете на ГЕРБ, ако изобщо някога ги е изпълвало с чувство на гордост. Заради това, види се, Борисов предпочита да ходи по чужбина.
Но и там мълча дълго по казуса Виктор Орбан и Унгария, която ЕС възнамерява да лиши от право на глас в Съвета на Европейския съюз. Проговори в Залцбург и то едва след като се разбра, че МС е приел предложението на ОП да се изработи позиция срещу лишаването на Унгария от глас в Съвета. Но и този път гледаше да не разсърди Меркел, като каза, че решението на МС нямало правна стойност, понеже темата не била включена в официалния дневен ред, а я разгледали в оперативен порядък. Дори се скара на Орбан и му препоръча да коригира своите политики спрямо медиите, университетите, съдебната власт и бежанците. Обаче вицепремиерът Каракачанов твърди, че Унгария се наказва формално, заради уклона на Орбан към авторитаризъм, а фактически заради нежеланието му да приема мигранти от където и да било. Той, разбира се е прав, че случващото се с Унгария е предупреждение към цяла Централна и Източна Европа, включително и България с „най-добре пазената граница“. Между Меркел и Орбан, кого мислите, че ще подкрепи Борисов? Разбира се Меркел, от която зависят евро парите за България. „Евроатлантическите ценности“ се свеждат до милионите в евро, на които разчита Борисов, за да отчита икономически ръст. Иначе чуждите инвестиции у нас са близо 10 пъти по-малко в сравнение с тези при управлението на Станишев: 1,3 милиарда евро, срещу 13 милиарда евро при тройната коалиция. Преди седмица Борисов участва в церемония по откриването в промишлената зона на Пловдив на завод на френската компания „Латекоер“. Проправителствените медии представиха това като „завръщане на България в самолетостроенето“. А, както писа с ирония Светослав Терзиев във вестник „Сега“ (17.09.2018) „Пловдив ще прави самолетоносачи и ще ги пуска в Марица“. Оказва се, че някои негови колеги превели погрешно думите на председателя на Френско-българската търговска и индустриална камара Стефан Дьолае, произнесени на коктейл в София. Човекът говорел за „des portes d,avions” /врати за самолети/, а на тях се сторило, че казва „des portes-avions“ /самолетоносачи/. Долу горе така тълкуват оптимистично нашите управляващи и докладите на ЕК..
Както и да е. На 17 септември, когато се откри новата учебна година, станаха шест пътни произшествия. На АМ „Люлин“ дори изгоря цял автобус. Лоша поличба! Същия ден отново се събра коалиционният съвет на управляващите, за да обсъди новите номинации на Борисов за поста министър на транспорта. Цветан Цветанов беше подхвърлил загадъчно, че кандидатурите са две, но не посочи имена. След коалиционни съвет стана известно, че за овакантения от Ивайло Московски горещ стол е предложен и одобрен бившият главен секретар на МС в служебното правителство на Марин Райков, Росен Желязков. Същият, който беше разследван за неупражнен контрол върху „надпечатаните“ костинбродски бюлетини. Сидеров твърди, че Желязков бил добър специалист по информационни технологии, но не казва каква е компетентността му в сферата на видовете транспорт. Желязков вероятно ще опита да пробута концесията на летище София, но какво ще направи за БДЖ, които са в агония? Преди това, обаче, той трябваше да премине през парламентарното „чистилище“, където щяха да му припомнят старите прегрешения. Любопитство будеше и въпросът как правителството ще съгласува с президента Радев своето предложение за освобождаване на главния секретар на МВР Младен Маринов. Коалиционният съвет „покани“ Румен Радев за да изложи своите аргументи относно съгласувателната процедура. Упоритостта, с която коалиционните съдружници повтарят своите грешки е пословична. От Букурещ президентът каза, че няма как да отиде при такъв неконституционен орган. И, че процедурата предвижда съгласуването на предложението за освобождаване от длъжност на главния секретар на МВР да направи или премиерът, или ресорният министър. Иначе Румен Радев със сигурност няма нищо против това Младен Маринов да оглави МВР. Защото той поне е човек от кариерата, а не е „харесан на един разклон“. Май чакащите на разклоните се свършиха, благодарение и на калпавите пътища, щом министрите вече се набират, както в приказката „Сливи за смет“.
На 20 септември, в четвъртък предложените министри бяха все пак утвърдени от НС. Дебати имаше, разумни доводи също. Но кой ти гледа и кой ти слуша! Най-симптоматично бе изказването на лидера на ДПС Мустафа Карадайъ, че предсрочните избори са неизбежни. Този извод едва ли е само негов, като се има предвид срещата му с г-н Ерик Рубин, посланик на САЩ, с участието на почетния председател Ахмед Доган. За сега „Салът на Медуза“ все още се държи над водата, но облаците се събират и хоризонта става все по-тъмен.
