Слово на проф. д-р Ангел ДИМОВ
Уважаеми гости и колеги,
Другарки и другари,
Днес ние ще обсъждаме русофобството т.е. проявите на омраза и неприязън към Русия и русите. Тази тема е важна за повечето българи, защото русофобството лежи в основата на антируската политика, която е пагубна за българската нация и държава. Русофобството е елемент и на неоколонизаторската евроатлантическа политика, която се налага от представители на класата на американските финансови капиталисти. Както показва животът, тази политика, включително вероломното вкарване на България в междудържавния военно-политически алианс НАТО е много вредна за мнозинството от българския народ. Чрез нея се извършва геноцид и ликвидация на българската нация. Това е доказано в моя доклад, озаглавен „Защо трябва да се борим с русофобството? Този доклад се състои от пет точки с общ обем двадесет страници и е подготвен за печат, но днес аз само ще маркирам някои от основните тези, за да могат повече колеги да говорят по темата.
В него научно е обоснована тезата, че понастоящем у нас борбата с русофобството трябва да се води за запазване на чезнещата българска нация. Приведени са много факти и данни, които показват, че русофобството е първопричината за преживяваната след 1997 г. в България трета национална катастрофа. Нейните ярки проявления са: изкупените от чужденци милиони декари от земеделската земя на България, предимно граждани на Република Турция и на държавата Израел; чуждестранна собственост са вече почти всички български банки, предприятия, застрахователни и електроразпределителни дружества (дори и киноцентър „Бояна“); чуждестранни владения са (под формата на концесия) и подземните богатства на нашата родна земя – златни находища, водни и други ресурси; геноцидно-изтребителния модел на колониалното владичество, сведе населението на България от 9 на по-малко от 7 млн. души. Обезлюдяването на българските села и градчета е най-яркаочевидност и вече никои не оспорва демографската катастрофа на българския етнос.
Третата национална катастрофа настъпи през 1997 г., когато по външни предписания, бе осъществен пилотния проект на т.нар. цветни революции. По същество това бе държавен преврат, който откри пътя за пълна неоколонизация на българската държава. Важен момент в осъществяването на този държавен преврат бе наложеното повишаване на основния лихвен процент, който надмина безумните 360%! Поддържането на продължително безвластие и предизвикването на шокова инфлация (някои я отъждествяват с хиперинфлацията, която е друго монетарно явление), допълниха платените и организирани протести, които имаха задача да създадат неоходимия „демократичен“ фон за прикритие на истинската същност и цел на този преврат, определян от средствата за информация, като т.нар. народно въстание. През лятото на 1997 г. у нас бе въведен колониален валутен борд (паричен съвет), при чийто режим бе отнето исконното право на Българската народна банка (БНБ) да инвестира и кредитира и с това да допринася за осъществяване на правителствената икономическа политика. Започната бе приватизацията на държавните банки, на стотиците големи и предприятия, които бяха изкупени на безценица, от чужденци, понякога на цена за 1 долар. Драстичен и незабравим е примера с азотно-торовия комбинат „Химко“ гр. Враца.
В моя доклад е обосновано гледището, че русофобството се използва, като преграден оган за осъществяване на пълната изолация България от братска Русия. Русофобията е платеното оръжие, с което се решават многопосочни задачи. Резонансът от нея, в България и отзукът й в Русия, пораждат страха и очуждението у нас, но раждат и недоумението в руското общество, от една с нищо незаслужена и непредизвикана неблагодарност, дори в измеренията на създадения от историята цивилизационен съюз, между руси и българи. Това води до драстично влошаване на междудържавните отношения и поражда съответната реакция от руска страна. Резултатът е нерадостен. Участието на България в икономическите санкции срещу Русия предопределя ограничаване достъпа на българските производители до огромните руски пазари и способства за съсипването на нашето национално производство.
Русофилията, навсякъде където и да се появи, зад нея непременно застават могъщи финансови донори, които имат чуждестранно базиране. В България този процес не прави изключение. Още повече, че Русофобията е неприсъща на огромна част от българският народ и ако я има тя е изява на нищожен сегмен от целокупното българско население. Поради тази причина, в България се изливат неимоверно повече финасови средства, за да постигнат нищожни резултати. Русофобството способства за предотвратяване строителството на важни геостратегически обекти на българска територия. Русофоби и евроатлантици бяха в центъра на уличните и медийните кампании срещу изграждането на народополезните с руско участие обекти, като газопровода „Южен поток“, АЕЦ „Белене“ и петролопровода Бургас-Александруполис. С финансиране отвън, те предприемат силови акции за сваляне на всяко българско правителство, което се опита да осигури сътрудничество в една или друга сфера на целокупният живот на България и Русия. Така бе свален оглавявания от доц. д-р Пламен Орешарски правителствен кабинет, който съдействаше за изграждане на газопровода „Южен поток“.
В моя даклад са очертани перспективните насоки на борбата с русофобството. Предложено е да бъде създадена организация, наречена: Българи за икономически съюз и единство с Русия (БИСЕР). Членовете на тази организация би трябвало с научни аргументи и честни политически средства да разобличават финансираните от Америка русофоби, които имат постоянен достъп до неоколонизираните национални медии и денонощно насъскват българите срещу Русия и братята руси. Членовете на БИСЕР би следвало да се борят за възраждане на българо-руското икономическо, военно и културно сътрудничество. Те биха могли да въстават срещу онези чуждестранни и местни лица, които не позволяват на българска земя да бъдат изграждани обекти, възраждащи междудържавното икономическо сътрудничество и традиционното братство и приятелство между руси и българи.
С това, като ви благодаря за вниманието, предоставям ръководството на първата част на конференцията, на многоуважавания доц. д.р Жан Виденов, министър- председател на Република България, в едни драматични и съдбовни години, в които избуя русофобията и Отечеството ни днес е осъдено на разруха.
Жан имаш думата!