Политическите игри в цял свят (че и в Русия, колко струва речта на Путин, произнесена ден след първото четене на закона за пенсионната реформа) явно забиват стрелките на циферблата. При това, въпреки опитите да се представи тази прекалена активност като противопоставяне на някои страни или групи страни (например, обобщения „Запад“ против опърничавата Русия), в реалността имат място сериозни вътрешни противоречия практически във всяка сериозна страна, тоест на такава, която претендира за участие в разработването на „правилата на играта“, поне на териториално ниво.
Във Великобритания тези противоречия се изразяват в отношенията към „брекзит“, в САЩ това е противостоенето, като цяло, на консерватора Тръмп и привържениците на либералните концепции, в Русия на патриотичния и либералния лагер. В Западна Европа, като че ли не се наблюдава ярко изразена алтернатива на либералите (въпреки, че консервативните партии надигат глава и сериозно започнат да изместват традиционните политически управляващи), но пък в ЕС има страни, които ясно са се ориентирали към откровения национализъм, такива като Полша и Унгария. И такова отклонение от установения ред не може да бъде просто заради това, че в света продължава икономическата криза. Кризата е повод да се сменят параметрите, да се сменят социал-демократите с християн-демократите или лейбъристите с консерваторите, но тук постепенно започва да иде реч за
смяна на политическия модел
Ние имаме просто обяснение на този феномен: работата е там, че пред очите ни принципно се променя икономическата парадигма, при това даже не на нивото на смяната на модела вътре в общата капиталистическа схема, възможно е да иде реч за смяната на капитализма. Но този момент трябва да бъде обяснен по-подробно.
През XIX век ключов източник за получаване на печалба са били технологиите. Ако си способен да прилагаш новите технологични трикове и схеми, ако си способен да произвеждаш прогресивна продукция - то на теб ти е гарантирано високо ниво на печалба и устойчиво развитие. Съответно, в света управляват промишлените елити. В началото на ХХ век приоритетът постепенно преминава към финансистите: важно вече не е това, че ти можеш да произвеждаш, важното е, да са ти дали достатъчно пари, за да можеш да разгърнеш това твое умение в масово производство и хората да имат възможност да купят тази твоя продукция (по време на „Великата“ депресия в САЩ много от индустриалците се разоряват поради невъзможността на поддържат постоянните разходи на фона на пределно ниските продажби).
Последният стадий, който започва през 1981 г., „рейгъномиката“, се характеризира с финансово стимулиране на търсенето. Тук вече технологиите не играят никаква роля: ако разполагаш с финансов ресурс, можеш да си купиш всяка технология, особено ако хората са били готови да вземат кредити за закупуването на твоята продукция. Разбира се, това още повече вдигна ролята на финансовия сектор, което добре се вижда според показателите за преразпределяне на печалбите в САЩ: делът на този сектор се вдигна от 5% през 1939 година до 70% към 2008 година. След това малко падна, до 40%, но сега отново се вдига.
Ясно е, че разполагайки с такъв ресурс, вие започвате да контролирате целия социално-политически живот на държавата: от разработването на учебни програми, до кадровата политика в държавните органи. Разбира се, трябва да се спазват някои приличия, но същността не се променя: алтернативните групи, например индустриалците, въпреки, че са запазили някаква независимост и някакъв ресурс, вече не са могли да запазят мощния, подчиняващ им се пласт в системата на държавните органи на САЩ. Въпреки че, имам някои подозрения, в армията и отделните специални служби (не във всички) ролята на финансистите, все пак, е ограничена.
Бедата е в това, че моделът на финансистите предполага
постоянна емисия
Сам по себе си този модел не е страшен - ако всеки напечатан долар води към ръста на обема на икономиката. Но темповете на този ръст през цялото време спадат, и в настоящия момент те са нулеви. Тоест, от печатането на пари доходите на финансистите, разбира се, растат. А ето че икономика няма! А от гледна точка на икономическите закони това означава, че се извършва преразпределяне на активите в полза на финансистите при спадаща икономика. Което, разбира се, на никого не може да се харесва.
И степента на това недоволство (което, както съм написал в началото на този текст, практически се появява навсякъде, само че по различен начин) в САЩ достигна нивото, при което старите промишлени елити успяха да издигнат своя човек като президент на страната. Да, на него при това му е доста тежко (чиновническият апарат в смазващото си мнозинство се контролира от конкурентите-финансисти)!, да, на него не му позволяват да води тази политика, която той счита за правилна (тоест, която не е в интерес на финансовия сектор, а е в интерес на промишления сектор), но ако финансистите не измислят нещо, то тези, които стоят зад Тръмп,някак все ще спечелят. Дори ако лично Тръмп изгуби.
А финансистите не виждат изхода. Всъщност, както следва от нашата теория, той изобщо и не съществува. Да, при това и индустриалците нямат особено конструктивен сценарий, но те сега се борят за властта. Като победят - ще се погрижат за конструктивността. Е, по-точно, лично на Тръмп тази конструктивност не му трябва (дори и особена, не толкова за реализиране, колкото за предизборната кампания), но на общата линия това малко ще повлияе. А това, колко е важно да се контролира държавния апарат, между другото, през последната половин година много добре го разбра Путин: това, че той не контролира икономическата политика в страната му създаде много сериозни проблеми с имиджа.
Това, всъщност, е главното послание на настоящия текст: трябва да бъде разбрано, че зад политическите дрязги, в реалност, стои съвършено обективен проблем, това е невъзможността да се осигури устойчив икономически ръст. По-скоро, вече иде реч за устойчив спад (макар засега малък). И по тази причина политическите боричкания не могат да се прекратят или даже да намалеят, и затова единството на Запада, въобще на отделните страни, които съставят ядрото му (включително и САЩ) ще се разрушава все по-силно и по-силно.
Превод от руски език Гияс Гулиев
