Керкенезът е хитра хищна птица от рода на сокола, която ловува по най-икономичния от гледна точка на изразходването на енергия начин. Той буквално „увисва“ като закован във въздуха, улавяйки някое благоприятно въздушно течение, като просто държи крилете си разперени и със зоркия си поглед следи потенциалната жертва. Дори заравя глава в перушината на тялото си, за да бъдат вперени в плячката хищните му очички. Набележи ли целта, литва като стрела и забива нокти в гърба на плячката, след което се вдига нависоко и я отнася.
Сила и слабост на керкенезът
Тези способности на керкенеза, обаче са и най-голямата му слабост. Защото, изпълнен със самочувствие и унесен в следенето на жертвата, сам става жертва на по-силни и по-големи хищни птици, летящи по-високо от него. Или пък бива примамен и хванат от ловци, които използват като примамка гълъби, покрити с мрежести ризи. Керкенезът забива нокти в гърба на облечения с мрежа гълъб, но краката му се оплитат в мрежата и повече не може да хвръкне. Така попада в плен на двукраки птици без перушина. В някои страни като Турция ловът на керкенези е забранен, но там, където се събират границите на вилаетите Мерсин, Караман, Коня и Нийде, процъфтява бизнесът с ястреби, уловени по описания по-горе дивашки способ. Понеже белият ястреб се обучава лесно, в Средния Изток цената му варира от 7 хиляди до 50 хиляди турски лири.
Журналистът Булут Арслан разказва от страниците на вестник „Йеничаг“ (11.10.2018), чe в Мерсин на трима сирийци, ловуващи керкенези с „облечени“ гълъби, е била наложена глоба от 38745 турски лири.
Намерените в тях три керкенеза с облепени с лента очи и три гълъба, използвани като примамки, били предадени на зоологическата градина в Тарсус. След медицинска интервенция и отваряне на очите им те щели да бъдат пуснати в природата. Статията на Булут носи любопитното заглавие „Система керкенез в политиката и медиите“ и описва падението на турските „безкрили керкенези“, оглавяващи политиката и медиите, които са си въобразили, че това им положение е неизменно.
Нашите керкенези, пише Булут, които са съсредоточили цялото си внимание върху лова, който ще грабнат, бяха останали неподвижни и толкова уверени в себе си, че в един миг бяха уловени от други хищни птици, които ги следяха внимателно. Повечето от керкенезите у нас ги грабна американският орел. Керкенезите станаха хем плячка, хем след това плячката, която бяха складирали, беше заловена в кутии за обувки и парични каси. Сега политическите керкенези молят за помощ онези, които по-рано ловуваха, или се готвеха да ги ловуват. Оставили се на господстващите ветрове и преследващи лова, дали керкенезите разбраха, че един ден тези ветрове няма да духат, или че ще се обърнат обратно? И дали турският народ, извличайки си поука от тези събития, ще се научи да не бъде плячка на керкенезите и храна на орлите. ФЕТО (Фетхуллахчийска терористична организация, както властите в Турция наричат движението „Хизмет“ на живеещия в Пенсилвания ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен, б.р.) се нахвърли като керкенез върху националната сила, но малко преди да свърши тази работа сама стана плячка. Същия метод използват сега силите на властта, които започнаха да прилагат системата керкенез в икономиката и същевременно паднаха в ноктите на американския орел. И, докато са в ноктите на орела, казват: „Аз повече няма да използвам долара в търговията с други страни“. Накрая предадоха икономиката на американския керкенез „MакКинси“. („МакКинси“ е базирана в САЩ международна компания за административни и консултантски услуги, с която ще работи турското Министерство на хазната и финансите, оглавявано от зетя на президента Реджеп Ердоган, Берат Албайрак. Понеже ще разполага с най-секретните сведения на държавата, тя буквално ще държи ключовете на турската икономика, б.р.). „И законите ще променим, ще направим, каквото поискате“, казаха. В действителност няма и от какво да се откажат: щом са паднали в ноктите на орела, как могат да се откажат?...И керкенезите в медиите, подобно на политиците, изпаднаха в комична ситуация. Понеже не мислят за нищо друго, освен за плячката, в която са вперили очи.
Българските роднини на керкенеза
В жаргонната реч, въпреки всичките си достойнства, керкенезът е синоним на хора, пристрастени прекалено към материалните неща. Хора, които докато преследват плячка, сами се оказват уловени. Сиреч, хем са лукави и ловуват умно, хем са глупави, защото в заслеплението си стигат до капана. Особено керкенезите в политиката, бизнеса, правосъдието, сигурността и медиите, които в крайна сметка стават за смях. В България също имаше един виден от всякъде еднакво „демократ“, който казваше: „Победихме с малко, но завинаги“. Въпросният керкенез стана председател на НС, след което изкара няколко посланически мандата, но партията, която го излъчи фалира и сега той иждивенства в някакъв „Атлантически съвет в България“. Други негови аналози, като бившите министри на ГЕРБ Трайчо Трайков и Симеон Дянков, са по-зле, понеже КПКОНПИ ги подгони за доходи с неизяснен произход. На Трайков дори му запорираха имотите.
Керкенези има и в съда, в органите за сигурност като ДАНС, в бизнеса, както и в медиите. Един забравил да подаде имуществена декларация. Друг се съортачил с трафиканти на антики зад граница. Трети монтирал „отдушници“ в спиртоварните, през които вместо пари излиза безотчетен и необлагаем с акциз алкохол. Или, покрай ракията, произвеждал нелегално цигари. Четвърти бъркал асфалт с варовикови камъчета. Пети провеждал поръчкови журналистически разследвания, устройвайки пошли театрални постановки, в които е изпълнявал ролята на жертва. После колективът се разграничава от него и го изпраща със златен скункс. Но не заради някакви фалшиви новини, а защото са го хванали, докато се прави на пребит. Превъплъщенията на керкенезите са безкрайни.
Не можем да пропуснем и глупавото положение, в което изпадна главният керкенез на Републиката след международния отзвук на убийството в Русе на журналистката Виктория Маринова. След като МВР съобщи, че разследващите това престъпление работят по всички версии, включително че убийството й е свързано с работата й, от „братските“ Европа и Америка към властите в България се посипа „приятелски огън“. Видни политици и медийни обединения, като „Репортери без граница“ изразиха загриженост за положението на журналистите и медиите у нас. После се оказа, че убийството на Виктория Маринова е „импулсивно“ дело на един 21 годишен циганин от махалата „Селяметя“ в Русе. Дори в трагедията може да има ирония: „селямет“ е турска дума, която означава благополучие, щастие. Голямо щастие, няма що! Ирония е и името, което е било дадено на въпросния циганин: Северин Надеждов Красимиров. Човекът пил цяла вечер преди убийството, погълнал и наркотици, след което „спонтанно“ убил тичащата край Дунава млада жена.
Държавата, това съм АЗ
И каква утеха за нейните близки е това, че убийството й не е било поръчково? Това ще я върне ли към живота? Вярно е, че убиецът беше намерен и арестуван бързо в град Щаде, Германия и съдът реши да го екстрадира в България. Но нямаше ли да е по-добре МВР да осуетява убийствата, вместо да гони убийците зад граница? Все пак въпросното престъпление не е извършено в късна доба, а посред бял ден. Щом управляващите не могат да осигурят живота на гражданите, разполагайки с цяла армия полицаи и жандармеристи, за какви евроатлантически ценности говорят? Най-голямата ценност не е ли човешкият живот? Съдейки по гневните изблици на Бойко Борисов, Валери Симеонов и други срещу упреците от Европа, имиджът на управляващите е по-важен от сигурността на гражданите. Леви и десни били очернили България пред света. Сякаш слушаме Луи ХIV да казва: „Държавата, това съм аз!“. Да не би това да беше първото убийство у нас? В случая пострада не България, а натрапваната от управляващите представа за страната ни като остров на стабилността в региона, като водач на Западните Балкани към светло бъдеще в НАТО и ЕС. Борисов събра западните посланици за да им се накара заради писанията в чуждите медии. Само че това той каза пред българските медийни керкенези, които го следват като шлейф, дори когато е в чужбина. Един такъв керкенез започва всяко свое предаване с думите: „Господин Радев, госпожо Нинова!“, сякаш президентът и председателят на БСП управляват тази страна, а не коалицията ГЕРБ-ОП.
Но, както посочихме по-горе, керкенезите са хем хитри, хем самоуверени до глупост. Нашите са и късопаметни, щом се оплакват от действия на опозицията, които именно те са извършвали като опозиция. Не беше ли Борисов този, който твърдеше, че кворумът в парламента е задължение на управляващите? Не се ли изтягаха цяло лято по плажовете герберите в знак на протест срещу правителството на Орешарски? Сега сърбат попарата, забъркана преди години от самите тях. И, колкото и да се опитват да се изкарат невинни за загиналите в Своге 20 души, или за убийството на Виктория Маринова, никой вече не вярва на лъжливото овчарче. Най-много да озлобят срещу себе си европейските си съдружници и съпартийци в ЕНП.
Що се отнася до посланиците, които Бойко Борисов „нахока“, те трябва да са се скъсали от смях след неговото конско. Впрочем, с мълчанието си на срещата, те са изразили недоумението си от факта, че българският премиер не е разбрал нещо елементарно. А именно, че за разлика от България под неговото управление, в демократичните страни медиите наистина са четвърта власт, а не са „присъдружни“ на властта. И, ако у нас все пак може да се говори за независими медии, редно е да се уточнява от кого и от какво са независими. Защото, както пише Ленин през 1908 г. в „Партийна организация и партийна литература“, „Да живееш в обществото и да бъдеш независим от обществото е невъзможно“.
