Когато след разходката на Бойко Борисов до ОАЕ, придружаващата го неизменно при воаяжите му в чужбина „ябълко хвъргачка“ Илияна Беновска му напомни, че в ОАЕ има министерство на щастието, той подхвърли иронично какво би станало, ако в България имаше министерство на веселбата. Каза го, преди да е изветрял споменът за дипломатическия му „пробив“ в столицата на Саудитска Арабия, Рияд, където двамата с Дядо Цар играха традиционния танц със саби. Преди тях със сабя в ръка танцува и президентът на САЩ Доналд Тръмп, но имаше по-големи основания да се прави на палячо. Защото подписа в Рияд сделки за 480 млрд. долара, от които 110 млрд. долара за закупуване на американски самолети и въоръжение и 370 млрд. долара саудитски инвестиции в инфраструктурата на САЩ. А Борисов, освен разкриването на български посолства и назначаването на посланици в Саудитска Арабия и ОАЕ, трудно би могъл да посочи други измерения на своите дипломатически „пробиви“.
Споменатото по-горе министерство на веселбата се оказа също такава фикция, както инвестициите от Саудитска Арабия, Катар и ОАЕ. Още повече, че напоследък
у нас се вихри такова „веселие“,
че премиерът предпочита да симулира външно политическа активност, вместо да реагира подобаващо на призивите за оставка на неговите „патриотични“ вицепремиери Валери Симеонов и Красимир Каракачанов. На първия му искат оставката майките, които той нарече „шепа кресливи жени, които спекулират с децата си и манипулират обществеността, изкарвайки на пек и дъжд уж болните си деца, без грам майчинско чувство и отговорност“. На втория му търсят отговорност заради разследваната от прокуратурата търговия с българското гражданство в Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ). Понеже назначението на вече сваления, арестуван и разследван от прокуратурата за корупция бивш председател на ДАБЧ Петър Харалампиев е станало с неговото одобрение. Въпреки, че ДАБЧ е поставена под наблюдението на другия вицепремиер Валери Симеонов, някои и без да са посочили доказателствата твърдят, че парите от срамната търговия с български паспорти са отивали при ВМРО. Нещо повече, трансформирали се в биткойни. Каракачанов казва, че ще се гръмне, ако се докаже че е взел и една стотинка, а Симеонов уверява, че е препращал сигналите за злоупотреби в агенцията до съответните право охранителни органи. То също щеше да скача от моста в Бургас, ако се докаже, че е лично заинтересован от застрояването на резервата над Банско. И, докато двамата лидери на партии от малката коалиция – Симеонов и Каракачанов, водят позиционна война за постовете си, третият лидер, Волен Сидеров, брани всички с голи гърди, като казва: „Арестите са политически удар срещу патриотите..Няма основание да смятаме, че управлението е нестабилно“.
Иди, че му хвани логиката! Нали Сидеров от екрана на своята телевизия Алфа сне политическото си доверие от Симеонов и поиска той да подаде оставка? Първо, заради подкрепата му към „редник Цеко“, тоест за втория лифт в Банско; второ, заради атаката му срещу „редник Киро“, обвиняван от Симеонов в неизпълнение на приватизационните ангажименти към Български черноморски флот; трето, заради противошумните му акции по Черноморието; четвърто, заради обидната му реплика спрямо майките на деца с увреждания.
На свой ред от НФСБ, партията на която председател е Валери Симеонов, снеха политическото си доверие от Сидеров като председател на ПГ на ОП и заявиха, че не го признават за такъв. А пък Сидеров взе че се разсърди на Каракачанов, заради мълчаливото му съгласие с Валери Симеонов. И дори се съюзи с Николай Бареков с мижавата надежда, че като се уреди за евродепутат, той ще го вкара в групата на консерваторите. „Париж си заслужава една литургия“, казал хугенотът Анри IV Наварски, когато му предложили срещу приемането на католицизма да заеме престола на френските крале. Остава и избирателите на ОП да повярват, че от дърт циганин става млад калайджия.
В тази шизофренна обстановка, от ВМРО решиха да внесат в парламента
проектозакон срещу фалшивите новини.
Но има ли по-фалшива новина от твърдението, че управлението е стабилно, въпреки взаимното оплюване и отричане на „обединените“ патриоти? Взаимното недоверие между „съдружниците в престъплението“, наречено управление, както и изначалното подозрение, с което управляваните гледат на управляващата „коалиция на веселбата и скандалите“, показва колко изпразнени от съдържание са станали използваните от „политическия елит“ понятия, като „морал“, „ценности“, „стабилност“, „единение“, „справедливост“, „почтеност“, „благополучие“, „европеизъм“, „гражданско общество“, „демокрация“, „народ“ и уви патриотизъм. Първо изгониха комунизма, макар че него никога не го е имало в България. Имаше социализъм, оценен и от Тодор Живков като недоносче, но въпреки това носталгията по сигурността и относителното благоденствие от времето на Тато остана и продължава да смущава сънищата на политическите въжеиграчи днес. Остана и една партия, която се нарича социалистическа, въпреки че няма нито намерение, нито възможност да върне времето назад. За „традиционната“, или „градската“ десница да не говорим. Тя, колкото и да говори за дясно обединение, по своята способност за делене надминава и земеделските формации. Притиснат от немотия и скъпотия, народът олевява, а те му обещават светло дясно бъдеще! Че нали и ГЕРБ се брои за дясна и проевропейски ориентирана партия? Нали и тя членува в ЕНП и две години управлява с „традиционната“ десница, наречена „Реформаторски блок“. През тези „години, изядени от скакалци“ се говореше непрекъснато за реформи, най-вече в Прокуратурата, но Борисов използва провала си на президентските избори, за да се отърве от кресливите „реформатори“. За добро или за лошо, така и не се появи българска Лаура Кьовеши. После ГЕРБ отново спечели парламентарните избори през 2017 г., но коалирайки се с ОП, осигури такова европейско развитие на България, че тя твърдо се закотви на дъното на ЕС по доходи, качество на живота, образование и здравеопазване. Докато в черните класации е знаменосец: по корупция, битова и друга престъпност, по липса на свобода на медиите, по брой на загиналите при пътни произшествия, по неглижиране на хората с увреждания и др.. Но, тъй като „присъдружните“ на властта медии мразят „фалшивите новини“, те пеят за „успехите“ на правителството, правейки се на глухи и слепи за продължаващото, въпреки, или благодарение на „успешното“ управление, обезлюдяване на страната.
Хвърляо Ленче ябълка
Например цитираната по-горе Илияна Беновска реанимира непрекъснато темата за едноличното управление на Нинова в БСП, но подминава без коментар пуснатите от пресцентъра на МС или ГЕРБ съобщения, че премиерът Борисов е наредил да се спре някаква обществена поръчка, да се изключи от обществените поръчки някоя фирма, като „Джи Пи Груп“, или пък депутатите от ПГ на ГЕРБ да не гласуват предложените от Менда Стоянова поправки в Закона за застраховането. Застрахователите контрират, че ако им наложат да плащат обезщетения на близките на загиналите при катастрофи, вноската „Гражданска отговорност“ може да нарасне до 1000 лв., но премиерът повече се страхува от онези, които ще се явят под прозорците на МС с викове „Оставка!“. И, като същински добър цар, отлага приемането на въпросните поправки, понеже идват европейски и местни избори. А защо не и извънредни парламентарни?
Същата игра играе и вицепремиерът Валери Симеонов, който се обяви срещу натоварването на работодателите с ангажимента задължително да назначават на работа хора с увреждания, ако не искат да плащат глоби за отказа си да го сторят. И кой позираше редом с него на нарочената пресконференция? Кирил Домусчиев, когото същият Симеонов обвини в неизпълнение на приватизационни задължения, с което е ощетил държавата с 52 млн.лв.! „Редник Киро“ подкрепи своя екзекутор, но цената на този компромис ще я платим всички ние.
Само за майките на деца с увреждания
няма угодия.
Вицепремиерът по демографската криза първо ги нахока, задето спекулирали и манипулирали обществеността, изкарвайки на пек и дъжд „уж болните си деца“. После каза, че не е изрод и не е искал да каже, че тези деца са нормални. Отказа, обаче, категорично да се извини на „шепата кресливи жени“. Най-накрая се извини, но от името на коалиционния съвет. За оставка и дума да не става! А и премиерът Борисов няма куража да му я поиска, защото това щяло да срути цялата конструкция. Тя една конструкция ако се крепи на такава гнила опора, заслужава срутване, но защо от НФСБ да не заместят Симеонов с друг свой представител? Толкова ли са некадърни, че са превърнали председателя си в патриотично божество? Остава приживе и паметник да му издигнат. На всичко отгоре, този човек отговаряше и за интеграцията на малцинствата, решаването на демографската криза и ДАБЧ! Резултатите са плачевни: циганите от гетата замерят с камъни полицаите, дошли да спрат среднощните им запои; младите българи продължават да изтичат през „Терминал 2“; нацията се топи ежегодно с по един средно голям град, а една прогноза сочи, че до 10 години ще обезлюдеят напълно още 1000 села! Опитът да се внесат българи от чужбина обаче се оказа с най-плачевни последици. Само 5% от получилите български паспорти са останали да живеят у нас, но наред с нормалните, българско гражданство са получили и лица, издирвани от Интерпол. При това, както се твърди, срещу заплащане на подкупи от 5000 евро. И всичко това, под погледа на двама патриотични вицепремиери! От тук нататък всяко споменаване на думичката патриот, правилните либерали ще асоциират с пари. Откакто „обединените патриоти“ влязоха в парламента и правителството, се намериха виновниците за корупцията. Сега вече „Герб“ няма нищо общо с нея. Ако има корупция, санким, при патриотите я търсете. След цялата пропагандна канонада , най-вероятно патриотите, обединени или разделени, ще споделят съдбата на „Реформаторския блок“. Предвиждайки тази развръзка, лидерът на ПП „Атака“ вече се съюзява с Николай Бареков и намята покривалото на консерватор. Това ще е може би седмото му превъплащение. И нищо чудно да се окаже, че и той, като котките, има седем живота. Нищо не се е променило още от времето на Ботев. И тенденцията е глобална. Разликата е там, че в други страни патриотизмът не е въпрос на политическо оцеляване, а е иманентен, въпрос е на лична мисия, призвание и служене на народа. Там политиците си отиват за едната чест.
Има ли такива в обкръжението на премиера Борисов? Може и да има, щом няколко министри си отидоха, без да се запъват като рак на бързей. Други, обаче, приличат повече на хората, наобиколили Наполеон, когато се завърнал в Париж за своите последни сто дни. Според Стефан Цвайг, Наполеон видял, че край него се навъртат само подлизурки и ласкатели, службогонци и любопитни: много униформи, а малко глави! Именно такива обикалят и край Борисов, пазейки го от „фалшивите новини“. Не че той не обича хвалебствията по свой адрес. Той на хвалби най-издържа. Но това е властта – променя и прекроява. В третия си правителствен мандат, новият „човек от народа“, заприличва все повече на героя от „Приказка за стълбата“ на Христо Смирненски: „Аз съм принц по рождение и боговете са мои братя!. Изобщо, голяма веселба!
