В света се случват удивителни неща. Ще станат още по-удивителни, ако поне малко поразмишляваме над тях.
Един от главните тезиси на либералите е следният: изборната система, която съществува днес в САЩ и някои негови съюзници, един вид е стандарт, еталон, и гарантира развитието и процъфтяването на страната. Нека за минута се съгласим с тази теза, за да докажем пълната несъстоятелност.
И така, те твърдят, че именно държавното устройство, свързано с формата на възпроизводството и предаването на властта чрез избори, е ключът към успеха на всеки народ. Как се нарича такъв строй? Лесно е да се отговори на този въпрос: строят, в който реалната власт се предава чрез избори, се нарича републикански.
Република. Изборна демокрация.
Чакайте, а как тогава стои въпросът с тези страни, чийто държавен строй не е републиканският? Този строй бави развитието на страната, ще ви отговори либералът. Ето, в СССР имаше една партия, имаше и избори, но от либерална гледна точка именно отсъствието на втора КПСС доведе до толкова печални последствия.
Трябва да отбележим, че в техните размишления има и зрънце рационализъм - ако в СССР имаше две партии, системата щеше да е по-устойчива. Вероятно. Напълно е възможно. Въпреки че, в ГДР, например, имаше цели пет партии: Социалистическа единна партия на Германия (СЕПГ), Земеделска демократична партия на Германия (СДПГ), Либерално-демократична партия на Германия (ЛДПГ), Христиан-демократичен съюз на Германия (ХДСГ), Национално-демократична партия на Германия (НДПГ) — но нещо никой от либералите не гледа на Германската Демократична Република като на еталон за демокрация.
Вероятно затова, че на немска земя освен ГДР имаше още и ФРГ, която израсна под американски протекторат, а което означава, че къде-къде е по-близо до сърцето на всеки либерал на планетата. Та значи, работата не е в количеството партии? Но процесите на избори, които протичаха и в и СССР, и в ГДР, не предпазиха тези две държави от предателството на най-високо ниво и от гибелта им като следствие.
В днешен Китай има само една политическа партия, но този факт не пречи, а силно помага на свръх бързия ръст на китайската икономика и мощта на Китай като издигаща се свръхдържава.
Удивителна работа! - ние виждаме, че изборната демокрация и многопартийността като такива не са задължително условие за развитие на държавата. „Републиките“ до болка се различават една от друга: нали към този тип държава се отнасят и САЩ, и Китай, който така и се нарича: Китайска Народна Република.
А още има и Китайска Република, която у нас е прието да наричаме Тайван. Може съвсем да се оплетем вече: нали в гражданската война в Китай, в която през 1949 година побеждава Мао Дзедун, един срещу друг воюват републиканци! Ще кажа нещо повече - от двете страни воюват представители на революционни партии. Изгубилите, привърженици на Чан Кайши, от партия Гоминдан, се евакуират на остров Формоза, където продължават с Китайската Република, а комунистите начело с Мао създават КНР на континенталната част на китайската земя. И съвсем нищо няма да ни е ясно, ако си припомним, че от края на 70-те години на XX век Съединените Американски Щати имат дипломатически отношения само с Пекин, където има само една, Комунистическата партия на Китай (КПК) и нямат дипломатически отношения с Тайван, където в днешно време има над 100 партии.
Къде са принципите?
Ами, няма ги. Както няма никакви правила. В Руската Федерация е изградена демокрация по западен образец, но нас никой няма намерение да ни смята за демократи. При това Великобритания е монархия, а правата на кралицата не са ограничени с никакъв закон. Тя е съставна част от долната камара на парламента и може да го разпусне по всяко време. Тя е глава на Камарата на лордовете. Тя е глава на съдебната власт. Тя е глава на изпълнителната власт и може да назначи за премиер всеки човек и не е задължена да постави на този пост ръководителя на управляващата партия. Тя е върховен главнокомандващ. Тя е глава на Англиканската църква!...
Кралицата има уникална, пълна и несменяема власт, но при това Великобритания се слави по света като демокрация, бидейки най-истинска абсолютна монархия. Там буквално „съвсем“ няма конституция, а следователно, да се говори за „конституционна монархия“ в този случай просто е неприлично.
Та значи, работата изобщо не е в държавния строй, не е в броя партии, не е във властовите фигури, а в нещо съвсем различно. Това много ясно се вижда в ситуацията със саудитския журналист Джамал Хашоги, изчезнал в консулството на Саудитска Арабия в Истанбул. Той влиза там за да уреди свои документи и повече не излиза. Изчезнал е. Най-вероятно са го убили или тайно са го извели от там. Както пише пресата - извели са го на части.
Каква е реакцията на Запада?
Празни думи! Никой не въвежда и не изисква санкции срещу саудитите, никой не екстрадира дипломатите им, никой не говори за „червената черта, която тоталитарният режим е преминал“, не наричат Саудитска Арабия „държава-изгой“. „Държавният департамент на САЩ призова Ел-Рияд за окаже съдействие при разследването на изчезването на саудитския журналист“ - това е всичко.
Каква е работата? А ето каква е. Световната политика винаги условно се е определяла като при системата за опознаване при самолетите „свой-чужд“. Ако си свой - стандартите са едни, ако си чужд, подходът е съвсем друг - и тогава е абсолютно невъзможно да се харесаш на Запада.
И ето - за Запада ние сме вечните „чужди“.
Затова за нас „хайли лайкли*“ е като доказателство, ни сме виновни за всичко. А за Саудитска Арабия стандартите са други.
В рамките на които те са „хайли не лайкли“...
*higly likely (англ.) – „много вероятно” – един вид това са доказателствата за вината на Русия във всичките световни беди. В случая Н.Стариков използва игра на думи със заглавието „хайли не лайкли”, която може да се тълкува като „много невероятно”, т.е. невероятно е саудитските власти да имат нещо общо с изчезването на Хашоги – бел. прев.
17.10.2018 г.
Превод от руски език
Гияс Гулиев
