Има неща, които не могат, и не бива да се подлагат на конюнктурни влияния. В противен случай трудно бихме се нарекли хора и връх на еволюцията. Нали убийството винаги е убийство, а смъртта на невинните винаги е злодеяние и престъпление.
Но реалността е друга.
В днешно време за жертвите в миналото говорят само две категории наши граждани. Първата са хората, които се занимават с издирване, хора, за които думата „памет“ не е празна, а е изпълнена със смисъл. Те намират загинали воини, установяват имената им и помагат на роднините да получат останките им, да запазят паметта за тях.
Вторите - това са тези, които върху костите правят своя „гешефт“. Които са готови да се занимават с темата, но само при едно условие: ако смъртта и разстрелите могат да се използват с политически цели. Ако е възможно, за тях да бъдат обвинени СССР, съветската власт и лично Йосиф Висарионович Сталин. Във всеки друг случай те не се интересуват нито от жертвите, нито от палачите, нито от историята на трагедията. Това са „правозащитниците“. Това е принципът на действие а-ла „Мемориал“.
Има ли „трета сила“?
Има. Това са равнодушните чиновници. За които главното е да не възникнат проблеми и да не се появят, говорейки на новия език, „непланирани рискове“.
Поразителен пример за подобно поведение на тези три страни е ситуацията в Рузкия район на Московска област. Тук, на 80 километра от столицата, издирващите са есхумирали масов гроб на най-вече граждански лица. Намерени са останките на 1052 души. Работата е там, че жертвите, погребани до Руза, в землището на село Воскресьонка, не са интересни за „Мемориал“. Неправилни са тези жертви. Затова и не искат „грантаджиите“ и „съвестните правозащитници“ да се занимават с тях.
Работата е там, че край бреговете на Рузкото водохранилище, на около 2 километра от село Таблово, е открито голямо погребение на цивилни лица от времето на Великата Отечествена Война. Намерени са скелети на жени, включително и на бременни, деца, инвалиди, също така на пленени съветски войници. Тези останки не са интересни за борците „за нашата и вашата свобода“ поради една причина - виновниците за тяхната гибел безспорно са ясни. Това са хитлеристите.
Немците се намират в тази местност само около три месеца (от 25 октомври 1941 г. до 17 януари 1942 г.), обаче успяват да покажат какво може да се постигне при планов и акуратен подход към изтребването на хора.
„В нашата земя нахлуха диваци - немско-фашистките мерзавци, - напълно справедливо пишат съветските вестници по онова време - Тези людоеди оставят след себе си кървави следи. Носителите на така наречената „нова култура“ разоряват семействата, убиват старци, деца... Кръвта застива във вените, гняв се надига в душата, гледайки с очите си на всичките фашистки жертви“.
По все още онези, съветските данни, за 90 дни дни окупация на Рузкия район „цивилизаторите“, с които днес ни предлагат да се „примирим“, са обесили, разстреляли и подложени на мъчения по различни начини маса мирни граждани. Не забравят немците и за пленените червеноармейци. Изгаряли селата, разбира се, не само в Рузкия район. Разоряват, разрушават, надругават се наред. Преминават като ураган, страшен и безпощаден, и после отстъпват на Запад.
Но не всички нацистки зверства са намерени и документирани по горещи следи. И ето, издирващите доброволци разкопават масов гроб на убити от фашистите хора - днес, когато всеки демократ знае, че Сталин е равен на Хитлер, че и по-лошо, „тъй като е убивал свои, а Хитлер - чуждите“.
Какво трябва да се направи, когато намерят гроб на жертви на хитлеризма?
Да се покаже по телевизията, да бъдат погребани с почести. Да бъде показано на младите хора, да им се разкаже. Нали днес важния и страшния филм „Обикновен фашизъм“ не им го прожектират. А трябва. Шок и ужас - още помня моите усещания от неговото гледане. Косите, както се казва, се изправиха. Но това е имунизация за цял живот.
А това не им се е показвало. А в Интернет има много гледни точки. И най-често побеждава тази, за която са отделени повече пари. Нагледен пример - ситуацията в Украйна и националните батальони, съставени от млади нацисти. При това идейни!
А каква е реакцията на намирането та подобно масово погребение в съвременната ни наша страна?
Съвестните правозащитници, работата е ясна, мълчат. Техните грантове са предоставени за разобличаването на „зверствата на Сталин“. В краен случай - за оплакване на жертвите на съветската власт. А тук убийците са нацистите - има несъответствие. И те мълчат. Не виждат.
Не вижда и властта. Затова фактът за намирането на този страшен масов гроб не намери нужния отзвук. Всичко мина тихо. Голяма работа, гроб на нацистки жертви. Ако беше гроб на жертви на НКВД - друга работа. Ако в него се бяха упокоили поляци, ами то в гроба лежат руски селяни. Обикновени жени, старци и деца. И войници угробени, разни червеноармейци. Кому сега те са интересни?
И това е най-страшното.
Единственият човек, който съдейства за организирането на достойното упокоение на останките, е Владимир Валентинович Пинте, глава на селището Волковское, да го поживи Господ! Повторното погребение на останките бе в символичния ден 22 юни 2018 година.
Всичките запитвания на издирващите към властите на по-високо ниво нямаха никакъв резултат! Не реагират нито получаващите милиарди рубли от държавата „големи парламентарни партии“, нито средствата за масова информация. Те са много заети. Рапър е ял бой в бара, депутат в ефир се нахвърля с юмруци срещу колега. Маршрутка се забива в стълб. Нещо е изгоряло, някой е умрял.
А в земята все още се намират стотици тела. На хора, убити не от тези. На които не се заделят грантове. По-нататъшната есхумация е спряна, забранена, не се провежда. Чак до особено разрешение.
Такива работи, уважаеми съграждани...
Превод от руски език
Гияс Гулиев
