Искам народен съд, запишете ме като свидетел
Свидетел съм и ще свидетелствам пред който и да е съд –интернационален, вселенски... и на Господа ще свидетелсвам, дори в Страшния съд!
Когато „връщаха земята“, унищожиха земеделието ни. В останалите бивши социалистичски страни я връщаха само на тези, които желаеха да си я обработват сами. Имал дядо му в тази местност три декара - отрязват му от единия край на блока съответно три декара. Но... кооперативният блок си остава и машинната обработка също. Неполучилите земята си, ще получават съответния наем (рента) от кооперативното обработване на тяхната земя.
А в България? Ако насила някога са я взели от някого, защо трябваше насила да я връщат на потомците им, които очИвАдно не можеха да си я поемат и обработват?! Аз съм един именно от тези, чиято земя сега пустее. Новосформираната кооперация отказва да я обработва, защото нивата ми не е в съседство с новообразуваните блокове.
А блоковете? Оградил си някой по средата му два-три декара и засадил дръвчета, защото хем не може да ги обработва, хем е против кооперативното обработване, смятайки го за комунистическо. Като куче на сено. Нали знаете, кучето сено не яде, ама като легне върху него - не дава ни на кравата, ни на овцата да яде от сеното!
Е-еех, беше време, когато идваха делегации от Италия, Франция и САЩ да се учат от българския опит в селското стопанство! Аз лично съм бил свидетел на такива посещения в Пловдивско, когато сестра ми бе агроном-бригадир. Ще осъдим ли някога виновниците за унищожаването на българското селско стопанство?!
А фабриките, а заводите?
Как така ще получи цял завод някой си, защото дядо му някога имал там работилничка? Не вярвах, че това може да се случи, но... в България и това стана. Та в тоя завод има дял и моят баща, и твоята майка, та и аз! Всички, чиито отчисления от заплатите ни отиваха за построяването, дострояването и надстрояването на завода.
Протестирам! Като сме ви избрали за депутати или министри, не сме ви упълномощили да разпродавате на безценица или раздавате общонародното имущество – нито земите, нито горите, нито фабриките и заводите ни!
Що за подмазвачество, що за корупция и ограбване са това?
Може би Симеон нямаше да владее сега толкова гори, ако блюдолизците не завеждаха исковете за земи, които не са били лична собственост, а дарявани на царската институция. При едно посещение на цар Фердинанд в Пловдив например, градската управа му подарява най-големия пловдивски хълм – Джендем тепе. Има официално решение по този въпрос! И сега Симеон по същата логика можеше да иска и него, можеше и да го получи по същия начин.
Ама тая тогавашна градска управа като чия собственост е смятала, че е този хълм, та да го подарява така с лека ръка? В надпреварата за даряване и подмазване, управата на Софийска област е могла да му подари Софийското поле, Бургаската областна управа – Странджа планина и така нататък... И сега?
Сега наследникът да смята България като своя частна собственост и да си препродава на евреи, англичани и американци не по декари, а по планини и полета. Да обявява търгове за Рила, Пирин и Странджа, при което съседите ще ползват предимство при закупуването, с цел окрупняване на територията си.
Съседът ми платил на двама лъжесвидетели, които подписали, че баща му имал пет декара земя край река Чая в северната част на Асеновград и... сега разполага с тези декари. Нищо, че са били чужди – мои и твои, общи... Той ме кандардисваше и мен да се облажа по същия начин – трябвало да си намеря само още един свидетел, защото първият щял да бъде самият той.
Но... аз имам съвест. И чувство за отговорност... За човещина...
Обиколил съм почти всички европейски страни. В България бе извършена най-престъпната приватизация в Европа. Разорени бяха и индустрията, и земеделието, и банковата система, и... всичко, което е могло да бъде ограбено. Пряко и косвено откраднати над 130-150 милиарда лева според статистиката. Все с маските на добродетели... Прогонени бяха над два милиона души да търсят препитание в чужбина. И унищожаването на страната продължава. Докога?
Искам народен съд! Запишете ме като основен свидетел!
Никола Филипов, Лондон, Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите.
Авторът Никола Л. Филипов е роден през 1948 г. в Асеновград. Завършил е висше образование в Пловдивския университет и следдипломна квалификация към Техническия университет в София. Пише още като ученик и има публикувани близо 600 статии, очерци, разкази и стихове в над трийсет български и чуждестранни вестници и списания.
Издал е тринадесет самостоятелни книги, от които две издадени на английски в Лондон и една на руски език в Москва. Някои от книгите му са претърпели по две и три издания, а сайтът „4ети.ме“ е определил книгата му „Що е то Лондон и що прави нашенецът там“ като една от най-търсените и четени книги от български автори.
Филипов е член е на Съюза на независимите български писатели и на Международния съюз на писателите и журналистите. В последните две десетилетия живее предимно в Лондон.
