ЗА СПРАВЕДЛИВОСТ, СОЛИДАРНОСТ И СВОБОДА!
“Визия за България” на БСП – критически прочит и допълнение
В миналото десетилетие България постигна своята национална цел и стана член на НАТО и ЕС. И в двата „съюза“ сме позиционирани като периферия , третирани сме като държава с ограничен суверенитет и изпълняваме с усърдие решенията на „началниците“, но вместо задоволство, че сме част от света на богатите държави, разочарованието на българските граждани от страната, в която живеем, расте с всяка изминала година.
България през последните две-три десетилетия стана жертва на политиките на глобализирания неолиберален капитализъм и в резултат индустрията беше унищожена и разграбена (с решителното участие и на самите българи), развитото аграрно земеделие разбито и земята приватизирана по латифундистки модел. Осъществи се гигантска кражба на интелектуален капитал на нацията ( младите, образованите , стотици хиляди специалисти бяха засмукани от капиталистическия център) и направляван отвън разгром на науката, образованието и културата, което доведе до интелектуална деградация , демографска катастрофа и институционален разпад. Социалните системи изпаднаха в дълбока перманентна криза.
Социалистическият период, при който се осъществи модернизацията на изостанала селска България , която за 45 години се превърна в развита индустриална държава с високо образовани граждани , безплатно и качествено здравеопазване, развита наука ,култура и спорт, е подложен на тотално обругаване и едностранчиво представяне само в негативен план с единствена цел да се създаде и наложи превратна представа сред по-младото поколение за миналото и да няма условия за сравнение с днешната мизерна държава.
В епохата на знанието и дигиталния свят
българите са все по-слабо образовани и неподготвени да се ориентират в сложните глобални процеси и все по-неконкурентноспособни на гражданите от центъра на ЕС в битката за висококвалифицирани работни места и съответно за по-висок стандарт на живот.
Структурните фондове на ЕС и субсидиите по линия на ОСП определено подпомогнаха инвестициите в инфраструктура, спомогнаха за финансовото укрепване на селскостопанските производители и за подкрепа на секторни и регионални политики , но, от друга страна, създадоха условия за процъфтяване на рентиерски тип капитализъм и огромна по мащаб корупция.
Стремежът към завоюване на политическата власт е с цел достъп и контрол на паричните потоци, а не кауза в служба на обществото. Бенефициенти на европейско финансиране използват европейски пари за да корумпират политици, държавни чиновници и съдебната система и създават олигархични модели на зависимости.
Надеждите, че с подкрепата на ЕС в България ще се установи правов ред, демократични институции, равенство пред закона и стандартът на живот ускорено ще се доближи до средноевропейския не се оправдаха. България се лиши от своя суверенитет, но вместо равни шансове в Европа и просперитет бяхме натикани в периферията на съюза не само географски, но и по същество и българските граждани са третирани
като втора ръка европейци.
България се държи като победена и разгромена държава, народът е обезверен и покварен от фалшиви идоли, вече не вярва на никого и на нищо, а обществото е в тотална безпътица.
В последните години светът навлиза в нов цикъл, който се характеризира с нарастващи геополитически противоречия и конфликти и преход към деглобализация, при който капиталът търси спасение в националната държава и в политики на икономически протекционизъм. Вече е ясно, че деглобализацията ще бъде съпроводена с търговски войни и ожесточена битка за пазари и ресурси, в някои случаи може да станем свидетели и на горещи конфликти и локални войни.
В ЕС също протичат процеси на трансформация с неясен за момента изход. В страните от централна Европа се засилват евроскептицизма , национализма и протекционизма, в резултат на което все по- вероятно е да отслабнат общоевропейските институции и общоевропейските политики, да се редуцират европейските фондове, да се задълбочи разделението между „център“ и „периферия“, да се предизика частичен разпад на общността и периферните държави като България дефакто да бъдат изхвърлени или по-скоро оставени да се оправят както могат.
Срещу бурите, които се задават
При възможно негативно развитие в ЕС , България ще се изправи пред предизвикателството да се развива самостоятелно без да разчита на европейските фондове и може би с ограничен достъп до общия европейски пазар. Страната ни ще бъде изложена на свирепа конкуренция , но с отслабени собствени финансови и човешки ресурси, почти без промишленост, с монокултурно земеделие и свръхконцентрирана собственост на земята , с недостатъчно работни места, с потребление и пазар, разчитащ предимно на внос и износ, със задълбочаваща се криза в социалните системи , с невъзможност да поддържа инфраструктурата и без възможност да гарантира сама своята сигурност, с компрадорски по същността си капитал, свикнал да разчита на „усвояване на обществен ресурс“ в условия на политически протекции и неподготвен да устои на същинска конкуренция за пазари и ресурси.
България има необходимост от нова политика въобще, която да ни подготви да посрещнем новите предизвикателства и да устоим като нация и общество на бурите, които се задават.
12 въпроса от катехизиса на правдата
Идващата мощна антиглобалистична вълна открива шанс за самоопределение , шанс за провеждане на истинска национална политика , шанс за левицата да се прояви като прогресивна сила, способна да осъществи нова модернизация на страната.
Днес преди всичко партиите са призвани и трябва да дадат смислени отговори на простите въпроси, които вече всеки отговорен гражданин си задава :
Защо обществото е гладно за справедливост?
Защо корупцията е въздигната в ранг на държавна политика?
Защо демокрацията е само фасада, зад която прозира озъбената мутра на олигархията?
Защо в избирателните списъци фигурират повече избиратели, отколкото са гражданите на страната, което създава условия за манипулация и опрочаване на изборният процес?
Защо партиите пренебрегнаха волята на народа, изразена на референдум за мажоритарни избори?
Защо презумцията за невинност се заменя с призумцията за виновност и защо в законите се въвеждат абсурдни регламенти и забрани, които на практика е невъзможно да се спазват и властта получава и разполага с механизъм да обвинява и преследва своите икономически конкуренти и политически противници?
Защо малките населени места са превърнати във феодални владения на местни клики, които пред безучастния поглед на централната власт се разпореждат безпардонно със съдбите, а понякога и с живота на хората там?
Защо държавата е свръхцентрализирана и всички финансови ресурси и всички решения са концентрирани в София?
Защо и местното самоуправление, изчезна дори като израз в политическата употреба? В резултат на тази политика, София и няколко големи градове получават свръхфинансиране и се развиват изпреварващо в ущърб на малките области и общини, за които центърът не разпределя необходимите финанси и ресурси за да поддържат своята инфраструктура и социални системи на добро равнище и да има добре платени работни места?
Защо продължава тази политика, след като е ясно че е една от главните причини за обезлюдяването на провинцията и за свръхнаселението в София. Свръхнаселване, което поставя на изпитание и инфраструктурата на столицата?
Защо държавата, чрез лобистко и целево законодатество, ограничава конкуренцията и оказва институционална подкрепа на приближени фирми да монополизират определени сектори, в които пазарът е гарантиран с милиони потребители, лишени от право на избор , а за монополистите се гарантират свръх печалбите? Създава се опасна симбиоза на политическа и икономическа власт, която ражда олигополи и олигархия.
Защо и кои са причините неравенството да е достигнало невиждани за историята на новата 140-годишна българска държавност висоти? Защо по стандарт на живот и по жители в бедност България е на последно място в ЕС?
Три извода, като критика на надеждата за промяна
1. Трябва да сме наясно, че България не може да се равива, ако не се предприемат радикални мерки за справяне с неграмотността, за повишаване на образователното равнище на нацията и особено на поколението до 40 г. възраст.
3. Загубата на историческа памет и липсата на държавно структуриращи символи ни превръща в територия и лишава обществото от ориентири и опори в период на кризи и глобални предизвикателства.
3. България е пред риск да стане част от военен съюз и фронтова зона, насочена срещу Русия, без съгласието на българския народ. Защо политическата класа не помни горчивите уроци за България от последните две световни войни и е на път да повтори грешките от миналото и да обрече българския народ на нови страдания?
Това са 12-те големи въпроса и проблеми, които същевременно пораждат големите деформации в живота в България. И те трябва да са в основата на документа, наречен Визия за България. Те обаче отстъпват в него. Така Визията насочва вниманието към повърхностни теми, в опит да ги формулира като политики. И това е съществен недостатък. Без радикална промяна на средата, няма шанс да бъдат осъществени дори и добри по замисъл идеи и политики.
Освен това следва да подчератаем, че в тази деформирана среда съществува огромен риск засилената роля на държавата,( която се прокламира във Визията) да бъде използвана от олигархичните и клиентелистки кръгове отново, само в техен личен интерес, в ущърб на гражданите и почтения бизнес. В този смисъл Визията, като не търси решение на главните въпроси, по същество закрепва съществуващите деформации и създава илюзорни надежди за промяна.
И 8 приеоритетни политически цели и задачи пред БСП
Които партията следва да осъществи:
1. Да се разчисти криминалната среда и клептокрацията от еврорентиерски тип. Да се отрежат корените на олигархията.
2. Да се отвоюва обратно националният суверенитет от Брюксел.
3. Да се наложи върховенството на закона и равенството на всички без изключение пред закона като основа на регулиране на обществените отношения.
4. Да се наложи морала и уповаването на личните качества и професионалните умения, като модел за успех на всеки член в обществото.
5. Да се поведе борба за преодоляване на бедността и привеждане на неравенството между бедни и богати в разумни и съпоставими със социално-организираните държави равнища.
6. Да се открие простор за конкуренцията във всички сектори. Държавата да „разчисти терена“ за предприемчивия и социално отговорен национален капитал, който не рентиерства с европейските фондове, а разчита на квалификацията и уменията на своите мениджъри и работници за да създава блага и работни места.
7. Да не се допусне страната да бъде въвлечена във военен конфликт въобще и в частност военен конфликт срещу Русия.
8. След приемането на страната за член на ЕС, пред обществото не е формулирана нова обединяваща национална идея и цел . Завладяваща идея не можем да открием и във Визията. Социалистическата партия винаги е била идейна партия , идеите са били главното политическо оръжие на българските социалисти, но днес безидейността е пронизала основната тъкан на партията и я прави слаба, а партийните членове без мотивация. Образно казано, по кръвоносната система на БСП не протича идеен и политически ток. В момент на криза и идейна безпътица, Партията трябва да се обърне към своите корени, да се опре на основните принципи за справедливост, солидарност и свобода и да се опита да изведе нова обединяваща национална цел, която би могла да се формулира като „да върнем достойнството на българските граждани и България да се нареди равноправна и равна на проспериращите европейски народи“.
Споменатите политически задачи не са тясно политически. Те са общонационални и поради това изискват общонационално усилие, за да се направи необходимия прелом по пътя на разрухата и да се тръгне с един нов мобилизационен проект на концентрация на националната енергия за развитие на България..
Когато тези политически задачи бъдат осъществени, ще се открие широк простор за социална и икономическа промяна , за реализиране на много от добрите технократски решения, които се съдържат във „Визия за България“.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА БЪЛГАРИЯ ДНЕС, КАТО ДЪРЖАВА И ОБЩЕСТВО?
Кои са най-тежките проблеми пред страната и нацията? - както и 12 въпроса от катехизиса на правдата; 3 извода, като критика на надеждата; и 8 приоритетни цели и задачи, които стоят пред БСП и левите сили в България.
Това предлага на читателите, в своята забележителна статия, авторът Иван Атанасов.
България има необходимост от нова политика, утвърждава авторът – и няма как единогласно да не се съгласим с него. Идващата мощна антиглобалистична вълна открива възможност за истинска национала политика и това дава шанс на левицата да се прояви, като мощна национала сила, способна да осъществи новата модернизация на страната.
Статията на Иван Атанасов е критичен прочит на „Визия на България“, в смисъл, че „без радикална промяна, не съществува възможност да бъдат осъществени никакви, дори и добри по замисъл политики“.
„Нова Зора“ публикува този задълбочен авторски прочит в момент на широко, не само партийно и коалиционно обсъждане на „ Визия за България“. За нас е особена чест, че една от големите надежди на БСП, едно от знаковите имена от преди 20г - Иван Атанасов, показва на дело, че когато е реч за Отечеството, всяка горчивина си струва да бъде занулявана; че само със събирането на разпилените сили на нацията и партията, може да се съгради крепостта срещу мощните вълни на националното безхаберие, безумие и гибел.
Като всяко човешко дело „Визия за България“ може да бъде доправена и дописвана, с оглед да бъде постигната главната цел: да бъдат открити пътища и възможности за нейните послания и цели и тяхната по-голяма ефективност и рационалност.
Иван Атанасов утвърждава, че за да изпълни своята историческа задача БСП трябва да се опре на основните принципи за справедливост, солидарност и свобода. И че това не е просто партийна, а национална задача. Ние в „Нова Зора“ и като национална трибуна и като партия, сме дълбоко удовлетворение от този извод. И намираме, че има нещо ново и обнадеждаващо в обстоятелството, че тревогата за утрешния ден на България, и вълненията пред изпитанията за съдбата на народа ни, слагат едно радващо начало: събират, като във фокус разпилените сили на лява България! Това все още не е единният народен фронт, за който ратуваме, вече 29 години, но е светъл и обнадеждаващ знак, че България ще пребъде!
