Достатъчно е да погледнем картата на Евразия и картата на света, за да ни стане ясно доколко е успешен и жизнеспособен руският народ. Огромна страна, колосални територии, вече усвоени и неусвоени до сега, поради своята невероятна огромност и крайно суровия климат!
И което не е маловажно - всички, населявали тези територии, влезли в състава на Русия, никъде не са отишли. Не са изчезнали, не са се превърнали в експонати на етнографските музеи. Народите са на своите земи; влизайки в състава на Руския свят, те обогатиха културата си, създадоха национална интелигенция (ако не са имали такава) и са се увеличили като численост.
Пред нас е уникалният опит за създаване на империя, какъвто никой друг не е имал. В случая използваме термина „империя“ в изключително положителен смисъл. Но нали е имало и други империи, и никак не можем да оценим положително техния принос в историята на човешката цивилизация.
„Класиката в жанра“ е Британската империя, по време на чието строителство се случи геноцидът на американските индианци с катастрофално съкращаване на числеността на коренното население. Жертви на строителството на „новия свят“ на англосаксонската цивилизация са около 100 милиона души, при това много народи просто престанаха да съществуват.
Подобна картина се е наблюдавала в Индия, където по време на един-единствен изкуствено организиран глад през 1942–1944 г. за загинали около 2 милиона души. Коренното население на Австралия все още минава в категорията „флора и фауна“: даже след края на Втората световна война тях не ги отчитат при преброяването на населението.
Към момента на появяване на “цивилизаторите“ от Лондон коренното население на Австралия по разни оценки съставлява от 300 хиляди до 1 милион души, обединени в повече от 500 племена. В началото на ХХ век те са около 60 000. В остров Тасмания са унищожени 95% от населението, главите с характерните татуировки попълниха колекциите на тези, които считайки се за висша раса, не считаха тасманийците за хора.
За милионите хора, отвлечени в Африка и откарани в робство, даже няма да упоменаваме. Монополното право за търговия с „жив товар“ е принадлежало именно на „строителите“ на Британската империя и е било получено като резултат от „войната за испанското наследство“.
Нека обобщим: пред нас има два вида цивилизационно строителство.
Първият - това е руският, российският (нашата империя се е казвала Российская!) - включването на нови територии със задължителното съхраняване на населението им, културата и обичаите. Руснаците никога не са смятали за срамно да взаимстват нещо ново от народите, които влизат в състава на руската цивилизация.
Казаците с удоволствие започват да носят черкески, елементи от одеждите на кавказките народи, а шашликът стана руско национално ястие. Не считали за срамно да носят подобни дрехи и руските императори, които даже използват своите нови поданици като своя лична охрана. Например, веднага след присъединяването на Крим, кримските татари, дали клетва за вярност към Русия, се появяват до Екатерина Велика.
Вторият път за строителство на империя е изповядван от англосаксонците. До ден днешен. Населението на интересуващите ги страни се унищожава, а освободената земя се заселва с преселници. Малкото оцелели аборигени се натикват в резервати и напълно се лишават от културата и традициите им. Това е „цивилизационен тиган“ на който народите биват просто изгаряни, а след това техните остатъци поглъщани.
Именно от тук черпи своето „вдъхновение“ и Адолф Хитлер заедно с другите нацисти, въплътявайки към живот в най-открита и кървава форма методите на имперско строителство, изпробвани от англичаните много преди Третия райх.
Въпрос: кой път действително е цивилизован? Отговорът е очевиден. Кой метод на строителство на света в крайна сметка неизбежно ще изгуби? И тук с отговора няма въпроси.
Ето, отговорът е очевиден и за авторите на онзи проект на световно строителство, който подразбира задължителното унищожаване на част от населението на планетата. Те ще изгубят. Те ще изгубят в конкурентната борба, а значи, трябва да спрат конкуриращия ги цивилизационен проект.
И те намират този път. Впрочем, даже не е било нужно да го търсят. Той е известен от дълбока древност. „Разделяй и владей“ - така са действали още в Древния свят.
Какво означава този принцип? Иде реч не само за това, разделяйки един народ на части, той да бъде подчинен. Основният смисъл на подобен принцип е именно в разделението. Поделяйки народа на части, сблъсквайки тези части помежду им, може да бъде спряно строителството на конкуриращия цивилизационен проект, даже изобщо да бъде унищожен.
Именно това се случи през февруари 1917 година. Силите на руския народ са насъскани помежду си. Технологията винаги действа по един и същ начин: първо е ликвидирането на централната власт. Нататък, при разделянето на многонационалната държава на части, следващият етап неизбежно е войната. Като резултат общите сили на народа и империята се оказват насъскани един срещу друг. Териториалното разширение и влиянието завършват се смеят от делението и борбата за това, което отдавна е принадлежало на този цивилизационен проект.
При отделянето на Финландия от Русия през 1917-1918 година, веднага на тези територии започва гражданска война. След което Финландия воюва с Русия още два пъти - през 1939 и 1941 година. Преди 1917 година фините и руснаците векове живеят в мир и нямат претенции един към друг.
По същия начин действат нашите противници и днес, така те постъпиха през 1991 година. Разделянето на Съветския Съюз доведе до военен конфликт на Русия с Грузия, изходът от който е разбираем, поради съотношението на силите.
Именно затова главният кандидат за война с руснаците е една от най-големите части на СССР - Украйна. Именно нея англосаксонците я гласят за въоръжен сблъсък с Руската Федерация. От тук идва и упоритата русофобия, постоянните провокации и войнствената риторика на киевската марионетна власт.
За война винаги е нужен повод: въоръженият метеж в Киев през 2014 година - това е и първият повод за бъдеща война, чиято главна цел е взаимната анихилация на силите на цивилизационния проект, който англосаксонците считат опасен за себе си.
Само по една причина досега войната не се случва - ръководството на Русия разбира водещата игра. Обаче Западът няма да прекрати опитите си да я разпали по тогава, докато на власт в Киев са неговите марионетки.
Превод от руски език Гияс Гулиев
