На 20 декември, президентът на Русия Владимир Владимирович Путин, проведе 14 -та си годишна пресконференция. 4 часа и 53 минути президентът на Русия отговаряше на въпросите на 1 702 журналисти. Както и друг път срещата на Путин с тях се превърна в един многоаспектен разговор за отговорността на държавника и последствията от всеки непремерен ход в международните отношения, за разума, като коректив и надеждата, като упование за бъдещето.
Бяха засегнати проблеми в широкия диапазон от съдбата на човечеството и използването на ядреното оръжие, през регионалните конфликти в Сирия и Украйна, провокациите в Керченския пролив, целта и задачите на раздухваната от Запада русофобия, до проблемите и постиженията във вътрешно икономическото развитие на Русия.
„Дълбочинната промяна в обществото е такава, че реставрацията на социализма... е невъзможна...“. Може би това беше фразата изречена от Путин, която е породила полюси на съгласие и несъгласие в многомилионната телевизионна аудитория, която следеше внимателно нюансите в неговите отговори. Владимир Путин обаче не отрече нито възможността за по-голяма социализация на икономиката, нито потребността от разширяване на социалната сфера. Нещо повече, той посочи и пътищата за постигане на тези две важни цели: чрез справедливо разпределение на ресурсите да бъде сведена до минимум бедността и бъдат създадени приемливи за гражданите условия в здравеопазването и образованието. Президентът подчерта, че именно това е задачата и смисъла на провежданата политика от Русия във вътрешен план.
Четиринадесетата поредна годишна пресконференция се проведе само дни преди да бъдат закръглени 19 години от както Владимир Путин е на чело на управлението на Русия. Статистическите данни за 2018 г. все още не са известни и поради това поместваме кратка справка за достиженията на неговото управление в живота на съвременна Русия за периода 1999-2017г.
Коментарът под приложената статистика е на известният руски поет, публицист и блогър от еврейски произход Амирам Григорович.
Най-важното дори не е това. Най-важното е промяната на моралния климат, която не е възможно да бъде оценена с каквито и да е числа. Допреди да дойде на власт Путин бях сигурен, че ще завърша учението си и ще замина, по-точно, чудех се дали ще успея да завърша или всичко ще се срине доста по-рано и ще ми се наложи да живея сред хора, чийто език не разбирам – а за мен това е най-тежкото от всички възможни наказания.
Путин не просто вдъхна надежда за преуспяване или за дълъг живот, не просто препречи реките от водка и хероин – Путин практически съумя да съживи покойник. През 90-те по телевизията вървеше сериалът „ЛЕККС” – сега вече никой не го помни; това беше немски научнофантастичен филм с елементи на антиутопия – в него разумен бионичен космически кораб с формата на огромно водно конче лети през Вселената със случайно сформиран екипаж; и имаше една серия, когато на този гигантски кораб се завъждат паразити, които се хранят с кораба, но самият кораб, потънал в дрямка, не осъзнава това, а паразитите го ръфат и едва не го унищожават, докато по някакъв заобиколен хитроумен начин капитанът не успява да проникне до мозъка на кораба – и гигантът се съвзема и убива паразитите с електромагнитен импулс.
Не знам какво са искали да кажат с тази метафора немците, но то се превърна в умалено копие на руската действителност – също като огромен кораб от жива плът, изпадналата в прострация Русия се самоизяждаше – ръфаха я руските бандити и неонацистите, чеченските убийци, ашкеназките крадци, сепаратистите, радикалите, наркопласьорите – всеки, който се сети, – и я бяха изръфали до половината, и сякаш вече нямаше какво да я спаси – когато изведнъж се появи един човек и проникна до мозъка на този исполин, който включи системата за самосъхранение. Кой е този „един човек” всички знаете.
