Нова Зора

В подножието на поета —

поетите, обидно дребни,

блуждаещи и непотребни

останки от разбита чета.

В подножието на поета...

Да рухнеш

като ангел в четническа униформа

с продупчено чело на Вола

или да се развяваш из България на воля

за сметка на държавата си клета...

Кое е по-достойно за поета?

Да станеш връх

или да драпаш към върха?

Но вече не достига дъх

за песни.

(Наднормено тегло, хипертония...)

Очакваме спасителните пенсии,

макар че всяка сутрин ние

все още бръснем мъх.

А той на двадесет и осем

имаше брада огромна!

Каква неизмерима пропаст

разделя възръстта от мъжеството,

пишурката от гения

и роба от свободния човек!

Търпението е безвремие.

Стрелката на часовника се срути.

От Вола вее Вечност.

За няколко минути

поезията се разходи между нас,

но после пак изчезна.

Като в бездна.

Прегракнаха безпомощните ни гласчета.

В подножието на поета.