Родино, ти си плаха като птица прогонена от лятното гнездо. Не ще да чуе никой твоя писък, не ще да види срутения дом. А ти протягаш немите си длани. Ти гледаш жално твоите чеда и питаш: – “Кой кога ще ви нахрани?” Мълчат. А полудивата вода нахлува вместо кръв във твойте вени. Слабеят сили. Свиваш рамене… Не мога да те гледам унизена и ме е срам, че си на колене. Но как да стигна жежките ти тайни, прекършения дух да възродя?… Аз скоро ще си ида. Ще остане неотменена твоята беда. Ще легна с тия, дето те възпяха и дето се превърнаха на прах. как да им кажа, че си още плаха? Как себе си да утеша? А тях?
ВОПЪЛ
Още по темата
© 2025 Нова Зора.
Всички права запазени.
