- Инженер Белоев, как избрахте своята професия?
- Баща ми беше лекар, брат ми завърши медицина, но аз от ученическите години се насочих към техниката. Напълно съзнателно. Доволен съм от инженерството.
- Какво мислите за индивидуалното и груповото проявление при творческия процес в науката?
- Идеите обикновено се раждат в индивида, а резултатите са плод на колектива, на усилията на малка или голяма гурпа, често пъти на хора от различни области на знанието. Да не говорим, че за постигането им са необходи много средства.
- Смятате ли, че въображението е качество, необходимо на учения и изобретателя, и в какъв смисъл?
- Да. Въображението е генератор на идеи, без него трудът не е ползотворен.
- А интуицията?
- И тя е много важна. Тя подсказва дали идеята е реална.
- Не смятате ли, че дъгогодишната дейност върху един проблем достига до затворена улица?
- Не винаги. Може до определен момент да сте в “затворена улица”, в безизходно положение, и изведнъж да ви се проясни. Човек не знае кога ще блесне зелената светлина…
- Какво мислите за авторството и таланта на българина/българката, за българския гений?
- Ние сме с много гъвкав ум, способни за нестандартни научни решения. Генът на Джон Атанасов е български….
- Кое е красивото и емоционалното в науката?
- Когато мечтаното е станало действителност.
- Има ли пределна възраст за учения?
- Няма. Доказателство е моят ръководител на кандидатската ми десертация, световноизвестният академик Борис Евгениевич Патон – “бащата” на науката за заваряване. Той и на 90 години ръководеше една от най-големите академии – Украинската!
- С какво да си обясним пониженото самочувствие на бъгарските учени и изобретатели?
- С недостатъчното обществено признание, с недостатъчното материално обезпечаване.
- Вашето хоби?
- Да създавам и да ръководя производствени и управленски структури, които да отговарят на изискванията на времето, в което живеем.
-За читателите на в. „Нова Зора“ ще е интересно да знаят какво очаквате от „творците” в Народното събрание?
- Смятам за най-важно да се формира ясна стратегия за развитието на българската нация до 2040 година поне. На второ място, трябва да се ликвидира корупцията на всички нива и да се осъществи едно важно изискване – равнопоставеност пред законите. Корупцията днес е повсеместна. Тя обезсмисля законодателството, че дори и нормалното съществуване на държавата.
Българската нация трябва да разполага със справедливи правни норми. При неефективно законотворчество да търси строга отговорност от депутатите в парламента.
Има стратегически закони, които според мен изискват референдуми. Въпреки членството ни в ЕС, въпреки Европейската конституция, трябва да има и специфично българско законодателство, осигуряващо развитието и запазването на българската нация. Необходимо е още да се гарантира безопасността и имуществото на българските граждани.
Много важно е да се даде възможност на предприемчивия българин максимално да реализира своите трудови и мениджърски качества. Стига празни приказки за “съдействие на малкия и средния бизнес”. Много фирми, производители в България, на които се разчита да изнасят продукция и да намаляват външнотърговския дефицит, ползват остарели технологии, оборудване и остарели кадри. При съществуващата банкова система и банкова политика те не могат да осъществят стратегията си за иновации. След влизането ни в ЕС, и особено без кредитиране по време на криза, струва ми се, че много бързо ще фалират. Прави ли нещо държавата сега за тях? Спасява ли така да се каже националното производство? Очевидно, нещо прави, но… Докато продължава България да губи своя потенциал и Господ не ще може да ни възкреси от мъртвите.
Най-бързо и най-ефективно, което предстои да свърши Българският парламент е да приеме закони, при които българските фирми да имат стимули да създават работни места, да създават висококвалифицирани кадри, да внасят иновационни технологии в производството. И да се борят за по-опростени схеми за ползване на европейските фондове за развитие на конкуренцията.
Разговора води
Кирил Момчилов
