1. Националната държава и условия за нейното съществуване
Националната държава е държава, чиято политика е насочена преди всичко към добруването на собствените й граждани, а не в интерес на други държави или междудържавни съюзи. С други думи, националната държава е принципиален и най-голям враг на неолибералната глобализационна доктрина, нещо което e заявявано нееднократно и от най-високите трибуни.
Абсолютно необходимите условия за просъществуване на националната държава са следните: самосъхранение на общността като уникален цивилизационен феномен (територия, език, култура) и осигуряване на нейната безопасност (защита на граници, суверенитет). Ако тези условия не се реализират от националната държава, тя престава да бъде даже държава. Следователно, най-важната задача, която стои пред всяко правителство, е да следи за осъществяването на тези условия. Те би трябвало да се впишат в конституцията на страната като най-основни закони и неспазването им от дадено правителство да води автоматично до неговата смяна.
Какво следва от изискването да се запази националната държава като уникален цивилизационен феномен: запазване на езика, историческата памет, обичаи, легенди, народни песни, житейски опит, мъдрост, научни открития, спецификата на културата му. Това са и съставните части на уникалната национална "генетична" матрица, която е необходимо да се предава от поколение на поколение. Чрез образованието. Задачата на образованието е да направи от детето гражданин, т.е. личност, която, при необходимост, може да възпроизведе цивилизацията, към която принадлежи. Гражданинът в този смисъл трябва да е наясно с главните цивилизационни теми и проблеми, с развитието на науката, с най-важните художествени произведения. Той може да не знае квантова механика, но трябва да знае, че тя съществува и, най-общо, с какво се занимава.
Университетите не трябва да стават роден дом за политически, социални и артистични дисиденти, за авангарда и бохемата. Тяхната най-важна задача е да са трансмисии на безценното културно и научно наследство.
Най-общо: образованието трябва да бъде максимално консервативно и да отговаря за абсолютно необходимото самовъзпроизвеждане на националния културен елит, от който се набират кадрите за експертно управление на всички държавни дейности: политика, икономика, образование, култура, армия и т.н. Това са и хората, които на практика създават и реализират проекти за дългосрочно развитие на държавата с цел нейното запазване и за добруването на нейните граждани. Тази задача не може да се изпълнява от чужди поданици, както и от интелектуалци, специализирали в рамките на чужди програми. Такива могат да бъдат наемани, разбира се, като консултанти при нужда.
В никакъв случай, например, активисти от НПО-та от всякакъв вид, финансирани от чужди държави или чужди граждани, не могат да се допускат да имат каквото и да е влияние и да заемат каквито и да било позиции в образователната система на държавата.
Нещо повече, НПО-та, които са активни в областта на правото, икономиката, военното дело, културата и хуманитаристиката, не могат да бъдат финансирани отвън! Те могат да се опитват да осъществяват специфичните си програми без ограничения на тематиката, освен тези на свободния пазар - приходи има ако има клиенти.
Нарушаването на горните ограничения за работата на всякакви НПО-та е еквивалентно на създаване на интелектуална пета колона в националната държава, която превзема нейното управление на експертно ниво и я превръща на практика в протекторат. За създаването и поддържането на такава една интелектуална пета колона не се искат особено големи пари. Големите пари отиват само при големи пари, а за тази колона са достатъчни и 30 сребърника. Не е лошо да се напомни, обаче, че парите идват и си отиват, а позорът остава!
Пример от практиката -
България в момента.
Пример за абсолютно катастрофален резултат от такава дейност - образованието у нас.
От гледна точка на казаното по-горе европейският глобализационен призив на Ван Ромпой, предишният председател на Европейския съюз, за отказ от националната идентичност, "Няма народ, няма родина, Европа е нашият универсален дом", е максимално антинационален.
Следователно, българинът, ако иска да живее в националната държава България, не е необходимо да се учи да живее по американски, по английски, по френски, по европейски, "цивилизовано", политически коректно, джендър ориентирано, и др. Българинът трябва преди всичко да живее по български. И не само това - всички получили българско гражданство е необходимо да се научат да живеят по български. Оформя се такова едно "ретроградно" правило: "В България се живее по български". Ако не искаме да се постави под въпрос самото съществуване на България.
Пример за нас може да бъде Франция, където, поради днешните европейски бежански проблеми, е доста вероятно да се приеме следното и вече много популярно изискване за получаване на френско гражданство: Във Франция се живее по френски.
2. Монетарна неолиберална икономическа идеология
Неолибералната идеология се противопоставя най-безкомпромисно и на най-малкото съмнение в чудесата на свободния пазар за решаването на всякакви икономически проблеми на държавата и то без каквато и да е намеса от нейна страна. Разбира се, подобна намеса в работата на глобалния пазар е още по-немислима. И двете партии на Големия глобален играч зад океана имат за главна задача да направят света напълно безопасно място за банкови операции, което съвсем не изключва воденето на войни на чужда територия, в които войни националните държави участват с предимство.
Какво лице има демокрацията, човешко или не, може веднага да се определи по критерия “Човек за икономиката или икономика за човека”. За икономика, успехът на която еднозначно се определя само от печалбата, човекът е “гориво”: Ако не ставаш - довиждане. За никакво човешко лице не може и дума да става. Това по същество си е икономически фашизъм.
Остава икономика за човека, чийто широк спектър включва изискването да се поеме грижа за граждани, които, поради ограничени интелектуални или физиологически възможности, не могат да се справят сами с житейските си проблеми т.е. тези, които са непригодни за “гориво” за икономиката. А това вече е задача на държавата и на т. нар. цивилизовано общество, което не изхвърля тези, които по една или друга причина не са намерили мястото си в него. Изводът от такава една постановка е, че цивилизована държава не може да се изгражда като бизнес проект.
Най-важният фактор за добруването на народа е икономическият.
В следния смисъл: има един минимум на средствата за физиологично съществуване, под който човек не може да мисли за нищо друго. Мярка за този минимум е т. нар. екзистенц минимум или праг на бедността. В една държава, която има минимални претенции да минава за нормална, не може да има пенсия и минимална заплата под тази линия. Това е личностният икономически фактор, който служи за лакмусова хартийка за състоянието на държавната икономика като цяло и, съответно, за адекватността на нейното управление.
Икономиката на държавата е сложна система с много променливи и като такава, от най-елементарна научна гледна точка, се характеризира и описва с много параметри. В царстващата в момента монетарна теория управлението на икономиката се свежда до един параметър, парите, което е научна безсмислица; съответно, изводите от тази теория нямат никакво отношение към реалните икономически проблеми. В нея цялата икономика се свежда до една примитивна търговия, в която всичко може да се обменя за пари, няма кредит, приема се, че всеки икономически агент притежава абсолютно знание (включително относно всякакви технологически решения), числеността на населението се счита за константа, липсват изисквания за технически прогрес - изобщо нищо не се мени и цялата система се намира в едно равновесно състояние, близко до клинична смърт. Това е и доктрината на монетаристите за света, която, за компенсация, е идеологизирана до най-голяма степен, проповядвайки, че държавата не трябва да прави каквото и да е, че трябва да предаде управлението на икономиката в ръцете на най-богатите, които ще режисират всичко най-правилно в такъв един театър на абсурда, в който на всички ще е добре и всички природни ресурси ще се използват най-ефективно. По същество монетарната икономическа теория не е никаква теория, а вид квази религия, в която мястото на Бога се заема от парите и нейните жреци, монетаристите, използват най-примитивен математически инструментариум, който й придава необходимия науко- образен вид. Съответно, представата им за бъдещето е образът, предложен от Фукуяма в “Краят на историята” - установяване на пълно равновесие, в което всичко ще се управлява от световните пари (в първо приближение - долари), като индивидуалността на всяка държава ще се сведе до площадка за тяхното опериране. Картината резонира директно с тази на теорията за Края на света и Второто пришествие, когато всеки ще получи каквото е заслужил. Няма съмнение, че най-заслужилите ще се окажат банкерите и монетарните жреци, което следва директно от тяхната еднопараметрична “теория”, чийто краен резултат е разгадан отдавна от простия народ формулирал сентенцията “Пари при пари отиват”.
Резултатът от действията на неолибералните монетаристи е една най-радикална и непрекъсната поляризация на световното богатство. Неправителствената организация “Оксфам” публикува данни за тази година, според които 26-те най-богати милиардери притежават толкова пари, колкото 4-те милиарда най-бедни жители на земята! През 2017 година за същото съотношение са били необходими 43-те най-богати милиардери.
Ето и друг един пример за действието на монетарния механизъм по координатата богат-беден. Неолибералният подход за справяне с икономическата криза в Гърция предлагаше разпродажба на фалирали предприятия, за да се съберат пари за изплащане на държавния дълг. В резултат на последвалите банкови операции Германия, като посредник, автоматично се оказа с печалба от около 10 милиарда евро, които беше решено да се върнат на Гърция. Алтернативният план на тогавашния финансов министър Варуфакис предлагаше най-напред да се финансират предприятията, докато се възстановят и след това да се продадат за нормална цена, а не на безценица. Планът му не беше приет и той подаде оставка.
Съвсем очевидно е, че пропагандата на монетаризма не се различава по нищо съществено от пропагандата за предимствата на комунизма пред капитализма, което се приемаше за аксиома. Няма наука, съответно, не може да има никаква научна школа - само чиста пропаганда. Резултатите от прилагането й в практиката най-добре могат да се илюстрират с периодичните финансово-икономически катастрофи през 1990-те години в Русия под ръководството на едни от най-примитивните монетаристи без икономическо образование, спазвайки най-ревностно всички мантри на Международния валутен фонд, Световната банка и нарежданията от Вашингтон. За повече подробности - академик Сергей Глазев.
Едно алтернативно управление на икономиката с контролно участие на държавата и с използване на пазарни принципи доведе до появата на нов световен икономически гигант, Китай, вече обявен за враг номер едно на САЩ. Иронията на този резултат на фона на провалите от 1990-те години за икономиката на Русия под ръководството на нейните собствени ново-изпечени монетаристи, се състои в това, че китайците днес използват стара програма, предназначена за икономическото развитие на СССР, разработена, предложена и радикално отхвърлена още по времето на Брежнев. Тъй като прилагането й в Китай започна от икономическо ниво, катастрофално по-ниско от съветското по онова време, днес можем само да теоретизираме какво би било икономическото положение на Русия, ако бяха приели още тогава на въоръжение собствената си хибридна държавно-пазарна програма за икономическо развитие.
