Иронията е в това, обаче, че тези нео-феминистки искат “момичетата да бъдат като момчетата”.
Съвсем наскоро Американската асоциация на психолозите издаде Ръководство (https://www.apa.org/monitor/2019/01/ce-corner.aspx) как да се третират мъжете и момчетата твърдейки, че традиционната мъжественост - стоицизъм, конкурентност, доминиране и агресия - като цяло е нещо вредно, слагайки равенство между традиционната мъжественост и “токсичната” мъжественост, без да се спомене даже веднъж думата “тестостерон”, демонстрирайки зашеметяващо биологично невежество.
Наказателни кампании, финансирани главно по линиите на множество НПО-та с ярко изразен “племенен” характер, пораждат широк спектър от проблеми за всички инакомислещи, сред които ще отбележим само тоталния лингвистичен терор (за политкоректен език) и чисто социално-икономически последствия (уволнения; избягване да се назначават на работа жени поради проблеми създавани от движението #MeToo, засега само в САЩ).
В по-общ план, според Тъкър Карлсън (Tucker Carlson, Fox News), със свободата на словото вече е свършено, като се насажда убийствен за душата конформизъм.
“Насилвате се да повтаряте една и съща убийствена баналност - в противен случай не ви очаква нищо добро. Оформена е единна ос от неолиберална корпоративна власт, от академични среди, медии и правосъдие с цел да се ограничи вашето право да говорите свободно т.е. да мислите самостоятелно. Като контролират вашите думи, те контролират вашия разум. Беше време, когато те отричаха, че това е била тяхната цел. Те даже вече не претендират за това. Те вече са се озъбили и ръмжат. “Или влизай в строя или ще си пострадаш!”
Накратко, контролирането на думите и разума се води главно по две линии. Едната е насочена към тези, които нямат интелектуалните възможности и даже намерение да се противопоставят на неолибералната идеология, задоволявайки се напълно с предлаганата им комикс пропаганда. Другата линия е тази на неприкрита и директна заплаха за саморазправа (“Или влизай в строя или ще си пострадаш!”) и е насочена срещу тази част на активната инакомислеща интелигенция, за която не е никакъв интелектуален проблем да се саморазправи с властващата в момента примитивна идеология. Междинният среден слой не участва в играта поради инертност и донякъде поради възможности и може да се пренебрегне в схемата на информационния контрол.
Сриването на качеството на неолибералната идеология може да се види и на фундаментално ниво: по стила на работа на международни хуманитарни конференции, организирани от Запада, по настъплението и срещу естествените науки и по масовото разочарование от тази идеология, например в Русия.
Знае се, че в кризисни ситуации, да кажем от рода на тази с мигрантите в Европа, трябва да се търси помощ от науката. Новата тенденция на международни симпозиуми и конференции по хуманитарни и социални науки е за замазване и избягване на проблемите, туширане на всякакви научни конфронтации; всякакви неудобни термини се квалифицират като недобре дефинирани и се изключват от дискусиите (нация, история, култура); полагат се неимоверни усилия нищо да не се каже, ако не е проверено за неолиберална лоялност. Никакви обобщения, никакви особени мнения; всякакви оценъчни съждения се считат за погрешни! На някои конференции има официални “дискутанти”, които обясняват на слушателите непосредствено след всяка лекция какво е искал да каже поредния докладчик, оглаждайки всякакви “неравности”, които биха предизвикали остри дискусии. Целият този науко-образен цирк на царстващата политкоректност показва до какво долнопробно ниво може да се свлече неолибералната идеология в страха си от професионални опоненти. (http://andreyfursov.ru/ Когда наступит последний день Европы?).
Напоследък се появи информация за
@ново настъпление срещу генетиката поради опит за нарушаване на неолиберални принципи. Позицията на Джеймс Уотсън, нобелов лауреат и един от откривателите на структурата на ДНК, че има генетични причини за разликата в интелекта на хора от различни раси, стана причина за лишаването му от почетни титли при Cold Spring Harbor Laboratory. Формалната причина е, че неговите възгледи не отразявали възгледите на персонала, попечителите, преподавателите и студентите в лабораторията! Правоверната гледна точка не допуска никаква друга и тя е, че няма генетични разлики между расите, има само разлика в социалното развитие. Чиста проба нов неолиберален Лисенковизъм! Да се надяваме, че Джеймс Уотсън няма да сподели съдбата на Николай Вавилов.
Друга подобна новина е, че списанието The Mathematical Inteligencer отказва публикуването на статия от математиците Теодор Хил и Сергей Табачников, които доказват известната хипотеза на Дарвин за по-голямото разнообразие сред мъжете в сравнение на това при жените. Причина става реакцията срещу публикувания пред-принт (предварителна версия на статията) от страна на асоциацията “Жените в математиката”, че статията разпространявала “псевдонаучни и хипотетични сексистки идеи”. Асоциацията успява да убеди и редакцията на друго списание, New York Journal of Mathematics, да се откаже от желанието си да публикува същата статия, анулирайки отправената покана към авторите. От своя страна, Националният научен фонд, проявил небрежност и финансирал това математическо изследване, е настоял да не се споменава неговото име в публикацията.
В същото време никакви възражения не се повдигат срещу статия в списанието Current Biology, в която се твърди, че по-голямата способност на мъжете да се ориентират в пространството се дължи на това, че жените са били потискани, а не се обяснява със спецификата на социалното развитие (използвана срещу генетика Уотсън) т.е. че мъжете са принудени да се приспособяват към средата си.
Накрая едно сравнение, от вида теория-експеримент, на неолибералната идеология с последствията от едно нейно най-мащабно прилагане. След 1989 Русия направи сериозен опит да се интегрира със Запада на негови условия, който опит се провали с трясък по най-различни причини, най-важната от които беше осъзнаванетоа, че по същество на Русия се налагаше да се откаже от своя суверенитет и от националните си интереси, ако следва точно препоръките на западните консултанти за преклонение пред могъществото на долара, либерализма, глобализацията, конкуренцията, свободния пазар. В резултат, през 90-те години на олтара на пазарните богове бяха пожертвани природни ресурси, промишлени предприятия, изследователски институти, фундаментални научни постижения и уникални технологични разработки. Светът бе удивен от невиждана по мащаб приватизация в рамките на която стотици хиляди големи и малки предприятия бяха разпродадени за копейки, окрадени и накрая ликвидирани. По същество беше унищожена втората икономика в света. Да не говорим за милионите граждани, изхвърлени от естествената си социална среда и завършили живота си неочаквано трагично. В началото на този период практически цялата руска интелигенция имаше огромни надежди, че Западът ще помогне и ще напътства Русия да тръгне по демократичен път и към национален просперитет. Реалността накара и най-прозападно настроените руски интелектуалци да прогледнат и да ревизират фундаментално мнението си. Заключението? Никаква теория или идеология не може да издържи такова едно трагично разминаване с реалността.
Вътрешна политика на националната държава
Спираме се на вътрешната политика, защото външната може да се характеризира само с едно изречение - тя би трябвало да се определя изцяло от интересите на националната държава за нейното благополучно съществуване.
За всяка уважаваща себе си държава най-ценното е човекът. С прискърбие сме принудени да заключим, че държавата ни не се уважава. Причината може да бъде престъпно правителство, но и тривиалният случай на политическа импотентност може с успех да свърши същата работа. Обяснението? Политиците са като наемни войници - те не разбират проблемите на обикновените хора. Нещо повече - те даже не и се опитват да ги разберат, тъй като най-главното за тях е борбата за власт. За електората е предназначено квинт-есенциалното политическо шоу, отразявано ежедневно от медиите - бурна държавна дейност без задължителен практически резултат.
Най-важните качества за професионална пригодност за управляване на една национална държава са следните, подредени по важност: патриотизъм, професионализъм, порядъчност. Има хора на точно Тази Земя, които живеят с нейните тревоги, грижи и надежди. Има и хора на света - за тяхното душевно равновесие са напълно достатъчни общочовешките ценности. Та ето какво е важно. Важното е страната да се управлява не от хората на света, а от хората на Тази Земя, защото те ще се съобразяват най-напред със своя народ и после с мнението на чуждестранни политици, консултанти и критици.
Няма какво да замазваме, всеки който мисли, че здравословното състояние на една нация се определя единствено от нейния Брутен Национален Продукт би трябвало да се бъде освидетелстван като политически кретен. На такъв тип индивиди изглежда е невъзможно да им бъде втълпено, че пазарният капитализъм не е религия, а инструмент. Най-обикновен инструмент, например като гаечния ключ. Трябва наистина да бъдеш специално интелектуално надарен, за да боготвориш нещо от рода на гаечен ключ. Държавата е създадена от хората за благото на хората, които съвсем не живеят, за да служат на пазарите. И още, тя е създадена да отговаря и за някои по-абстрактни неща, като национално достойнство, независимост, проект за бъдещето, да работи за дълбоко човешки отношения с други нации. Това са нещата, които бихме искали и за нашите деца. Накратко и на популярен език: целта се нарича Елементарно Човешко Щастие. Прекалено ефимерна за днешните неолиберални политици!
Причината за вярата в чудесата на глобалния свободен пазар (като оставим настрана въпроса, че такъв не само няма, но не е и имало) се крие в науко-образната лъжа, че икономиката може да се разграничи безпроблемно от всичко друго. Например, от семейството, културата, вярата, които са обявени за дълбоко лични проблеми и, съответно, за лична отговорност. Преведено: ние се занимаваме професионално с икономиката, а оттам нататък ти се оправяй сам. Не се интересуваме как живееш, но при едно условие - плащай си сметките, иначе пазарът не може да работи нормално.
Семейството, независимо че е обявено за чисто личен проблем, е материалната клетка на обществото. Не може да има здраво общество, съставено от неблагополучни семейства, както не може да има здрав организъм, съставен от болни клетки. Любовта към родината се заражда от любовта към родителите, а от уважението към по-възрастните - уважение към властта. Възпитанието на младото поколение започва от семейството и иска твърда нравствена цензура от страна на държавата, особено в днешната епоха на “големите порнографски открития” и секс-трансформации по желание. Пазарът също може да бъде привлечен за тази кауза. Например, солидни икономически мерки могат да предотвратят забраните. За нравствено здрави деца това си струва и трябва да се опита. Иначе като пораснат, ще пишат “Родина” с малка буква и “пържола” с главна. Защото семейството е не само материална клетка на обществото, тя е и негова духовна клетка.
Като пример за сериозността на този проблем може да послужи САЩ в момента. Лозунгът на Доналд Тръмп “America first!” e вече преформулиран конструктивно по следния начин: “Ако искаш да поставиш Америка на първо място, трябва да поставиш на първо място американското семейство.”
(https://www.realclearpolitics.com/video/2019/01/03/tucker_carlson_we_are_ruled_by_mercenaries_who_feel_no_long-term_obligation_to_the_people_they_rule.html?utm_medium=referral&utm_source=mixi&utm_campaign=realclearpolitics)
За корупцията.
При сегашната корупция, призната и признавана от всички, каквато и власт да има- синя, червена, жълта, пъстра, резултатът ще е един и същ- точно като този в момента. Причината за благоденстващата корупция у нас - правосъдието. Работата му е “дълбока тайна, покрита с мрак”. Поради тази причина в страната доминират финансово-политически отношения вместо финансово-производствени. А финансите идват главно по две линии: от данъци и от Европейския съюз. Задача от проста по-проста поради свеждането на финансово-икономическите проблеми до чисто финансови. И всичко върви гладко и праволинейно. В резултат “демокрация” става дума от ненормативната лексика.
За проблема с циганите (ромите).
На тях се гледа преди всичко като на електорат и оттам и липсата на политическа воля за промени в тяхното социално-икономическо положение. По аналогия със САЩ - ако броят на бедните американци започне да намалява чувствително, ще се окаже, че демократите ще загубят значителна част от избирателите си. Тоталното пренебрегване, обаче, на образованието на ромските деца ще доведе много скоро до кризисна ситуация, в която ромският електорат ще трябва да “лежи” (в затвора), а останалият половин електорат да го пази.
Образованието на ромските деца е проблем поколенчески т.е. иска доста време за решаването му. Крайно време е правосъдието да започне безкомпромисно да си гледа работата. Стана ясно още, че полицията няма хора за охрана на селата и при това положение изглежда, че никак няма да е лошо, ако армията започне да провежда там доста от необходимите полеви занятия за поддържане на бойната си кондиция. В този конкретен случай “на живо” и по отдельонно.
За националната идея.
Няма и не може да има национална идея, родена с цел дадена власт да оправдава своето съществуване. Няма и не може да има единна духовност за всички. Например, държавно православие ще накърнява правата на “друговерците”. Изобщо, колкото по-далеч от властта стои църквата, толкова по-свята ще бъде. Същото се отнася и до дистанцирането на църквата от властващите в науката - поне като частен случай, да не говорим по принцип. Спокойно може да се мине и без водосвет в БАН, например. Бог преди всичко трябва да бъде в душата, а това дали го има там и дали ще го има там някога, е наистина съвсем личен проблем. Има неща, които не могат да се постигнат с разум, например, интуиция, любов, доброта - централно поле за действие и на църквата и на културата и на образованието.
Властта не трябва да измисля за народа национална идея. Властта просто е длъжна да обича народа. Да спре да го лъже. Да му даде възможност да бъде нравствено и физически здрав, материално и духовно богат. Да му даде да почувства своята общност проверена от дела и векове. Задачата на държавата не е да възражда духовността. Нейната задача е да не й пречи да се развива. Както армията, така и културата са еднакво важни за защитата на Отечеството. Армията - от външни врагове.
Културата - за защита на неговата “духовна ос”, достойнството на нацията. За Отечеството не са много никакви усилия и никакви пари от страна на държавата. Усилия и пари, обаче, само и единствено от нея! Има ли национално достойнство, всичко може да се възстанови. И то, ако се наложи - многократно.
