„Нова Зора“ представя първи параграф на осма глава от монографията „Рискове и социални трансформации“ на проф. д.с.н. Георги Найденов и доц.д-р Калоян Харалампиев, Издателски комплекс – УНСС, С., 2018 год.
Защо след Втората световна война англосаксонските елити запазиха нагласата си да решават конфликтите с другите елити чрез войни?
Историческа традиция на англосаксонските елити е използването на агресивни войни за решаване на икономическите и другите си съперничества с елитите на останалите големи икономики.
Съвременният социално-икономически живот е извънредно динамичен и глобализиран. Поведението и политиката на националните елити в големите национални държави рефлектират и оказват положително или отрицателно влияние върху целият свят. Особено голямо е влиянието на англосаксонските елити и на първо място на американския англосаксонски елит. Много голяма е също и ролята на еврейския елит, най-вече на американския еврейски елит.
От осемнадесети век англосаксонският елит е начело на икономическия прогрес и има най-големи заслуги за утвърждаване на капиталистическия начин на производство в глобален мащаб. В момента САЩ са най-голямата световна икономическа сила. Те са и държава с най-голяма военна мощ, качествено превъзхождаща военната сила на другите страни. САЩ имат военни бази по целия свят. През 90-те години – след края на „Студената война”, възниква еднополюсен свят начело със САЩ.
Но в началото на XXI-ви век се очертава тенденция към възникване на многополюсен свят. Големият икономически възход на Китай и другите страни от БРИКС подронва икономическата и политическата доминация на САЩ.
Започва преместване на центъра на световната търговия от САЩ в Китай. Това „изнервя“ американския англосаксонски и американския еврейски елити. Нараства военната агресивност на САЩ. Американският англосаксонски и американският еврейски елити не крият своя стремеж към установяване и задържане на планетарна власт, използвайки военната си доминация. Създава ли това поведение рискове за развитието на човечеството? Според нас – да! Агресивността на англосаксонските елити, и на първо място на американския англосаксонски елит, се подценяват като рисков фактор от обществените науки, в частност и от българските обществени науки.
Най напред ще разгледаме въпроса защо след Втората световна война англосаксонските елити, за разлика от европейските елити защитават икономическите и политическите си интереси чрез войни?
а) След Втората световна война англосаксонските елити и западноевропейските елити имат различен манталитет и различно поведение в защитата на националните си икономически интереси. Колосалните мъки, страдания, жертви, разрушения и пр. в Европа, която е основен „терен” на Втората световна война, а преди това и на Първата световна война, създават нагласа в европейските елити и в европейското обществено съзнание, че конкуренцията и съперничеството между националните капитали, трябва да се решава не чрез войни, а по мирен път. Тази нагласа се засилва още повече след разпада на колониалната система. Засилва се и от факта, че двете държави, основни инициатори на Втората световна война – Германия и Япония, с огромни загуби на население, инфраструктура и пр. в резултат на нея, след войната постигат забележителни икономически и социални успехи без да „разширяват жизненото си пространство” – тоест в мирна, а не във военна конкуренция с другите национални капитали, каквато е нагласата им преди Първата и Втората световни войни.
Не така възприемат обаче резултатите на войната англосаксонските елити и англосаксонското обществено съзнание. На територията на англосаксонските страни – САЩ, Англия, Австралия, Канада и Нова Зеландия и през двете войни не е стъпвал крак на чужд завоевател. На техните територии не са се водели военни действия. Въпреки жертвите и загубите от войните, въпреки бомбардировките над Англия, англосаксонските елити излизат с повишено самочувствие от тези войни. За разлика от европейските елити, англосаксонските елити приемат войната като естествено средство за постигане на икономическите си цели. Тези нагласи на англосаксонските елити се засилват още поради следните обстоятелства.
б) След краха на колониалната система на империализма – крах, за който съдейства американският елит, същият този елит измества английския елит като лидер в англосаксонския свят и бившите английски колонии. Причините за това са много. Най-съществената е, че още в началото на ХХ век САЩ стават най-силната световна икономика. А по време на световната икономическа криза 1929-1933 год. центърът на международната търговия се премества от Англия в САЩ. През втората половина на ХХ век САЩ става лидер и на целият „Западен” свят. Северноатлантическият военен съюз (НАТО) се превръща в инструмент за доминация на американския елит над европейския и другите елити. Постепенно през 80-те години неговото лидерство над европейските елити се превръща във власт, много подобна на отношенията сюзерен-васал в средновековна Европа. Тоест, европейските национални елити запазват значителни правомощия във фискалната си политика, в съдопроизводството, в законодателството си и т. н., но те са безусловно задължени да предоставят войски във войните, водени от сюзерена – американския елит. След „нежните” революции в бившите „социалистически” страни, те също попадат във васална зависимост от англосаксонските елити, в частност от американския елит. При това – доброволно! Интервюта в българския печат с бившия американски посланник в България от началото на прехода Уилям Монтгомъри, показват, че инициативата за приемане на американския елит като сюзерен е преди всичко на самия български елит, че българските политици и интелектуалци-идеолози са проявявали извънредна активност да бъдат приети от американския елит като негови агенти за влияние в България. Чрез васалитета на европейските елити, американският оръжеен, петролен, финансов и наркобизнес поставят, в по-малка, или по-голяма степен на зависимост европейските национални капитали и използват в свой интерес доходите на европейското население. Ако си представим земното кълбо като мрежа от национални капитали, обемността на които се изразява в планински конуси, американският англосаксонски и намиращият се в симбиоза с него американски еврейски капитали са Хималаите на тази карта. А мрежата на зависимите от тях капитали е най-широкото „петно” на земната повърхност. Разбира се има национални капитали, които са отделни „планини” – например китайския, японския, руския и т. н. Но те са малки „планини” в сравнение с англосаксонския капитал. Мащабността на американският англосаксонски и еврейски капитали и широката мрежа на тяхното влияние засилва нагласата и „храбростта” на американския политически елит, да решава проблемите на конкуренцията си с другите национални елити чрез въоръжено насилие.
в) Друго допълнително обстоятелство, засилващо агресивността на англосаксонските елити е своеобразната „симбиоза”, която се изгражда след Втората световна война между него и еврейския елит.
Широката мрежа за влияние на американския елит и поставянето във васална зависимост на европейските и други елити в голяма степен се дължи на тази симбиоза. Много са предпоставките за възникването на тази симбиоза. Една от тях е, че след като през 1948 год. в бившия английски протекторат „Палестина” възниква нова държава на евреите – Израел, САЩ стават най-важната й външнополитическа опора. Друга е, че в САЩ още по времето на Втората световна война, но особено първите години след нея, емигрират голямо множество евреи. Организациите на американските евреи, имащи значителни икономически, медийни и пр. ресурси са извънредно силни и успяват да създадат представа в американския англосаксонски елит, че тяхната подкрепа има огромно, дори решаващо значение за избирането на президент и изобщо за резултатите в политическите борби. Тези два нови, освен еврейската диаспора в Европа, големи центъра на еврейския икономически, обществен, политически, културен и т. н. живот, стават основни инструменти на англосаксонския елит в борбата му за световна доминация.
Друга предпоставка е сходният манталитет и ценностна система на англосаксонския и еврейския елити. Това се дължи на ролята на двата елита в утвърждаването на капиталистическия начин на производство. Еврейският елит, който от хилядолетия е свързан с търговията, лихварството и най-общо казано с развитието на парично-стоковите отношения, има най-големи заслуги в ранните фази на утвърждаване на капитализма в Европа, в ранните фази на прехода от просто-стоково към капиталистическо производство. Маркс отбелязва, че „Парите са ревнивия бог на Израел, пред който не трябва да съществува никакъв друг бог… Богът на евреите е станал светски, станал е световен бог.” По-късно – от XVIII век досега, англосаксонският елит започва да играе най-важна роля в утвърждаването на капиталистическия начин на производство по целия свят. Сходните социални роли водят и до сходен манталитет, сходно поведение, сходна ценностна система. Това прави възможна симбиозата. (Симбиоза, обаче, не означава липса на противоречия и сблъсък на интереси. Между САЩ и Израел не малко пъти е имало обтягане на отношенията, особено при строителството в завзетите арабски територии на заселнически поселища от Израел. Освен това между самите еврейски елити има сериозни съперничества. Например руският еврейски елит е в симбиоза с руския славянски елит и решително се противопоставя на стремежа на американския англосаксонски и американския еврейски елити да заграбят намиращите се под негов контрол огромни природни ресурси на Русия.) Тъй като от създаването си досега Израел съществува в ту затихваща, ту подновяваща се война с доста арабски държави и терористични ислямски организации, става взаимно индуциране на агресивност между англосаксонския и еврейския елити. Двата елита взаимно подкрепят агресивните си политики. Например САЩ блокира с гласа си в Съвета за сигурност на ООН решения, осъждащи многобройните военни актове на Израел. Американската и европейската еврейска диаспора, от своя страна, изиграват съществена роля за изграждане на неправителствени организации, на мрежа за влияние, чрез които англосаксонският елит поставя във васална зависимост европейските елити, принуждавайки по-голяма част от тях да подкрепят военно, финансово и т. н. неговите войни. Именно мрежата на тези организации става идеологическо оръжие за подкрепата на американските войни по целия свят.(Освен във външнополитически аспект, еврейският елит оказва подкрепа на агресивната политика на англосаксонския елит и във вътрешен аспект. Във всички англосаксонски страни, но особено в САЩ, еврейският елит има доминиращи позиции в масмедиите. Чрез тях той много успешно манипулира общественото съзнание в англосаксонските страни в полза на агресивната американска политика.) Например в България Соломон Паси, който е с кераитски произход (Използваме термина „кераитски произход” единствено за да означим произход от баща евреин и майка – нееврейка. Религиозният момент на кераизма игнорираме. Впрочем прави впечатление, че американският англосаксонски и еврейски елити използват за рискови политически операции не лица, които са евреи по правото на традиционния юдаизъм, а кераити – в Русия, например Георги Каспаров е кераит, в България С. Паси също е кераит.), непосредствено след преврата на 10.11.1989 година в качеството си на депутат във Великото народно събрание на 23 юни 1990 година внася в парламента предложение за присъединяване на България към Организацията на Северноатлантическия договор НАТО. На 4 април 1991 година той създава неправителствената организация „Атлантически клуб”. Активната дейност на тази организация сред българския елит довежда до вкарването на нашата страна във военнополитическия блок НАТО през 2004 година. Членството ни в НАТО има решително значение за поставяне на българския елит във васална зависимост от англосаксонския елит.
Агресивното поведението на англосаксонските елити и на първо място на американския елит създава сериозни икономически и политически рискове за развитието на човечеството, и в частност за съществуването на България.
През 2014 и началото на 2015 година американският англосаксонски и еврейски елити формират концепцията за шестте “прифронтови” държави. Това са трите прибалтийски държави, България, Румъния и Полша. Именно в тези държави се предвижда дислоциране на елементите на американската „противо” ракетна система. Това създава нови – значителни рискове за сигурността както на нашата държава, така и на човечеството като цяло. Защо?
в) Защото България става непосредствена цел на руските стратегически ядрени сили. През март 2015 год. българският парламент взема решение и започва изграждане в София, Горна Малина и Варна на военни структури на НАТО. А това не е „шега работа”. Сегашният български елит за съжаление продължава една вековна традиция на българските политици. Те с „лека ръка”, „на майтап” започват агресивни войни, считайки, че нашите „врагове” също ще възприемат „на майтап” нашата агресия. Например след Балканската война българският политически елит има нагласа, че ние сме „много страшни”, и ако нападнем бившите си съюзници, те ще се „осъзнаят”, ще се „стреснат” и ще ни отстъпят спорните територии. Нашите политици нападат бившите ни съюзници „на майтап”, колкото те да се „осъзнаят”. Но се оказва, че бившите ни съюзници съвсем не „на майтап” възприемат нашата агресия. Всеки знае какви са трагичните резултати и националната катастрофа от „майтапчийството” на българския политически елит в разпалването на Междусъюзническата война. Същото се повтаря през Първата световна война. Същото се повтаря и през Втората световна война. (По време на Втората световна война нашият политически елит „на майтап” обявява война на САЩ и Англия. На „майтап” предоставя българската територия и ресурси на Германия за войната й срещу СССР. Впоследствие с „изненада” установява, че обектите на нашата агресия – САЩ, Англия и СССР, не разбират нашия „майтап”.) Резултатите от „майтапчийството” на българския политически елит са безкрайни мъки, глад, мизерия, човешки жертви и национални катастрофи. А сега наследниците на бившия „майтапчийски” политически елит се възмущават защо е имало „Народен съд”! Имало е Народен съд, защото след 9.09.1944 год. новият политически елит, ядро на който е комунистическият елит, за да укрепи властта си, се е „отзовал“ на широкото обществено мнение, отказващо да приеме „на майтап” преживените многогодишни мъки, глад, мизерия, жертви и т. н.(Друг е въпросът – имало ли е по-добър вариант за додеветосептемврийския елит, освен присъединяването към Германия и нейните съюзници. Трудно е да се отговори. По-добър ли е например сръбският вариант, или гръцкият? Цената на доблестта и жертвоготовността на сръбския и гръцкия народ и елит им струва милиони жертви. Това ли е по-добрия вариант?)
Нещата се повтарят и сега. Сегашните политици „на майтап” ни вкараха в агресивния блок НАТО, на „майтап” нашите войски участват вече в няколко ужасни войни, на „майтап” участваме в прикритата война срещу Русия. Дали обектите на нашата агресия този път ще разберат нашето „майтапчийство” не знаeм. Но не изключваме участието ни в агресивни войни пак да доведе до национална катастрофа. Дано да бъркаме!
Интервюта в българския печат с бившия посланик на САЩ в България Уилям Монтгомъри (1993-1996 г.), показват, че инициативата за приемане на американския елит, като сюзерен е преди всичко на самия български елит, че българските политици и интелектуалци-идеолози са проявявали извънредна активност да бъдат приети от американския елит, като негови агенти за влияние в България.
