На Матей Шопкин Живей, когато имаш всичко, или от всичко си лишен и късаш думите на срички, за да не паднеш в техен плен. Живей, когато ти се плаче или от плач си отвратен от бели вълци и гризачи, които ровят в твоя ден. Живей с умората на всеки, сънувай неговия сън, и ако всичко си отрекъл -повикай Слънцето отвън. Живей, когато те разлюбят светкавици и ветрове и нежността започне грубо с метални устни да зове. Живей, дори да си измамен от собствената си съдба и вместо да усетиш рамо - усещаш нечий нож в гърба. Живей за всичко! А когато в живота всичко изгори, вдигни се пак и без остатък останките му събери. Живей и всяка адска жега с капчукова вода полей! Дори да ти ковът ковчега - живей, приятелю, живей!