ИЗПОЛЗВАНИ САМОЛЕТИ, СЪОТНОШЕНИЕ НА СИЛИТЕ, РЕЗУЛТАТИ
Предварителни думи
На 14.11, 24.11, 10.12 и 20.12 1943 г. И на 1-.01, 30.03 и 17.04.1944 г. София е бомбардирана през деня от американски бомбардировачи, охранявани от изтребители, а на 30.03.44 – и от английски бомбардировачи, летящи заедно с американските.
София е защитавана от български, а на 10.01.44 – и от германски изтребители.
Всеки бомбардировач и изтребител притежава число „К”, наречено „Критерий за ефективност при въздушен бой” – К1 при бой „изтребител – бомбардировач” и К2 – при бой „изтребител-изтребител”. Ако критерият К на даден самолет е два пъти по-голям от този на друг самолет, първият самолет е два пъти по-силен от втория във въздушен бой.
Критериите К1 и К2 са различни на различни височини и на различни интервали от височини. Посочените по-нататък стойности на К1 и К2 са валидни за височинните интервали, където са провеждани въздушните боеве.
Срещу София американците използват четири моторни стратегически бомбардировачи В-17 „Флаинг фортрис” („Летяща крепост”), вариант В-17F с К1 =2150 и В-24 „Либерейтър” („Освободител”) – варианти В-24D с К1 = 1460 и В-24Н с К1 = 1870.
На 14.11.43 американците използват двумоторни тактически бомбардировачи В-25J „Митчел” с К1 = 826.
На 30.03.44 англичаните използват четиримоторни стратегически бомбардировачи Халифакс ІІІ с К1 = 845. (Всички английски четиримоторни бомбардировачи са много слабо въоръжени и имат много малки К1).
През Втората световна война американските четиримоторни стратегически бомбардировачи В-17 и В-24 са най-силният и опасен въздушен противник в Европа и борбата с тях е изключително трудна.
Те са въоръжени с по 10-12 подвижни тежки картечници, които стрелят с взривяващи се („дум.-дум”) куршуми. Летят в самоотбранителни формации и се подреждат така, че всеки противников изтребител, проникнал във формацията, едновременно е обстрелван от всички посоки чрез най-малко 15 картечници и лети във вихрушка от взривяващи се куршуми.
По периферията на формациите бомбардировачите не могат да се самоотбраняват напълно ефективно. Там обаче ги отбраняват охраняващите изтребители, които се въртят „в кълбо” като роят оси около бомбардировъчните формации.
Посочените по-горе стойности на критериите К1 при противниковите бомбардировачи са валидни, ако те летят в самоотбранителни формации и се охраняват от изтребители. Критериите К1 на единично летящи бомбардировачи са многократно по-малки, а ако те са сериозно повредени е възможно да имат К1 = 0.
Американските и английските бомбардировачи, които нападат София се охраняват от американски изтребители – двумоторни двутели Р-38 „Лайтнинг” („Светкавица”), варианти Р-386 с К2 = 590 и Р-38J с К2 = 656 и едномотри Р-51В „Мустанг” с К2=470.
Изтребителите Р-51В са слабо бронирани и много слабо въоръжени само с по четири тежки картечници и затова критерият им К2 има малка стойност.
Защитавайки София българските летци използват германски изтребители Ме 109, варианти Ме 109G-2 с К1=306 и К2=734 и Ме 109G-6/U2 с К1=372 и К2=732, а също остарели френски изтребители – германски трофеи – D520C-1 с К1=165 и К2=318.
Стойностите на критерия К1 при тези изтребители категорично доказват, че те са абсолютно непригодни за ефективен въздушен бой с американските четири моторни бомбардировачи В-17 и В-24.
В 17F е по-силен: 7 пъти от Ме 109G-2, 5,8 пъти от Ме 109G-6/U2 и 13 пъти от D520C-1.
В 24D e по-силен: 4,8 пъти от Ме 109G-2 и 8,8 пъти от D520C-1.
Защитавайки София на 10.01.44 германските летци използват изтребители Ме 109G/R6, които за разлика от Ме 109G-2 и Ме 109G-6/U2 имат по три, а не по едно оръдия и критериите им К1 и К2 съответно са по-големи – К1 = 902 и К2 = 830.
Обаче и Ме 109G -6/R6 са значително – 2,7 пъти по-слаби от В-17F, с които на 10.01.44 се сражават.
Защитавайки Германия, германците използват през 1944 г. срещу американските четиримоторни бомбардировачи предимно изтребителите FW190D-8/R2 с К1 = 1310. те са по-силни: 4,3 пъти от Ме 109G-2, 3,5 пъти от Ме109G-6/U2, 7,9 пъти от D520C-1 и 1,6 пъти от Me109G-6/R6.
Българското авиационно командване многократно настоява германците да предадат на България FW19A-8/R2, но безуспешно.
Обаче и FW190A-8/R2 са значително по-слаби от всички американски четиримоторни бомбардировачи, използвани в Европа.
Едва в края на войната германците използват реактивни изтребители Ме262А-1в, които имат и противосамолетни ракети. При тях К1=26 и те са точно два пъти по-силни от FW190A-8/R2, а също са малко по-силни от всички американски четиримоторни бомбардировачи в Европа. Ме 262А-1в обаче имат редица съществени недостатъци, които значително затрудняват пълноценното им бойно използване.
На 14.11.43 американците нападат София с 81В-25J, охранявани от 49 Р-38G.
София се защитава от 17 Ме109G-2.
Съотношението на противниковите и собствените сили е 17:1.
Противниковите загуби са 1 изтребител.
Собствените загуби са 1 изтребител и 1 летец – Йордан Славов.
На 24.11.43 американците нападат София с 61 В-24D, охранявани от 58 Р-38G.
София се защитава от 16 Ме109G-2 и 24 D 520C-1.
Съотношението на противниковите и собствените сили е 12:1.
Противниковите загуби са 2 бомбардировачи и 2 изтребители.
Собствените загуби са 3 изтребители и 1 летец – Митьо Дисов.
На 10.12.43 американците нападат София с 62 В-24D, охранявани от 61 Р-38G.
София се защитава от 17 Ме109G-2 и 22 D520C-1 или общо от 39 изтребители.
Съотношението на противниковите и собствените сили е 12:1.
Противникови загуби няма.
Собствените загуби са 1 изтребител и 1 летец – Павел Павлов.
На 20.12.43 американците нападат София с 67 В-24D, охранявани от 59 Р-38G.
София се защитава от 20 Ме 109G-2 и 36 D 520 C-1 или общо от 56 изтребители.
Съотношението на противниковите и собствените сили е 10:1.
Противниковите загуби са 4 бомбардировачи и 7 изтребители.
Собствените загуби са 4 изтребители и 2 летци – Георги Кюмюрджиев и Димитър Списаревски.
На 20.12.43 Списаревски с много дръзка атака на малка дистанция сваля с оръдието си един бомбардировач, обаче изразходва всички оръдейни снаряди.
Твърдо решен да унищожи още един бомбардировач, той се насочва към него и извършва преднамерен смъртоносен таран, като директно врязва целия си самолет в тялото на противниковия бомбардировач, който се разкъсва, а Списаревски загива.
След гибелта му народът го нарича „живата торпила” и името му е в устата на всички!
Таранът на Списаревски ужасява американските летци. Противникови радиостанции се обръщат към българските летци с призив да не извършват тарани.
Списаревски е погребан в парцела на летците към Софийски централни гробища. Всеки родолюбив българин трябва да посети гроба му с уважение и признателност.
След американското въздушно нападение на 20.12.43 българското правителство се обръща към германското командване с молба да окаже помощ при въздушната отбрана на София.
Германците изпращат изтребители Ме109G-6/U2 и I/JG5 – първа група (полк) на пета изтребителна ескадра (дивизия), която да защитава София заедно с българските летци.
Преди това І/JG5 никога не се е сражавала с американски четиримоторни бомбардировачи и няма абсолютно никакъв опит за въздушен бой с тях.
На 10.01.44 американците нападат София с 201 В-17F, охранявани от 63 Р-38G и 49 Р-38J или общо от 102 изтребители.
София се защитава от 20 Ме109G-2, 32 D520 C-1 и от І/JG5, която разполага с 30 Ме 109G-6/R6 или общо от 82 изтрелители.
Съотношението на противниковите и собствените сили е 14:1.
Противниковите загуби са 9 бомбардировачи и 3 изтребители.
Собствените загуби са 11 изтребители – 1 български и 10 германски и 1 летец – капитан Герхард Венгел – командир на І/JG5.
Във въздушния бой на 10.01.44 германските летци от І/JG5 проникват в една формация от В-17F- във вихрушката от взривяващи се куршуми.
С много дръзки атаки те успяват да свалят 3 В-17F, два от които с преднамерени несмъртоносни тарани. Освен това те повреждат много съществено още 6 В-17F, които напускат формацията, летят единично ограничено боеспособни и са свалени от български летци.
Този успех І/JG5 заплаща много скъпо.
Пет изтребители са свалени, други пет са се разбили при принудително кацане, а девет са сериозно повредени и се нуждаят от основен ремонт.
Трима летци са тежко ранени, а командирът на групата загива.
При това положение І/JG5 става напълно небоеспособна и е изпратена в Германия за да получи нови изтребители да попълни състава си с летци на мястото на загиналите.
На 30.03.44 американците и англичаните нападат София със 198 В-17F, 197 В – 24Н – американски и 57 халифакса ІІІ – англиски или общо с 452 бомбардировача, охранявани от 152 Р-38J.
София се защитава от 39 Ме 109G-6/U2 и 34 D520C-1 или общо от 73 изтребители.
Съотношението на противниковите и собствените сили е 44:1.
Противниковите загуби са 4 бомбардировачи и 3 изтребители.
Собствените загуби са 6 изтребители и 3 летци – Иван Бояджиев, Йордан Кубадинов и Христо Цанков.
Във въздушния бой на 30.03.44 младият летец Христо Костакиев поразява с оръдеен снаряд бомбите в един В-17F, които се взривяват и бомбардировачът се разкъсва. От взривната вълна детонират бомбите в съседен В-17F, който също се разкъсва.
Този случай с Костакиев доказва, че с един кушум наистина могат да се убият два заека!
Германският летец Хайнц Кноке хвърля от своя изтребител бомби със закъснител между американски четиримоторни бомбардировачи. Бомбите се взривяват между тях и в някои случаи взривната вълна предизвиква детонация в бомбардировачите, които се разкъсват.
На 17.04.44 американците нападат София с 202 В-17F и 151 В-24Н или общо с 353 бомбардировачи, от 25P-38J и 78 Р-51В или общо от 103 изтребители.
София се защитава от 30 Ме 109G-6/U2 и 7 D520C-1 или общо от 37 изтребители.
Съотношението на противниковите и собствените сили е 60:1.
Противниковите загуби са 2 бомбардировача и 1 изтребител.
Собствените загуби са 12 изтребители и 6 летци – Христо Арнаудов, Любен Кондаков, Атанас Кръстев, Димитър Попов, Веселин Рачев и Иван Стефанов.
На 17.04.44 собствените загуби – 12 изтребители и 6 летци – са значително по-големи, отколкото при предишните въздушни боеве за защита на София. Затова в историята на българската военна авиация 17.04.44 – тогава втори ден на Великден е наречен „Черният Великден”.
Причината за това е, че тогава американците за пръв път използват едномоторни охраняващи изтребители Р-51В, които имат плосък покрив на кабината и значително приличат на Ме109. На българските летци Р-51В са напълно непознати и когато на 17.04.44 се срещат с тях ги считат за български или германски Ме 109, изобщо не ги атакуват и не се пазят от тях и не разбират кой изтребител е собствен, и кой – противников.
Ако на 17.04.44 американците бяха използвали не Р-51В, а по-новите Р-51D, които имат изпъкнал покрив на кабината, както съвременните изтребители „Черни Великден” нямаше да има.
На 17.04.44 летецът Неделчо Бончев извършва непреднамерен, случаен таран върху един В-17F и го унищожава, като остава жив.
Общо на 14.11, 24.11, 10.12, 30.03 и 17.04.1944 г. американски и английски бомбардировачи извършват срещу София 1287 бойни полети, от които 57 английски, а охраняващите ги американски изтребители извършват 584 бойни полети.
Изтребителите, защитавали София, извършват общо 344 бойни полети, от които 30 германски – на І/JG5.
Общото съотношение на противниковите и собствените сили е 32.
Противниковите загуби са общо 21 четиримоторни бомбардировачи, 9 от които унищожени при участие на І/JG5 и 17 изтребители.
Собствените загуби са 38 изтребители, от които 10 германски на І/JG5 и 15 летци, от които 1 германец.
Забележка:
Посочените по-горе съотношения на противниковите и собствените сили са определени чрез съответни формули въз основа на броя използвани самолети и техните критерии К1 и К2.
Съотношенията са следователно според бойната ефективност на самолетите.
Защитавайки София българските летци се сражават при изключително трудни и неблагоприятни условия. Изтребителите им са 4,8 до 13 пъти по-слаби от американските четиримоторни бомбардировачи, а съотношението на противниковите и собствените сили според бойната ефективност на използваните самолети е от 10:1 до 60:1, средно за всички боеве 32:1.
Дори фактът, че при тези условия българските летци не само се сражават, но в много случаи и побеждават, вече е израз на огромен героизъм и подвиг.
Българските летци се сражават с невиждана смелост, дързост, самоотверженост, с желание за бойни победи и чувство за дълг и отговорност.
Това значително увеличава тяхната боеспособност.
Те спечелват самостоятелно 29 въздушни двубои, 12 от които срещу американски четиримоторни бомбардировачи – най-силните и опасни въздушни противници!
Вече 75 години всички родолюбиви българи изпитват огромно уважение и признателност към летците, защитавали София през 1943 и 1944 г.
На загиналите летци в София е издигнат паметник – в градинката зад 14 поликлиника, квартал „Иван Вазов”.
Най-висока и абсолютно неопровержима оценка на българските летци, защитавали София, дава обаче американското авиационно командване – не с думи, а с дела! То счита българските летци за силен, достоен и заслужаващ уважение противник и затова винаги изпраща голям брой изтребители, които да охраняват бомбардировачите. Ако американците считаха, че българските летци са слаб и недостоен противник, те биха изпращали бомбардировачите си срещу София без никаква изтребителна охрана!
Тази действително много висока и потвърдена на дело оценка на емирканското авиационно командване е изключително важна и ценна, тъй като по принцип висока оценка на противника е многократно по-ценна от собствена висока оценка.
Необяснимо е, че тази висока американска оценка никъде и от никого досега не е спомената.
А всеки би трябвало да я знае!
