Най-популярният марш в света безспорно е „Прощание славянки”! Мнозина още мислят, че той е създаден за руската/или даже за съветската!/ армия и е посветен на руската жена, но не е така.
На 5 октомври 1912 г. започва Балканската война , в която българската армия мобилизира над 600000 мъже, които се бият на различни фронтове и жънат победи над Турция! Това е българската „отечествена” война! Тя предизвиква бурни реакции в целия свят и особено в Русия, където се записват стотици доброволци. Роднини на воините от 122-ри Тамбовски пехотен/мускетарски/ полк , стражавали се в Руско-турската война, също заминават доброволци за България.
Никому неизвестният щабен тръбач от VII Тамбовски кавалерийски полк, 28-годишният Василий Агапкин е въодушевен от победите на българската армия и замисля да създаде свой марш. За него няма нищо по-тъжно от раздялата, прощаването на българските воини с техните майки, сестри, жени, любими…И той създава марша ”Прощание славянки”!
За първи път маршът е изпълнен в град Тамбов по време на строеви преглед през 1912г. Само за месеци той набира огромна популярност със своята мелодичност, напевност, темброво-динамичен контраст и плавност. През 1915г е издадена и първата грамофонна плоча с този марш. След това плочите се разграбват като топли пирожки,а маршът придобива световна известност!
Първоначално маршът се изпълнява само като мелодия, без думи. Текстът/или по-точно текстовете/ са написани по-късно. Нещо повече – по време на Първата световна война, на Октомврийската революция от 1917г и Гражданската война, маршът се ползва с огромна популарност и сред белите и сред червените. Под името „Сибирски марш” се изпълнява в частите на адмирал Колчак!
Днес този марш се счита за шедьовър в световната музикална култура и нещо като музикална визитна картичка на Русия.Маршът е обявен за официален химн на Тамбовска област. Всяка година там се провежда международен фестивал на духовите оркестри, посветен на този марш! На фестивала през 2012г, Владимир Шишкин – внук на Василий Агапкин, изпраща до организаторите писмо от неговата майка-Аза Свредлова /Агапкина/, в което се казва: ”Много сме радостни, че този фестивал започна и завърши с марша, който дядо ми е написал още през 1912г за ознаменуване на Балканската война”!
Всички паради в Русия ,в т.ч. и най-важният: този на Червения площад на 9-ти май, започват с „Прощание славянки”! Под неговите звуци заминават международните влакове от Москва и други градове. На въпроса:защо този марш е така обичан по света, един капелмайстор отговаря така: ” В него има някаква магнетичност, каквато има само в усмивката на Мона Лиза!”
Василий Агапкин умира през 1964 и е погребан във Ваганковото гробище в Москва. Всеки, който е добре запознат с консервативните руски традиции знае, че това е огромно признание, като се има предвид, че там са погребани едни от най-известните руски синове и дъщери: Владимир Висоцки, Сергей Есенин, Булат Окуджава....На паметника на Василий Агапкин са изсечени нотите от първите тактове на „Прощание славянки”!
Всъщност,защо разказвам всичко това? Защото, уважаеми сънародници, безспорен факт е , че най-известният марш в света е написан за България! Той възпява българската жена, славянката, която изпрати по фронтовете на Балканската война над 600 хиляди свои синове.
„Славянката”-това са нашите баби и прабаби!
Маршът възпява подвига на тези 48000 истински българи, които загинаха във войната. В тази война е участвал и моят дядо Стефан! Знам, че има десетки участници и загинали и от Чепинско в Балканската война.
Тогава възниква страшният въпрос: защо никой у нас не се сеща за този факт? През 2012г отбелязахме 100, а през 2017г-105годишнината от Балканската война! Да сте чули нещо за този марш? Колко и кои са музикалните произведения, посветени на Балканската война, която е не само военна победа, но и победа на освободения български дух? Защо никой досега не е посетил и не се е поклонил на гроба на Василий Агапкин в Москва?
Срамно мълчание и тишина!
Преди един век един неизвестен руски тръбач от стотици километри разбра, удиви се и се възторгне от подвига на „братята българи” и ги възпя в марш-легенда! Ние както винаги се ослушваме и отново чакаме някой „голям брат” да ни каже какво да правим. Отбелязваме „традиционния” български празник-Хелоуин, пеем „традиционната” българска песен „Jingle Bells” и внимаваме да не засегнем някого!
О, неразумний и юроде! Поради что се срамиш от победите и възпяването на българските воини и жени? Защо не припознаеш „Прощание славянки" като свой марш?
