В препълнената зала „Тържествена“ на Централния военен клуб , в София, в 18 часа на 8 април се състоя Благотворителното представяне на книгата „Живот на един дъх“ от о.з.полк. Тодор Предов – д-р по право.
Обикновено представянето на книга е вълнуващо събитие най-вече за автора и неговите близки и приятели. В тази априлска вечер обаче, то събра като във фокус признанието не само на съмишлениците на д-р Предов, изпълнили докрай местата в залата, но и пълната съпричастност на институции, патриотични организации и граждански сдружения. Словата и поздравителните адреси, грамотите и наградите, следваха неотстъпната логика на едно обществено признание, мотивирано най-вече от патриотичния порив и гражданската ангажираност на автора, подкрепени с разказа за собствения му живот, изживян „на един дъх“.
Побран в 350 страници на една трилогия и разказан с талантливо перо и честноотношение към фактите „животът“ на Тодор Предов прелита с крилете на младостта над детството и юношеството му в родното му село Рогозен , ученическите му години в Бяла Слатина, „прикладните уроци“ на справедливия и строг баща, изградил у него навиците за труд и отговорност. И както се полага на едно скромно и ученолюбиво селско момче, не са подминати изпитанията му от срещата със света на големия град.
Но всичко би било обикновено, дори тривиално, ако в разказа за неговия живот не се оглеждаше острия профил на едно време, преобръщащо обществените пластове с нови идеи и цели, с нови социални азимути., които отприщват неподозирани бентове пред волята и мечтите. „Пагони с трикольори“ е нарекъл тази част от своята трилогия Тодор Предов, може би за да загатне бъдещия път на осъществяване на студента-отличник в строгите коридори на едно министерство, което осигуряваше безпроблемно спокойния, съзидателен труд на българския гражданин, сигурността на държавата и охраняваше безкомпромисно и всеотдайно завоюваните достижения на обществото.
Като оставям на читателите да осмислят, защо не само живота на автора, но и книгата, изпод перото му защо са живот и книга „на един дъх“, аз бих искал да споделя нещо по-лично за представата си от това събитие. Според мен то е толкова значимо, колкото и делото на човека има онези обществени измерения, които го правят събитие, надхвърлящо семейните мащаби на радостта от творческите усилия на патрона на фамилията.
Древните са вярвали, че човекът е мярка за всички неща. И аз си мисля, че делото и характера на човека Тодор Предов, сигурно могат да бъдат погледнати от различен ъгъл, но лично за мен, те могат да бъдат изразени само с категоричността и едрия мащаб на понятия и думи, като Отечество, дълг, всеотдайност, безкомпромисност...
Животът ме е срещал с много и различни хора, някой от тях като Николай Хайтов, Георги Близнаков, Христо Малеев и други направо надхвърляха представите и мерките за значимост и величина. Мисля си, обаче че по прямота на характера, по откритост и безкомпромисност по отношение на правдата и истината и в същото време по добронамереност, Тодор Предов е висока мярка и пример. Думата разбира се е „еталон“, но тя е чуждица, пък и за жив човек не подхожда. Спомням си че с такива очи съм гледал още само на един човек, приятел и автор на каузата на „Зора“ - непрежалимият Велко Вълканов.
За това, когато на 8 април в зала Тържествена на Централния военен клуб слушах Марш на Опълченците, по текст на Тодор Предов, когато стоплиха душата ми сякаш юбилейните слова на официалните поздравления и адреси, когато гледах другарите му, пък и той самия в опълченските униформи и отличия, аз си мислех за привилегията да имам редом до себе си в делото и в живота, такъв човек, който до сетен дъх ще стои зад бруствера на окопа и който съвсем по Хайтовски, дори главата му да отсекат, пак ще вика „Да живее България“!
За това си позволявам волността да изляза от мярката на отстранеността и да се обърна към съпругата му Марина, към дъщеря му Даниела, към водещият тържеството о.з.полк. Станчо Джумалиев, символично облякъл за случая униформата на щабскапитан от Императорската армия на Негово Величество Цар Александър II Освободител; към другаря му Огнян Маринов, председател на НД „Традиция“, към неподражаемия майстор на кортици и ножове – Коликов, от Пловдив, към Любен Виденов, представящ от трибуната Интелектуален кръг „Зора“, както и към всички които почетоха Благотворителната премиера на книгата „Живот на един дъх“, и които знам че обичат, уважават и ценят делото на Тодор Предов – нека го прегърнат, да стиснат десницата му и да го уверят, че той е тяхната непомръкваща гордост. Бих искал дадобавят и онези думи, които ми убегнаха, а си струваше да бъдат написани на белия лист.
За това слагам името си на свидетел на електричния блясък на вълнението, което изпълваше тържествено зала „Тържествена“ в Централния военен дом на 8 април т.г.
