ЗАЩО РУСИЯ НЕ Е КАТО ДРУГИТЕ, ЗАЩО ВСЕ ПРЕЧИ?
Отговорът на този въпрос, го е дал император Александър III – „плаши ги нашата огромност”, казал царят. И наистина, как Русия може да е като другите, когато тя е по-голяма от Белгия (30 528 km), приблизително 600 пъти! Това е все едно заедно, в пълна хармония, да живеят едно джудже високо 60-80 см. и един великан с височина два метра и половина. Как виждате такова съдружество ? („perevodika.ru” , 17.11.2018 г.).
Класическата геополитика на Хилфорд Макиндер определа центъра на световната история в Русия (нарича го „континентална съцевина”). Той е недостъпен за „морските държави”, което го прави невъзможен за завоюване. Русия е единствената държава, в която времето се превръща в растояние и обратното, а това е чист есхатологичен проблем. С други думи, към Русия винаги трябва да се подхожда от гледна точка на вечността.
Ако добавим, че друга голяма страна те нарича официално свой ВРАГ и те обявява за държава ИЗГОЙ (човек или страна обявени извън закона. Английския оригинал на термина “rogue states” е много по-груб : „страна на негодници и неконтролирани идиоти”), как трябва да реагира засегнатата страна ?!
По времето на Руската империя реакцията на Русия била проста и разбираема за всички: докладвали на император Николай I, че във Франция се готвят да поставят пиеса пълна с неприлични изказвани по повод на Екатерина Велика. Руският император се опитал по дипломатически път да реши проблема, но френския отговор бил, че като суверенна държава, във Франция може да се поставят различни пиеси. Тогава Николай I написал писмо до директора на театъра в което го уведомава, че Русия ще изпрати 30 000 руснаци облечени в сиви шинели на премиерата. На другия ден пиесата била снета от репертуара на театъра.
По времето на император Александър III, казашки граничен патраул залавя на авганистанската граница отряд контрабандисти и в него двама английски офицери. При задържането контрабандистите оказват въоръжена съпротива. И са разстреляни. За английските офицери казаците се замислят какво да ги правят и решават да ги набият с нагайките и да ги пуснат на свобода.
В този случай англичаните би трябвало просто да си премълчат , но щом се завръщат в Англия започват жалби, оплаквания и официални рапорти. Случката стига и до кралица Виктория. Тя праща ултиматум до руския император с искането за извинения и наказание на казаците.
Отговорът на императора е показателен : „Никой да не поднася никакви извинения ! До есаула да се изпрати телеграма от мое име: „Поздравявам Ви полковник ! Ако бяхте обесили англичаните щяхте да сте вече генерал. Александър !”. Текста на телеграмата да се публикува във вестниците !”
Великобритания мълчаливо преглъща инцидента.
При Сталин също беше просто. Докладвали на Генералисимуса, че президента на САЩ се колебае дали да резреши (по времето на корейската война) хвърлянето на атомна бомба върху Китай. Главнокомандващият войските на ООН генерал Макартър настоявал да се пренесат военните действия върху територията на Китай. В отговор Сталин заповядва 14-та съветска армия разположена на Чукотка (командващ ген.-лейтенант Олешев) да бъда готова да дебаркира на американска Аляска. Стратегическата задача на армията е : след дебаркирането да настъпи по американското крайбрежие към границите на САЩ. Американските военни оценяват такъв план като фантазия, но по-мъдрите от тях предупреждават : може и да е фантазия, но дявол ги знае тези руснаци какво могат да направят. В резултат, Труман сменя Макартър с Риджуей и забранява всякакво планиране на атомно нападение срещу Китай.
Ето и друг случай, пак по времето на Сталин.
Преди 70 години, на 22.02.1944 г. в осeм и половина часа вечерта, над стокхолмския район Сьодермал се чува шум от самолети. Съвсем неочаквано прогърмяват мощни взривове в район Ерикдал. Поразени са местния театър, лятната къпалня и водопречиствателната станция, избити са прозорците на жилищните сгради. Но пострадали няма. Оказва се, че са паднали една средна и три малки авиобомби. Минути по-късно друг самолет хвърля бомба по казармите на трети танков полк. Ранени са трима войници. Шведите изпадат в ужас, та те са неутрална страна!
Какво се е случило ?
Над Стокхолм три съветски самолети демонстрират „малка” бомбардировка. Тя е последно предупреждение към Швеция да пусне на свобода Василий Сидоренко, осъден през 1942 г. на 12 години затвор за шпионаж, в противен случай бомбардировките ще продължат.
Въпреки трите предупреждения лично на Молотов към Швеция пред шведския посланик веднага да се освободи Сидоренко, когото държат при нечовешки условия в крепостта Лонгхолмен и хранят с помия, шведските власти три пъти отказват, но когато след третия път са изгонени от Москва посланика и военния аташе (декември 1943 г.), в Стокхолм разбират, че работата става „дебела”. И почват тайно да готвят освобождаването на Сидоренко. Правителството подава молба за помилване до Върховния съд (декември 1943 г.), но той я отхвърля на 24.01.1944 г. Търпението на Москва се изчерпва и съветските бомбардировачи излитат.
След три дни Сидоренко е помилван и заедно с младата си жена тайно и бързо пристига със самолет в Москва. („Когда у Москвы кончается терпение” – „Politikus.ru”, 21.02.2014).
Днешна Русия не е така категорична. Но това може да се прави и по друг начин.
На 23.02.2019 г. в Деня на Защитниците на Отечеството (бившия Ден на Червената армия), в Исакиевския катедрален събор в Петербург, концертния хор на града под ръководството на диригента Владимир Беглецов изпълни популярна песен от времето на съветското „размразяване” :
На подводной лодочке с атомным моторчиком
Да с десятком бомбочек под сотню мегатонн
Пересек Антлантику и зову наводчика :
„Наводи, говорю, Петров на горад Вашингтон !”.
Стотиците богомолци изпадат в екстаз, викат „Ура” и бурно ръкопляскат. („Роlijikus.ru” – 24.02.2019 г.). Руските „демократи и съветофоби” изпадат в ужас, надава се антируски вой : „Така в храм не може !” Може- не може, но е станало! Факт.
Този дребен и незначителен инцидент само показва обществените нагласи в руското общество, неутолимата жажда Руската държава да държи на своята чест и достойнство.
Днес руснаците пеят прочутия марш на съветските танкисти от кинофилма „Трактористи” : „Броня крепка и танки наши быстри” , само че с нов текст : „Страна крепка, ракети наши быстри”.
Какво дължи Русия на останалия свят? Русия просто трябва да я има, докато го има света. Това е и новата цел на „новата” Русия – да твори вечната история – руския свят!
Какво ли ще стане, ако след опрощаването на дълговете на Мюфтийството, в българския храм „Александър Невски” някой академичен хор изведнъж запее :
Край Босфора шум се вдига
бляскат саби, щитове!
Ето Симеон пристига.
Воеводи си зове !
Ще стане същото като в Петербург.
Когато народ и общество са изтощени от историческа умора, трябва един от последните бастиони на етноса –изкуството, да напомня за величавите години на техния исторически принос, слава и месианство. Това лекува духа и внушава оптимизъм. И са добри и необходими всички начини по които той може да озонира кръвообръщението на обществото.
На ихную истерику
Пойдем железным строем
Колумб открил Америку
А мы ее закроем !
