България за мене е страната, където малко ям, работя много. И лошо спя, но хубаво се смея. И не броя пари, защото нямам. България за мене е страната, където имам стая. В нея – книги, портрет на Левски, карта на Европа. И чаша ром, ако ми стане тъжно. България за мене е страната, където пиша и чета, и мисля това, което няма да ви кажа. А няма го и в сутрешния вестник. България за мене е страната, където още дишам и усещам, че дишат като мен и други хора. Поне в това не съм така самотен. А може би и там когато ида, оттатък географските предели, отново ще е същото: България. И стихове. И смях. И скръб. И вечност. 1985 г.