Нова Зора

Не станеш ли на хляб, стани на семе,

спокойно лягай в черните бразди.

Но никога, и в най-жестоко време,

храна за гарваните не бъди!

Това е моята съдба. Това е

на зърното пшенично участта.

Тоз, който иска да ме опознае,

той трябва тук да дойде, сред пръстта.

Да чуе как пищи над равнината -

над голата смълчана равнина -

смразяващия ноемврийски вятър

и да усети първата слана.

Да преживее мойта дълга зима,

безмълвен под леда да издържи.

И ако смелост и достойнство има,

под слънцето със мен да продължи.

Да го опие буйството зелено,

внезапно да усети зрелостта.

И после под небето нажежено

да чака саможертвено смъртта.

Но смърт ли е това? Това е жетва.

Железен сърп. Железен барабан.

Благословена, тиха саможертва.

И път, от прадедите начертан:

Не станеш ли на хляб, стани на семе,

спокойно лягай в дългите бразди,

но никога, и в най-жестоко време,

храна за гарваните не бъди!..

О, нека черно гарваново ято

над мен да грачи, рови и кълве!

Спокойно аз потъвам във земята

и чакам есенните дъждове!