Според Хегел, всички събития в историята се случват по два пъти. Маркс отбелязва: „Оставаше да добави: първия път, като трагедия; втория – като фарс.“ Съдейки по медийната и политическа гълчава около визитата у нас на папа Франциск, няма как да не се съгласим с автора на „Немска идеология“ Карл Маркс. Но трябва да признаем, че българските политици – преди и след Освобождението, са превърнали във фарс всичките си пазарлъци с Ватикана. От времето на Драган Цанков и Йосиф Соколски, до това на Бойко Борисов.
В знаменитата творба на покойния Тончо Жечев „Българският Великден, или страстите български“ е описан първият опит за експлоатиране на Светия престол за целите на българското политическо освобождение. Драган Цанков завел в Рим бившия хайдутин Йосиф Соколски, като предложил на Папата той да го ръкоположи за български църковен глава. В замяна, обещал българите да станат католици. Обаче старият хайдутин, като си пийнал, се загледал с мерак в тънкото кръстче на принцесата и започнал да разказва хайдушките си подвизи. Когато групата на „папищашите“ се завърнала в Цариград, Петко Рачов Славейков натоварил Йосиф Соколски на един кораб и го изпратил за Одеса. Старецът, впрочем, бил започнал да се разкайва за стореното в Рим и инициативата на Драган Цанков се провалила. Оказало се, че самият Цанков наистина е приел католицизма. Свободата иска жертви! А според Любен Каравелов „Свободата не ще екзарх, иска Караджата!“
Близо един век по-късно, евреинът атлантик Соломон Паси ще каже: „Майната му на православието!“. И ще докара у нас папа Йоан Павел II, уж за да ни „амнистира“ за опита за покушение срещу него на 13 май 1981 г.. Немъдрий Соломон беше забравил, че тъкмо западните благодетели на неговия „Атлантически клуб“ ни бяха натопили за нещо, за което кардиналите във Ватикана са имали много по-големи основания: атентата срещу главата на Римокатолическата църква. Понеже Йоан Павел II беше започнал да разравя финансовите и други далавери на Ватикана. Атентатът бе извършен от един турски „сив вълк“, Мехмет Али Агджа, но ЦРУ и италианските тайни служби забъркаха в него България чрез българина Сергей Антонов, служител в бюрото на БГА „Балкан“ в Рим. След като престоя известно време в италиански затвор, Агджа беше върнат в Турция, където го освободиха. А още докато беше в Италия, папата го опрости. Докато Сергей Антонов беше освободен с аргумента „недостатъчни доказателства за вина“, но излезе от затвора с разбита психика. По-късно почина в самота и нищета в София, без хора, като папа Йоан Павел II, Клеър Стърлинг, Дими Паница, Алекс Алексиев и други да изпитат някакво чувство за вина и срам. Това не попречи на нашите политици, водени от Дедо Цар, да славословят и посрещнат с почести точно този папа.
И ето че преди седмица пак посрещнахме и изпратихме един папа: Франциск I - първият не европеец на престола във Ватикана. Човекът сигурно е свестен и народен, щом без страх нарушава протокола и слиза от „папомобила“, за да се ръкува с обикновените миряни и да гали детски, вместо премиерски глави. Само възпитанието изглежда не му позволи да отблъсне напъните на политици безбожници да се огреят на неговата светлина. През 80-те години у нас беше издадена книгата „Свещеният вертеп“ на Антоан Жоган Пажес - Лео Таксил. След като прекарал години във Ватикана, той споделил публично мръсните тайни на Светия престол, оборвайки тезата за непогрешимостта па папата. За един от папите, който по своята скромност напомня за папа Франциск, Лео Таксил пише: „Той бил човек честен, следователно абсолютно негоден да бъде папа!“ А за друг ще отбележи: „Той живял кратко и това било единственото добро дело в живота му!“. Така че сърдитните на Бойко Борисов по повод на критиките за посещението на папата у нас са неоснователни. Факт е, че лично премиерът нарече посещението политическо. Наистина, Франциск I дойде у нас не по покана на Светия синод на БПЦ, а по настояване на Бойко Борисов. Сиреч, дойде като държавен глава, а не толкова като католически духовен глава. А това, че вечерта на Гергьовден събра на площад „Александър I“ представители на всички вероизповедания в България, с изключение на православното, намирисва на икуменизъм и прозелитизъм. Отказът на Светия синод на БПЦ да участва в този политически цирк беше съвсем предвидим. Резилът остана за политиците ни, които се въртяха край папата, като пеперуди край пламъка на свещ. С едничката мисъл, как това ще им помогне да отклонят вниманието от поредицата гейтове и да изпратят достатъчно депутати в ЕП, за да обявят поредния си „успех“.
Ден по-рано, на летище София папата беше посрещнат от премиера Бойко Борисов, облечен както рядко се случва, в официален костюм, който май му е отеснял. По този повод се появи анекдот, според който едно детенце, гледайки предаването на телевизията, казало на баба си, че вижда двама папи: единият в бяло, другият-в черно. А баба му обяснила ситуацията така: „Само белият е папа, другият е Господ!“
Когато гръмнаха скандалите „Апартамент гейт“ и „Къщи за гости“, герберите обясняваха атаките срещу управляващите с Евроизбори 2019. А визитата на папа Франциск, изпросена от Бойко Борисов и започнала в навечерието на Гергьовден, няма ли връзка с изборите за ЕП? Има и още как! Да оставим настрана срещите му с премиера, президента и Светия синод на БПЦ. Да забравим и това, че тренировката за парада по случай Деня на храбростта и Българската армия бе отложена, заради спомената височайша визита. Но не можем да пропуснем думите на Борисов, че папата го похвалил за евроатлантическата интеграция на Западните Балкани. Когато Меркел и Макрон се срещнаха в Берлин, за да обсъдят въпроса за Западните Балкани и тяхното евроатлантическо бъдеще, защо не поканиха балканския „евроинтегратор“, който внесе тази тема в дневния ред на българското европредседателство? Да не би скандалите с къщите за гости, построени с европейски пари, да са разколебали доверието им в Бойко Борисов? Случайно ли Макрон заяви, че Шенген може би трябва да се редуцира, вместо да се разширява? Кого упрекна папа Франциск, като прикани нашите политици да осигурят препитание на младежите, за да не бягат? Ами призива му християните да отворят сърцата си за нуждаещите се от подслон? В това ние разчитаме призив за промяна на отношението ни към бежанците и мигрантите, които напират към портите на Европа? И само приятелството на Борисов с Ердоган все още задържа мигрантския потоп. Защо никой не навря в носа на Светия Отец „Великата българска ограда“, с която Борисов се хвали навсякъде, въпреки че я издигнаха партньорите му от ОП?
Що се отнася до мира, за който се помоли папата, как нашите „божи помазаници“ обясниха на Ватиканския гълъб на мира, че отиват да преговарят в САЩ за закупуването на изтребители F-16, които още не се произвеждат? Явно и с миролюбието ще парадираме, както с апартаментите: докато ни хванат в лъжа и измама. Засега все още, поне за парадите, имаме самолети и хеликоптери, които летят и при облачни небеса. Както и зенитно ракетни комплекси, самоходна артилерия, танкове и бронетранспортьори, които вървят на собствен ход. Засега! Но е лоша поличба фактът, че на този парад нямаше вертолет с националния трибагреник: Ми-17 падна преди година, убивайки своя екипаж!
Докога отлаганата неколкократно модернизация на Българската армия ще бъде предизборна дъвка на управляващите? Не е ли време генералите да се вслушат в съвета на президента Радев и да скъсат с мълчаливото си съучастничество в престъпленията на политиците към националната сигурност!?
Папата дойде, видя и си отиде: с иконите и купичката кисело мляко, подарени му от премиера. От това, естествено, Господ не стана българин. Но употребата на височайшата визита за реклама, не на България, а на Бойко Борисов и неговата скапана коалиция оставя горчив вкус в устата ни. И някак си ни напомня въпроса, който Бащата на народите Йосиф Сталин задал, след като го предупредили за влиянието на папата: „А той колко дивизии има?“ Далеч преди това Ботев пише в стихотворението „Борба“:
„Светът навикнал хомот да влачи,
Тиранство и зло и до днес тачи;
Тежка желязна ръка целува,
Лъжливи уста слуша със вяра:
Мълчи, моли се, кога те бият,
Кожата да ти одере звярът
И кръвта да ти змии изпият,
На бога само ти се надявай:
Думай, моли се и твърдо вярвай-
Бог не наказва, когато мрази .
Тъй върви светът! Лъжа и робство
На тая пуста земя царува!
Кое от написаното не е истина и днес? Но, нито папата, нито Макрон, Меркел или Рюте могат да обяснят как християнските ценности ще бъдат основа на човешкия морал на фона на развихрената джендър пропаганда. А тя е стигнала до ЕП и ООН. С неимоверни усилия нашите управници бяха заставени да отхвърлят Истанбулската конвенция на Съвета на Европа и Глобалния пакт за миграцията на ООН. Но, ето че отново ни се пробутва една стратегия за детето, която заплашва с нов кръвен данък родители, вразумяващи своите палавници с шамари.
Боже, пази България!
