Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2019 Брой 29 (16 юли 2019) „В ГРЯДУЩЕЕ ГЛЯДИМ МЫ СКВОЗЬ БЫЛОЕ“

„В ГРЯДУЩЕЕ ГЛЯДИМ МЫ СКВОЗЬ БЫЛОЕ“

Е-поща Печат PDF

Свидетели сме на нова гримаса на историята. Отново Русия ни е представена, като враг на България. И всекидневно ни убеждават колко наложително е да противодействаме на пагубното влияние на Кремъл. Във форумите нискочени тролове са във фаза на най-висока активност. Американската агенция за международно развитие дори обяви началото на специална програма. Документът се нарича „Countering Malign Kremlin Influence“  (CMKI) и негова грижа са „вярващите в демокрацията руснаци и борещите се срещу корупцията за свободни медии, за стабилност на икономиката и демокрацията и за върховенството на закона“. Документът уточнява също, че се отнася и за хората от бившите съветски републики и държавите от бившия Вършавски договор. Но за това друг път.

В края на 80-те години на 19 век, подобно на ситуацията в наше време, императивите на политиката раждат горчивото чувство на обида и мъка, което руснаците са изпитвали от поведението на България, от „неблагодарността“ на освободения народ, както пише Дядо Вазов, към освободителите му. И продължава: „... В ума на русите непобедимо се сливаха понятията за народ и правителство, пристигнали да се усъмнят подир върволицата прискърбни събития и разочарования в предаността на българския народ“.

Днес нещата са същите, че и по-лоши. Тогава все пак не са съществували веригите на т.нар цивилизационен избор и никому не е хрумвало да пренаписва и преиначава историята, както се случи у нас през миналата година, в която чествахме 140-годишнината от Освобождението на България. И както за съжаление продължава и през тази година, в която отбелязваме, всъщност почти само в „Нова Зора“, 40 години от установяване на дипломатически отношения между България и Русия.

Ако си послужим с думите на Дядо Вазов „ Охлаждането бе проникнало навсякъде и бе разклатило съвестта на най-убедените ни приятели, в България, днес, антируската политическа и медийна риторика са едва ли не всекидневие. В Русия също не остават по-назад: само от средата на 2017 г. до март на 2018 г. успяхме да изброим над 130 статии, в които „охлаждането“ има сибирски измерения. И те не са дело на нискочели тролове.

Надяваме се, че мъдростта в живота, както винаги е ставало досега, ще надделее. Българинът знае, че брат брата не храни, но тежкому, който го няма. Руснаците имат за девиз: „В грядущее глядим мы сквозь былое“.

През този месец – на 9 юли, преди 169 години е роден народният поет Иван Вазов. На 18 юли е лобната дата в живота на Стефан Стамболов. Предлагаме ви позабравеният документален разказа на Вазов „Изпъденият марш“ като едно обобщение на чувствата на огорчение, на тревога, на гордост, на любов и на оптимизъм, бушуващо в душите на руси и на българи по онова време. Разказът се отнася за събитие към 18 юли 1888 г. - врем не по-малко драматично отколкото е днес, но пресъздадено от неповторимото перо на човекът, който измисли, сътвори и одухотвори нова България – Иван Вазов.


 

Още по темата