Нова Зора

Размяната на похвали между министър-председателя на България и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов и председателя на ПЕС и „евродепутат от седмия ден“ Сергей Станишев разкрива само едно от лицата на политическото задкулисие. Неговият образ наблюдаваме не само в България, но и в ЕС като цяло. Безпринципните пазарлъци за постове в ЕС, които видяхме по-миналата седмица от така наречените „европейски лидери“, очевидно са замаяли нечии политически „капачуни“. И то до такава степен, че те вече не крият факта, че играят на една и съща страна - тази на келепира и личната, макар и конюнктурна, изгода. „Съюзът между кучето и котката е заговор срещу готвача“, гласи една поговорка. В нашият случай „готвачът“ е Корнелия Нинова, а „блрюдото“, което трябва да се вкисне, е ръководената от нея БСП. И, докато внезапно избухналата у Борисов любов към Станишев може да се обясни с факта, че последният загуби всичките си битки с ГЕРБ, проявата на топли чувства към него от страна на лидера на ПЕС към Борисов може да се обмясни с нещо, което психолозите наричат Стокхолмски синдром.

Първо, Борисов обяви номинирането на Станишев за кандидат за съпредседател на ЕП, заедно с Манфред Вебер от ЕНП, за „чест и гордост за България“ и увери, че депутатите на ГЕРБ в ЕП ще гласуват за лидера на ПЕС.

Второ, въпреки, че уж сам се е отказал от този пост заради единството на ПЕС, Станишев обяви, че Борисов бил действал като държавник, а не като политик. То хубаво, но не стана ясно къде остана грижата за единството на ПЕС? Нали подкрепяйки го за нещо, което би разцепило ПЕС, Борисов на практика щеше да направи с европейските социалисти онова, което прави с БСП? Тоест, щеше да поощри разкола в ПЕС. Нима политикът непременно трябва да е интригант, за да бъде обявен за „държавник“?

Понятието „държавник“ произлиза от „държава“, а Бойковата отсъства от всички важни сфери на обществения живот. Нещо повече, и там където все още има някои признаци на държавност, те са на път да изчезнат: от железниците и енергетиката, през образованието, здравеопазването и сигурността, до правосъдието и събирането на данъците. Само резултатите от външното оценяване и матурите по български език и литература (БЕЛ) и по математика стигат, за да се добие представа до какви сияйни низини е стигнало основното и средното образование в „европейска“ България. При възможни 100 точки, средният успех на проверените по математика седмокласници е едва 33,6 точки, а по български език и литература – 53 точки. И в дъното на класацията са Монтана, Шумен и Враца - области с главоломно намаляващо население.

Що се отнася до железниците, напомням, че една от първите стъпки на държавника Стефан Стамболов е била изкупуването и одържавяването на железниците, докато при „държавника“ Бойко Борисов те са на път да изчезнат. Веднъж, заради нелоялната конкуренция на автопревозваческите фирми; втори път, заради безхаберието на министрите „калинки“ на транспорта, които Борисов назначаваше през своите три управленски мандата. Предстои да видим кой ще удари погребалната камбана на БДЖ.

Гробарите на енергетиката, образованието, здравеопазването, армията и сигурността вече са се записали в историята. Само че от чужбина, откъдето гледа лидерът на ПЕС, нещата изглеждат, както в „Приказка за стълбата“ на Смирненски. „Аз съм принц по рождение и боговете са ми братя!“, възкликва всеки  герой, изкачил се на върха с помощта на дявола.

Изпълнителното бюро на БСП с право се възмути и разграничи от думите на Станишев като в официално съобщение подчерта неадекватността на неговата оценка за държавническите качества на Борисов. Тя наистина изглежда нелепо на фона на пословичните за ЕС български пороци: бедност, корупция и потъпкване на принципите на парламентарната република. Да не говорим за разделението на властите, за върховенството на закона, правовата държава и (не)свободата на словото и медиите. В съобщението се изтъква още, че позицията на БСП относно политиката на Борисов и ръководеното от него правителство остава непроменена – те са вредни за България и промяната е необходима.

Станишев доказа онова, което отдавна битува като мнение. Еврочиновник си е човекът, и за него личният просперитет и сексуалните прищевки на джендърите отдавна  са по-важни от социалните права на гражданите. Този случай разкрива и допълва съмненията, че т.нар. вътрешнопартийна опозиция в БСП, която е в пълен синхрон със Станишев, всъщност работи за голяма коалиция с ГЕРБ.

Кое обаче е държавническото у Борисов, което Станишев хвали, пък ние не можем да го видим? Дали това, че предложи партийната субсидия да стане 1 лев за действително получен глас, което ще важи само за местните избори наесен? Защо не бе променен Законът за политическите партии?  Или че прие предложението на ДПС за „отворено и неограничено“ подпомагане на политическите партии от юридически и физически лица, с ясното съзнание, че това отваря вратите на олигарсите към овладяването на всички пластове в политиката? Оправданието че такава била волята на 2,5 млн. участници в референдума на Слави е нелепо: та те не искаха партиите да се финансират от „дарения“ на олигарси, други бяха желанията им: да се намали броят на депутатите в НС на 120; да се въведе мажоритарен и електронен вот и други, които Борисов удобно забрави. Да не би пък държавнически подход да е това, че номинирайки Кристалина Георгиева за поста генерален секретар на ООН, Борисов провали възможността България да има такъв в лицето на Ирина Бокова? Или това, че предварително „отказа“ Кристалина Георгиева и Мария Габриел от надпреварата за поста върховен представител на ЕС за външната политика и политиката на сигурност? Не му трябвал, санким, ресор, който ще ангажира ГЕРБ с провала на евроинтеграцията на Западните Балкани!...

Благодарение на това „държавническо поведение“ България остана и без заместник-председател на ЕК и ЕП. А в ЕП само двама български евродепутати влязоха в състава на парламентарните комисии: Елена Йончева от БСП – в комисията по правосъдие и Андрей Слабаков от ВМРО – в комисията по култура. Да видим какъв ресор ще измисли новият председател на ЕК Урсула фон дер Лайен за любимката на Борисов Мария Габриел? Предишният беше в сфера, от която тя никога по-рано не се беше интересувала – цифровизацията.

Борисов беше прав само в едно нещо: европейските граждани се подиграваха на „преговарящите“ до късна доба европейски „началници“. А сега, когато те „избраха“ за разните постове хора, които влязоха в ръководството на ЕС през задния вход, „лидерите“ на Европа заслужиха пълното презрение на народите! Борисов също участва в срамните пазарлъци, за да се прави на страничен наблюдател, който няма нищо общо с резултата. Ироничните му коментари за среднощните пазарлъци в Брюксел ни карат да припомним как Сталин е реагирал на доносите на Мехлис, изпратен от него да помага за отбраната на Крим. Получавайки от него критични бележки за работата на командването, Сталин му отговорил със следната шифрограма: „Вие се държите там като някакъв страничен наблюдател. Тази позиция е много удобна, но е изцяло гнила!“.

Така че Станишев, вместо да хвали „държавника“ Борисов, по-добре да го беше попитал, какво е направил в Европейския съвет, за да не изглежда и той, заедно с другите, смешен и жалък? Едно е да се тупаш по гърдите пред възхитените български журналистки, наредили се на яслата на правителството, друго е да се изправиш срещу Макрон и Меркел, и да им кажеш в очите, че постъпват неморално. Само че за такова нещо освен кураж се иска и знаене на езици, нали? Станишев говори английски и руски, но него не го търси да се опълчи на Истанбулската конвенция и Глобалния пакт за миграцията на ООН, чрез които някои се опитват да прокарат пътя на джендъризма в една гърчеща се в демографска катастрофа страна като България. Ако Борисов и Станишев бяха държавници, ако държаха на върховенството на закона, трябваше да съобразяват своята политика с националните интереси и решението на Конституционния съд, а не с извратените морални „ценности“ на проповедниците на третия пол.

През седмицата сръбският министър на външните работи Ивица Дачич с право се възмути от изявлението на Борисов в Полша, че новият върховен представител за външната политика и политиката на сигурност на ЕС, испанският социалист Жозеп Борел, трябвало да следва европейската позиция за независимостта на Косово.

И кой представлява тази позиция? След като Франция, Испания, Румъния, Словакия, Кипър и Гърция не признават независимостта на Косово, за каква общоевропейска позиция говори нашият „евроинтегратор“ на Западните Балкани? Неговото старание да слуша и изпълнява нарежданията на „големите началници“ не се споделя от всички, а сръбският външен министър направо го призова да не му дава акъл. На срещата си със своя сръбски колега Ана Бърнабич в Сараево на 8 юли, Борисов едва не се разплака: „Толкова ви обичам, толкова са ми приятели, как може да ме разбере по начин, по който… Викаме си посланици, правиме си… а нищо не съм рекъл!“ За Борисов и това може да е нищо, но за разлика от неговите съпартийци от ГЕРБ, другите не са склонни да му прощават гафовете, които прави. С изключение на нашите гербави „калинки“ в ЕК и ЕП, представителите на другите страни не престават да бъдат испанци, французи, германци, холандци, белгийци, гърци, унгарци, чехи, поляци или румънци. Дори и българските евродепутати в предишния ЕП се противопоставиха на пакета „Мобилност“ на френския президент Макрон и защитиха българските автопревозвачи. По логиката на Борисов, би трябвало и те, и еврокомисарят по цифровизацията Мария Габриел, да подкрепят дискриминационната инициатива на Макрон. На кого обаче му пука за конформистката позиция на българските управляващи по отношение на Косово - от времето на Иван Костов, през управлението на Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев и тройната коалиция, до Пламен Орешарски и кабинетите на Бойко Борисов? На какво основание всички те признаваха независимостта на Косово, а днес оспорват волята на руснаците от Крим да се присъединят към Русия, от която са били откъснати административно през 1954 г. от украинския кукурузник Никита Сергеевич Хрушчов? И, макар и „с отвращение“, робуват на бюрократите в Брюксел, които наложиха санкции на Русия, за да се харесат на Чичо Сам.

Същото се отнася и за така наречените „евроатлантически ценности“, които някои свеждат до джендъризма. Еднополовите бракове няма да умножат българския род, както и забраната на абортите, за която ратува Волен Сидеров, няма да принуди българките да раждат по три деца. Циганките раждат по 11 деца, превръщайки майчинството, по-точно раждането, в професия и източник на приходи от социални помощи. Тези деца започват да просят и крадат от малки, а ако изобщо стъпят в училище, то е за да бъдат там поне нахранени.

Време е да скъсаме с „политкоректното“ лицемерие и да обявим на висок глас, че е застрашено бъдещето не на циганите, а на българите! И че Истанбулската конвенция изобщо не е спряла и няма да спре домашното насилие, отвличанията, убийствата и побоищата над жени и деца в страни като Турция, които са я ратифицирали. Нима ако нямаше Истанбулска конвенция на Съвета на Европа побоищата и убийствата на жени и деца у нас щяха да се награждават?

В докладите на ЕК и ПАСЕ за България често се споменава езикът на омразата, в това число на ниво министри и вицепремиери. Но какво да кажем за езика на „държавника“ Бойко Борисов? Нали той нарече „мръсници“ онези, които в гръцките медии го обявиха за притежател на гръцки остров. Други пък напомнят за някаква къща в Барселона, която бил купил за любовницата си. Трети откриха необявени в имотната му декларация постройки в двора му в Банкя, които той нарече „зайчарници“. Четвърти показаха с документи и кадри как братовчед му Радо, с когото уж не си говорели от 30 години, е придобивал недвижими имоти, когато Борисов беше кмет на София.„Ех, да не беше това Отечество!“, възкликнал Стамболов, когато неотложни държавни дела го откъснали от една богата трапеза.

Що се отнася до речника на „държавника“ Борисов, преводачите направо се изприщват, когато трябва да преведат на чужденците изрази, като „шменти-капели“ и „пунта мара“. Но, щом Станишев твърди, че Борисов се държи като държавник, трябва или да му вярваме, или и него да смятаме за „пунта мара“! Истинската оценка за дейността на политиците и държавниците дават народите по време на избори. Дава и историята, но с известно закъснение, понякога от половин век. А може би някъде сред нас дреме един Алеко, който ще опише с чувство за хумор „най-успешното управление“ и пътуванията по Европа и света на „държавника“ Борисов. Нищо че унуките на Бай Ганьо, колкото ни разсмиват, толкова ни и разплакват.

В сравнение с какво е „най-успешно“ управлението на Бойко Борисов? Вероятно с това на Станишев? Или на Царя, който вкара в политиката бившия си бодигард? Щом Станишев, който започна трудовия си стаж като министър председател (посочен от ДПС, б.а.), изкара цял мандат, защо и Борисов да не изкара докрай поне третия си мандат? Ех, може през това време да отсече някоя и друга министерска „капачуна“, но какво тук значи някаква си личност? Щом Бойко се раздели без жал с „члена на семейството си“ Цветан Цветанов, колко му е да хвърли на кучетата всеки следващ? „Лъвът, казвали истанбулските общинари по времето на сатирика Азиз Несин, си личи по лежането, а ястребът – по стойката!“. И „лъвски“ пролежавали своите мандати, докато Истанбул се затрупвал с боклуци и изкопи от поредните ремонти, а уличните псета нараствали в геометрична прогресия. Като днес, в София…

Държавникът, според нас,  си личи по хала на управляваните от него. Щом България е последна по доходи в ЕС и първа по бедност, корупция, смъртност и темпове на изчезване на населението, причината е или в „началниците“, или в тези, които ги търпят. Независимо дали „им гласуват“ или отиват за гъби и риба в деня на вота.

Духовният наставник на Борисов, примерът от когото Станиешев бил се учил, „Негово Величество“ Симеон Сакскобургготски, ни съветваше „да си сменим чипа“. Понеже и на двамата чипа отдавна е сменен, а за  цял един народ това е труден процес, време е нашият народ да си сменя по-често ръководителите. За предпочитане е да го прави с избори. И с оръжието на критиката, вместо с критиката на оръжието.