Нова Зора

Как бе подпален фитилът

На пресконференция, по време на срещата на върха на инициативата „Берлински процес“, състояла се на 4 и 5 юли 2019 в Познан, световноизвестният министър-председател на България Бойко Борисов, бе попитан как ще се отрази на евроинтеграцията на Западните Балкани номинирането на испанския външен министър Жозеп Борел за върховен представител на ЕС по външната политика, след като неговата страна не признава Косово. “В момента, в който се заеме даден пост, последното на което имаш право, е да защитаваш националния си интерес, а трябва да защитаваш интереса на целия Съюз. Така че с цялото ми уважение, но ако той стане – това, че Испания не признава Косово, не значи, че другите, които сме го признали, нали, все едно, неговото мнение ще е меродавно…”, заяви в отговор Борисов.

Всъщност имаше ли интрига?

Казаното, нито като принципна позиция, нито като оценка на заявеното в дадения контекст, е вярно. Защото един министър по всяко време е задължен да защитава националния интерес на собствената си държава, което не означава, че може и трябва да го налага на други държави или да говори от името на други държави без да е упълномощен. Обстоятелството че членове на ЕС са признали Косово за независима държава, наред с над 100 други члена на ООН, не означава, че от Европейския Съюз се очаква да признае или да не признае Косово. Дипломатически отношения се установяват и поддържат между независими държави, а не с политически, стопански, физкултурни или ловни Съюзи! И ако към българския министър-председател, с оглед основната му професия и образование, би могло да се прояви известна снизходителност, когато се опитва да прохожда на терена на дипломацията, такава снизходителност не се дължи на един министър на външните работи, каквито функции изпълнява Ивица Дачич. Жалко би било, ако в случая става дума не за невежество или за некомпетентност (каквато в дипломацията е всяка проявата на непреднамерена емоция), а за зла умисъл, на което навеждат следните казани думи: „Бойко, нека ти кажа нещо: позицията на Европейския съюз не е, че Косово е независима държава. Ти, Бойко, трябва да зачиташ позицията на Европейския съюз… Какво значи това безобразие? На какво прилича това? До тук ми дойде вече! Да не говорим, че преди няколко месеца получи и медал от нас!“.

Обида или подкуп?

Запознатите с историята на българо-сръбските отношения през изминалото столетие, без колебание биха възкликнали: „Аааа, ето къде било заровено кучето, позволяващо си в качеството на министър на външните работи на СЪРБИЯ, да лае министър-председателя на България.“

Заслужава да припомним, че на 15 февруари 2019 г., в Белград, по случай националния празник - Денят на държавността на Република Сърбия, българският министър-председател Бойко Борисов бе награден от сръбския президент Александър Вучич с най-високото държавно отличие "Орден на Република Сърбия". Орденът се присъжда с указ на президента за изключителни заслуги. Българският министър-председател прие наградата от името на всички българи, без да ги е питал и без дори да се замисли, как биха оценили този „жест“ - на благоразположение или на авансово плащане!... Сега, от изказването на Ивица Дачич разбираме, че орденът е присъден не за минали, а за очаквани заслуги… Бихме искали да вярваме, че българският народ няма да плати масрафа!

За да се избегне евентуално недоразумение, Ивица Дачич, в любезното си обръщение към Бойко Борисов напомня, че Европейският съюз имал неутрална позиция за Косово. Какво Дачич разбира под „неутрална позиция“ остава загадка, но когато 4/5 от членовете на един съюз са признали Косово за независима държава и са установили с него нормални дипломатически отношения, „неутрална позиция“, по всички правила на правото и логиката, означава да приемеш фактите и да се съобразяваш с тях.

Ако от Бойко Борисов, срещу получения орден, се очаква друго поведение, българският народ, който против волята си бе ангажиран с получаването на ордена, има право да знае истината. За какви заслуги?

Кое налага да настояваме за яснота?

Разразилата се дискусия между сръбската и българската страна по уточняване на казаното от Борисов и Дачич, по изясняване на намеренията, мотивирали изказванията, по оценка на казаното – за какво става дума – за обида, за лапсус с междудържавни измерения, за накърнено достойнство или национална чест, все още очаква отговор? Кой на кого трябва да благодари или да се извини? Или, както обикновено се случва в тази част на Европа, зад фасадата прозират интереси – национални или личностни, неизживени комплекси, демонстрация на очаквания на промяна в установеното съотношение на силите, изискваща възстановяване на насилствено наложени териториални промени, насилствено формирани национални малцинства или отчитане на съвременните европейски реалности при управлението и контрола на националите граници между съседни държави.

Темата Косово

е добър повод за смислен разговор по всички тези проблеми. Но вместо да се спори дали Косово е териториално независима държава, или неправомерно отделена от Сърбия територия, Борисов можеше да напомни на сръбските политици, че подобна територия, известна като Българските западни покрайнини, бе окупирана от Сърбия след окончателното разпадане на Югославия през 2006 година. Територия, която, по силата на член 27. 1 на Ньойския договор от 1919 година, бе предвидено да бъде включена в пределите на Сръбско-Хърватско-Словенската държава по „стратегически съображение” (докато има такива), но,  преди влизането на договора в сила, без никакво правно основание, бе окупирана от силите на новосъздадената държава. И вместо Борисов да настоява Сърбия на практика да даде пример за цивилизовано поведение за постигане на това, към което се стреми в Косово, като освободи окупираната българска територия от 1545 кв. км., след заличаването от правния мир на държавата, която я бе окупирала в резултат на Версайския грабеж, мълчаливо преглътна гаврата на сръбския президент Александър Вучич, който нарече коренното българско население в Западните покрайнини „българско малцинство“ и великодушно проплака, че не бивало „да страда заради такива разногласия".

За българския национален интерес

При подобна сръбска позиция по откритите проблеми на българо-сръбската граница, българският национален интерес налага установяване на активни, съюзнически отношения с Косово и други съседни на Сърбия държави, съдействие за включване територията с албанското население от Прешево, Буяновац и Медведжа в границите на Косово и установяване на обща граница след връщане в Западните покрайнини в пределите на България, от която бяха заграбени преди 100 години.

Сърбия няма място в ЕС докато не уреди териториалните си проблеми с всички съседи! И това, от българска гледна точка, не е лозунг или шовинистични бълнувания, нито само принцип на ЕС, който се съблюдава при присъединяване към Съюза, а първостепенен български външно-политически национален приоритет!

Министър в кабинета Борисов квалифицира изказването на Ивица Дачич като „непремерено“  и го призова да се извини! Вече седмица се опитваме да разберем кое в изказването на Ивица Дачич е „непремерено“. Освен обръщението „Ти, Бойко…“. До този момент никой не е оспорил факта, че това е нормално официално обръщение, израз на интимност, между тези високопоставени държавни мъже. Въпросът за какво Ивица Дачич бе поканен да се извини – за нанесена обида на българския премиер или за защита на сръбския национален интерес по отношение на Косово, така както Дачич го определя, продължава да гъделичка любопитството ни и остава без отговор?

Българските и сръбски медии сътвориха история без сюжет, с действащи лица – сръбски министър на външните работи и българки министър-председател, на тема развален телефон и ключова дума Косово. Дачич откри представлението, на което се опитахме да открехнем малко завесата и го закри с прелъстяваща снизходителност към опонента си, заявявайки: „Искам да кажа, че тази тема е затворена, и както Бойко е казал: да вървим напред!“ За любознателния читател остава загадката, която при тази управляваща българска политическа гарнитура едва ли ще получи отговор: коя е темата и кое е напред – към Прищина или обратно? А! И да почисти словесния боклук след политиците!

12 юли 2019 г.