Нова Зора

ПРИНОСЪТ НА БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕН, ПРОФЕСОР ОРЛИН ЗАГОРОВ КЪМ СВЕТОВНАТА КЛАСИКА ПО УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ

„Устойчиво развитие“ – няма по-употребявано словосъчетание в световния информационен поток през последните 25 години.

„Устойчиво развитие“ – няма идея, на която да са посветени повече  форуми на най-високо международно равнище през последните 25 години със съответните решения, планове,  декларации, протоколи, конвенции, харти, програми, пътни карти.

„Устойчиво развитие“ – няма в никой език други думи, които са се превърнали в символ на мечтата и надеждата на хората за справедливо общество, за Рай на Земята, където хората живеят в хармония с природата и помежду си.

„Устойчиво развитие“ – няма идея, която да носи толкова огорчение от  несбъднати мечти и надежди, изгрели след „Срещата на върха Рио,92“.

Стотици са заглавията на книги, в които присъства словосъчетанието „устойчиво развитие“. Сред тях като световна класика могат да се посочат не повече от една дузина. Това са: „Границите на растежа“ от 1972 г. с обновяваните през 10 години издания на Донела Медоуз със съавтори; “Нашето общо бъдеще“ на Комисията Брундтланд; „Декларацията“ и „Адженда 21“ на Рио,92, със съпровождащия ги „Информационен обзор за Рио,92“ на Валентин Коптюг; „Състоянието на планетата“ на Уърдуоч институт във Вашингтон; „План Б-2“  и „Земята на ръба“ на Лестер Браун; „Новая парадигма развития России“ на елитни академични учени под редакцията на В. А. Коптюг; Докладите за Римския клуб; „Затворения кръг: природа, човек и технологии“ /1971 г./ на Бари Комонер.

Като „най-млад“ принос в световната класика по устойчиво развитие бих поставил с дълбока вътрешна убеденост монографията на българския учен професор Орлин Загоров „Въведение във философията на устойчивото развитие“, издание на Фондация „Устойчиво развитие за България“ от 2019 г.

Кое ми дава право за толкова почетна за България, автора и издателя оценка на разглежданата книга?

Това са нейната уникалност, актуалност, всеобхватност на разглежданите въпроси, забележителна дълбочина на проработка на отделните въпроси, разкриваща изключителната ерудиция на автора, множеството нови постановки и решения, дълбоката фундаменталност на разглежданите въпроси, касаеща основните светогледни постановки, въвеждането на нови категории, понятия и принципи, както и разширяването на съществуващите за придаването на смисъл и проникването в дълбинната същност на разглежданите въпроси, обоснованото издигане на идеята за Устойчиво развитие до ранга на нова цивилизационна парадигма, на трета  нова цивилизационна революция съпоставима със селскостопанската и промишлена революции.

Тоталната системна криза, заплашваща да унищожи жизнената среда на човека, има само една алтернатива – устойчивото развитие. В разглежданата книга авторът убедително ни води до извода, че единствено незаменимо условие за изграждането на новата цивилизация на У.Р. с нейните екологични, икономически и социални императиви  е духовната зрялост на обществото, свързана с коренната промяна на днешната духовност на потребителското общества с нейния неолиберален модел на развитие. Като лайтмотив на целия труд, смятам мисълта за „революция на духа“ като належащо условие, поради неотложната необходимост от координирани планетарни действия за редица екологични кризисни явления – екологична стъпка, опустиняване, загуба на биологичното разнообразие, климатични промени, замърсяване на жизнената среда, питейна вода.

Невероятна за единствен автор е дълбочината, с която авторът анализира съставните части на духовността – светоглед, ценности, идеология, закони, принципи и емпирични обобщения, нови понятия и обогатяване на съществуващите, нови принципи и подходи. И при това става дума не за просто анализиране, а за философско осмисляне, разкриване на нови връзки и първоначален опит за структуриране в изключително сложна система. Всички те са коренно различни, противоположни на традиционните утвърдени в масовото  съзнание ценности. Философското осмисляне на основните светогледни понятия – светът около нас, мястото на човека в него и смисъла на живота, позволява десетките проблеми да се осмислят и пътищата за тяхното решаване с неимоверни усилия и жертви да се разберат като единствени и необходими.

Въведението във философията на устойчивото развитие не е забавно четиво. То изисква размисъл, повторно връщане към прочетени страници, запознаване с други книги на автора като: „Философията като култура на духа“, 2002 г., „Смисълът“, 2005 г., „Съвестта на разума“, 2017 г. и др. Усилията на читателя ще бъдат възнаградени.

Той ще възприеме устойчивото развитие не само като път за лично щастие, а като осъществена вековна мечта на хората за справедливо общество на общото устойчиво благоденствие. В книгата читателят  няма да намери призиви за гасене на екологични пожари. Тя ще го въоръжи с умението да вижда първопричините за тяхното възникване и умението тези причини да се отстраняват.

Не се съмнявам, че книгата ще намери своя проникновен читател, който ще вижда в изграждането на обществото на У.Р. единствен път на просперираща България и смисъл на собствения си живот. За този читател ще бъде интересно да узнае мястото на философията на У.Р. във веригата от действия за реализацията на  великата идея за У.Р. Не по-малко е интересен и пътят за реализацията на самата цялостна идея за У.Р. Забележителен пример, който ще разгледаме за отбелязаните наши две цели, дава интерпретацията на младия Владимир Вернадски на християнството по знаменитата картина на Албрехт Дюрер „Четиримата апостоли“ от 1526 г., съхранявана в старата Мюнхенска пинакотека. Интерпретацията е дадена в лично писмо от 29.01.1889 г. до съпругата му Наталия Егоровна.

Божествената истина на християнството се възприема и изразява чрез образите на всеки от апостолите Йоан, Петър, Павел и Марк по различен начин:

- Формулиране на божествената велика идея, изразяваща правилния божествен път на живота /Йоан/.

- Нейно частично осмисляне и изразяване с понятия близки за възприемане от обществото /Петър/.

- Създаване на политическа организация под знамето на идеята /Павел/.

- Реализация чрез принуда, инквизиция и унищожаване на всичко, което не отговаря на нея /Марк/.

- Божествената велика идея за рай на Земята, за устойчиво развитие, за устойчиво благоденствие,ноосфера се формулира в „Нашето общо бъдеще“ на Комисията Брундтланд и „Декларацията“ на Рио,92.

- Тя се осмисля философски и представя на обществото в разбираеми, дълбоко разтълкувани понятия на богат на смисли български език в разглежданата книга „Въведение във философията на устойчивото развитие“ от проф. Орлин Загоров; Виж забележителните редове на Стефан Гечев:

МОЛИТВА

Ако благоволиш да ми покажеш, Господи,

някакви нови твои заповеди

да ги разгласям по света,

тогава напиши ги на скрижалите

с Кирилица, –

за да ги разбера до съвършенство.

- Политическа реализация във вид на решения, декларации, конвенции, харти, планове за действие, пътни карти, се осъществява от ООН и отделните държави; Първите успешни крачки за реализация с необходимите  0.7% от БВП на богатите държави ресурси и политическа воля, все още чакат своето време като все по-ясно става, че всяко забавяне на реализацията увеличава цената, която човечеството ще заплати, а може да доведе също така и до необратима катастрофа. На президентския панел за У.Р. на Президента на Руската федерация Владимир Путин, по време на Икономическия форум в Санкт-Петербург на 7 юни т.г., многократно бе заявена необходимостта от коренна промяна на ООН за целите на У.Р.

- Реализация чрез принуда, инквизиция и унищожаване на всичко, което не отговаря на целите на У.Р. не би трябвало да се допусне.  Необходимостта от това е свързана с възможните злоупотреби на световното задкулисие. В това е и един от смислите на разглежданата книга.

В своята цялостност книгата пробужда съзнанието на читателите  за изключителните усилия, които консолидираното човешко общество следва да положи за изграждането на новата екохуманистична цивилизация. И тези усилия са насочени към промяна на мисленето и ценностната система на хората.

Читателят е в правото си да очаква след „Въведение“  собствено и „Философия на У;Р.“. Много въпроси, които само са маркирани във „Въведението“ чакат своето философско осмисляне. Бих отбелязал само някои от тях:

-  Идеята за У.Р. и социалистическия идеал. Забележителните постановки на Великия Коптюг за социалистическата същност на У.Р., за съответствието на много от моралните качества на Съветския Човек, на качествата на хората от цивилизацията на У.Р., за решаващата роля на държавата, за плановото начало и още много други, чакат  дълбоко уважаемия автор проф. Орлин Загоров. Неговият бъдещ труд чакат и милионите хора, с вяра и саможертва работили за осъществяването на съветския модел на социализъм. Техните усилия, опит и жертви не са били напразни. Много от сътвореното от тях, е принос за цивилизацията на У.Р.

-  Подводните камъни, скритите врагове на У.Р. Те са различни по организираност, сила, ресурси, традиционни структури, опит и прикритост. Сред тези сили са световното задкулисие със стремежа си да използва идеята за У.Р. като  прикритие за своите цели; мощни транснационални групи с възможности да манипулират света с мними зелени заплахи подобно на „глобалното затопляне“ под влияние на емисиите от въглероден диоксид; Дребни зелени октоподи-рекетьори; Лобисти от всякакъв калибър. Всички те, съвместно и разделно, могат непоправимо да дискредитират пред обществото единствената алтернатива на триумфиращата все още сатаносфера. Опасностите и подводните ями пред У.Р. философията следва да  разгадае, предвиди, демаскира и даде общи философски аргументи за преодоляването им.

- Идеологията на У.Р., без която прекрасната велика идея не може да бъде реализирана.

- Устойчивото развитие и ноосферата на В. И. Вернадски.

- Философията на У.Р. и научната фантастика. Творчеството на Иван Ефремов, Братя Стругацки и др.

Отделно искам да се спра на дълбокия смислов потенциал на книгата, позволяващ десетките примери на  неустойчиво производство и потребление, изискващи незабавно императивно действие да се видят като следствие от законите на природата, които човек е длъжен да изпълнява. Това осмисляне на действията, почти винаги свързани с  неимоверни ресурси, труд и усилия за преодоляване на традиционни заблуди, ще позволи хората да извършват тези непопулярни действия не по принуда, а по съвест.

Книгата носи оптимистичен дух и вяра в третата еволюционна революция след селскостопанската и промишлена революции, тъй като много от постановките на У.Р. могат и се разкриват от автора със забележителна прецизност и ерудиция в традиционните религии, вярвания и практики на народите на Земята.

За евристичния потенциал на книгата – тя е пътеводна звезда, инструмент, непобедимо всесилно оръжие на армията на Духа. Убеден съм, че  бъдещия свят на У.Р., авторитета на всяка държава, ще се гради от приноса и в изграждането на света на У.Р. Вярвам че книгата на проф. Орлин Загоров е неоспорим  принос за заемането на достойно място на България в тази ранглиста.

И още един най-общ уникален принос – книгата представлява  огромен принос в духовната атмосфера на съвременното общество. И самата тази духовна атмосфера, не по-малко, а дори възможно и повече,  е необходима от физическата екологична атмосфера. Тя ще отгледа новите хора на цивилизацията на У.Р.

Важно условие за  креативността на отстояваните от автора идеи е неговата личност на изследовател с феноменална ерудиция, гражданин на България - последователен и безкомпромисен в убежденията си - със съответствие на личния му живот и високите му идеали, които възприема като кауза.

1 август 2019 г.