Нова Зора

Аз съм момиченце. Идвам отрано.

Аз спирам и чукам на всяка врата.

Ала не мога пред вас да застана,

че мъртвите нямат лице за света.

Чуйте – във град Хирошима загинах.

И десет години след моята смърт

аз си оставам на седем години,

че мъртвите малки деца не растат.

Миг. И очите ми станаха слепи,

косата ми пламна и гръм връхлетя.

И станах на пепел, на шепичка пепел,

и вятър отвя надалеч пепелта…

Чакам ви. Чакам да чуете вие –

не искам за себе си нищичко аз.

Аз изгорях като листче хартия –

не мога си взе и бонбонче от вас.

Леличко, чичко! Стоя пред вратите

и чакам за подпис. Ще чакам до край.

Чакам да няма дечица убити,

децата да казват: „Бонбонче ми дай!”

Превод от турски: Блага Димитрова