Нова Зора

Преди десет години пристигнах като емигрантка в Тичино, единствения изцяло италофонски  кантон на Швейцария, а от пет години живея в Каверньо, последното селце на Валемаджа, на трийсет километра от Локарно. С думата valle (вале - долина) местните жители величаят земната форма, която ние наричаме ждрело, гърло (а французите - “дефиле”) на река, и която дума не съвпада с нашите представи за ширнала се, плодородна долина. Но алпийската природа с нейните шеметни, готически мрачни върхове и скали, е оскъдна на просторна  земя, удобна за земеделие и живот. Валемаджа - “долината” на река Маджа, е едно от най-широките дефилета в северната част на кантона, а дължината й е около трийсет километра. Маджа, изумрудна, ледена, коварна и буйна като всички алпийски реки, се влива в Лаго Маджоре между Локарно и Аскона, градът на дъртите германски милионери. Според жителите на Алта (Горна) Валемаджа, обхващаща последните селца в дъното на долината, реката няма извори и горно течение, а се ражда и приема името Маджа едва при сливането на две още по-луди реки - Лавидзара и Бавона, изтичащи от ледниците съответно под върховете Монте Кристалина и Базодино (3273 м. - най високият в тази част на Тичино). Това сливане в общо русло става при селцето Биняско, предпоследното във Валемаджа, на хвърлей от Каверньо. Биняско придоби известност с факта, че там е родена Карла дел Понте, магистратката, която съдеше Милошевич и Младич. Край мястото, където се “ражда” Маджа, на няколко метра от кантоналното шосе, се издига странно образувание, наречено “Гъбата”, състоящо се от продълговат гладък циклопски мегалит, забит в земята и друг каменен къс, закрепен в крехко равновесие на върха му, а отзад опрян в стръмния склон. Пътеводителите определят гигантската “Гъба” като “природна атракция”, а местните жители потвърждават, че е естествен феномен, резултат от земетресение преди стотици или хиляди години. Обитателка на къща, построена в съседство с него, ме осведоми: “Шега на природата е, единият отломък се е търкулнал и е застанал в изправено положение, а другият се е катурнал върху него”.

Задоволих се с това обяснение и пет години минавах пеша или профучавах с автобуса като сляпа край "Гъбата", върху чийто "чадър" общината в Чевио (център на Горна Валемаджа), е изградила  туристическа площадка с монтиран железен парапет. Нагоре, по склона, има множество други скални отломъци, високи колкото катедрали, образуващи заслони и ниши, използвани до неотдавна от местното население като кошари или своеобразни "хладилници" за съхранение на съестни продукти, като с тази цел още през Средновековието са направени допълнителни заграждения и примитивни, покрити с плочи, постройки. Тези кошари и "хладилници", днес реставрирани, са превърнати в музей на открито, и туристите,най-често ученици,могат  да се запознаят с бедняшкия, но героичен трудов бит на предците си.

Отворих очи благодарение на една статия за скалния комплекс "Бхимбетка" в подножието на планината "Виндхя", недалече от Бопал, столицата на щат Мадхя Прадеш в Индия. Освен скалните убежища, изписани с праисторически рисунки в стила, познат ни от пещерата "Магура" във Видинско, комплексът изобилстваше и с наземни грамадни каменни форми на животни, които определено бяха ръкотворни. Сред тях се открояваше змийска глава, закрепена върху изправен мегалит, която досущ приличаше на моята "Гъба" в Биняско.

Хукнах презглава към нея. Ако някой трябва да приема като лично порицание фразата "Имат очи, а не виждат, имат уши, а не чуват" - това съм аз. Как не бях разпознала от пръв поглед тази грандиозна древна творба? С няколко периферни клетки на съзнанието бях мернала новите изследвания на Магурата, бях узнала от медиите за откриването на "змийските градища" в местността Сърница, Хасковско и край Долно Дряново, община Гърмен, Благоевградско. Но явно "моята Магура" в Биняско бе твърде близо до мен, за да привлече вниманието ми.

Какво представлява тя?

Върху грамаден гладък мегалит с почти конична форма - постамент, e закрепен каменен къс, леко s-образен, единият край на който сочи към Чевио (по течението на реката), а другият - към Каверньо, в противоположната посока. Краят откъм Чевио, макар и деформиран от чуковете на майсторите, изградили площадката и парапета, представлява  все още разпознаваема змийска глава, а в противоположния край е издялана глава на дракон с биче чело, къса муцуна и тежък клепач върху едва отвореното око. Вижда се и част от грубото туловище, което направо, без шия, се свързва с главата. Порази ме приликата с мегалита Ал-Наслаа в оазиса Тамия в Саудитска Арабия, за който нито учените, нито заинтересованите издирвачи на древни тайни, са разбрали, че представлява всъщност паметник на дракон, обезглавен с прецизно свръхмощно оръжие, по-съвършено от лазера.

Този рядък, "хибриден" дракон или змей, ми напомня запазения в провансалските  легенди образ на "тараск" - чудовище, опустошавало в древността бреговете на Рона, от чието название  произлиза името на френския град Тараскон. Над двойния мегалитен паметник на змия и дракон, скалните отломъци по склона също да част от забравен от хилядолетия праисторически комплекс. Груби, но разпознаваеми са формите на жаба и костенурка. Тъкмо скалният къс, който в единия си край скулптурно е оформен като глава на костенурка, подаваща се от корубата, от другия представя образа на Великата Майка змия в цялото й могъщество и ужас, който тя внушава - с няколко удара на длетото, в схематичния, но извънредно експресивен стил, характерен за паметниците от най-дълбоката древност, са предадени косите очи, малкият нос и широката уста на вещица над късата брадичка. По-надолу върху торса за загатнати гърдите и ясно е изтъкнат женският пол между плътните бедра, отчасти закрити от покрива на средновековната постройка,използвала мегалита като задна стена.

В светлината на тези открития можем ясно да разтълкуваме названията на селата Каверньо,Биняско и Маджа (реката и едноименното централно селище в долината). Каверньо (Cavergno) е съставено от понятията ca (къща) и vergno (верени-змей, дракон) и означава буквално "къщата на змея", откъдето и произхожда словото "каверна" - кухина, пещера. Биняско (Bignasco) произлиза от келтската дума "big" (голям), която според мен е транскрибция на нашето българско понятие "бог". Словото "big" описва превъзходно размерите и мощта на дракона, хтоничен бог. А Маджа е тя, Магурата, могъщата, обладателката на свръхчовешко знание, което хората са наричали "магия" - или просто Майката. Комплексът е светилище на хтонични божества, почитани някога в тези земи, а после забравени и оттеглили се в подземното си царство, откъдето може би продължават да управляват човешкия род.

Мегалитнито светилище  със сигурност е свързано в единен култов комплекс с друг забележителен местен феномен - осемдесетметровия водопад край Биняско,който се намира на отсрещния склон, точно срещу скалните монументи. Улеят, през който пада водата, е идеално изрязан като лира, а преди да стигне до него, буйният високопланински поток минава през сложна скална система, оформена като "утроба". Заснех изгрева на слънцето в Биняско - ликуващата му корона се появи точно обрамчена от "лирата" на водопада и първите му лъчи паднаха върху... мегалитния комплекс на змията и дракона, разбира се. Смятам че при натрупването на такива феномени, факти и имена, мога да смятам, че наистина съм разкрила една забравена от хилядолетия тайна.

Но чудесата не свършват дотук.

В Ривео, селище по течението на Маджа, разположено след Чевио и Вислето, също попаднах на забележителен  праисторически паметник - редица от пет камъка, менхири, която включва двойка изправени мегалити с удължена форма, почти допрени един до друг. Когато погледнах през цепнатината между тях,като във фокус отсреща съзрях водопада на Ривео, оформен като "утроба" и с  улей, напомнящ лира.

Валемаджа - Магичната долина - тепърва ще ни изправя пред своите загадки.