Налей ми вино - кръв от планината, Изпей ми песен за Момчил юнак, Кажи ми как се хвърлила момата От онзи страшен, остър камънак. Легенди за войводи страховити... Ага-тиран, убит със кози рог. И тих вечерник, слязъл до тревите, Хайдушка клетва, стигнала до Бог. Атлазен фес, бодливи ямурлуци И остър звън от сабя в ятаган... Тържествени, родопски, горди звуци! О, как ще молят моите правнуци Всевечен да е Петко капитан!