Нова Зора

Пресушени язовири, отровени реки, мръсен въздух и „лов на лисици“, сиреч на руски шпиони – това е веригата от „успехи“ на третото правителство на Бойко Борисов. Дори рибите разбраха това, което управляващите упорито отричат, - че екологична политика в България на практика няма. Има само празно дърдорене, престъпна безотговорност, безхаберие и бездействие, гарнирани с прокурорски заплахи към критиците на властта и акции срещу въображаеми руски шпиони.

Освен с поредицата от гейтове, третият мандат на Бойко Борисов ще се запомни и с екологичната катастрофа, довела до ареста на министъра на околната среда и водите Нено Димов, а по-късно и на бившия шеф на ВиК Перник Иван Витанов и временно изпълняващата длъжността кмет на миньорския град по време на местните избори Севдалина Ковачева. За жалост на перничани това не напълни язовир „Студена“, нито им докара вода от язовир „Белмекен“, понеже се оказа, че тръбите за обещания байпас са още в… Испания! А може и още да не са произведени, както американските изтребители F-16 Block 70, които правителството предплати, за да ги получи чак през 2024 г.!

Кабинетът „Борисов-3“ дава вид, че денем и нощем работи за разрешаването на кризата с водата и боклука, въпреки „провокираните от опозицията“ протести на граждани пред МРРБ и МС, и внесения от БСП вот на недоверие в НС. При сблъсъка на протестиращите с полицията на 27 януари, дори имаше 40 обгазени и двама полицаи бяха ранени. Организиран от ПП „Възраждане“, той бе пълна демонстрация на непукизъм на управляващите към яркото народно недоволство. На митинга не мина без провокации, но нито една от медиите не съобщи за предизвикателството на служител от МРРБ. Това е то да имаш медиите под контрол. Както се очакваше, вотът на недоверие не събори кабинета, но свали маските на фалшивите опозиционери в парламента: от 235 гласували, 102 бяха „за“, 124, в това число „независимите“ от „Атака“ гласуваха „против“ и 9 (всичките от „Воля“) се въздържаха. Въпреки това вотът свали маските на фалшивите опозиционери в парламента. От „Атака“, която отдавна е заприличала на язовир, стигнаха дотам да твърдят, че не били получили покана за консултации от БСП, макар че седмица преди вота от екрана на партийната им телевизия „Алфа“ задаваха „неудобни“ въпроси на Столетницата. Например, какво ще направи с американските военни бази у нас, с минималната и средната работна заплата, с пенсиите, с американските ТЕЦ-ове и с антируските санкции?... Т.е. все въпроси, които би трябвало да се задават на управляващите, част от които е и партията на Волен Сидеров.

В разгара на тази полемика, прокуратурата обвини в шпионаж двама руски дипломати, а МВнР привика руския посланик и му нареди въпросните дипломати да напуснат страната в срок от 48 часа. Единият от дипломатите търсел информация за избирателната ни система, а другият – за енергетиката.

И кое от двете е тайна,

която никой не бива да узнае? Това че у нас процъфтяват корпоративният вот и търговията с цигански гласове? Или че Изборният кодекс се ремонтира винаги в дванадесет без пет преди избори, без да се изчистят изборните списъци от мъртви души? Тайна ли е че Европа рано или късно ще ни наложи да затворим всички ТЕЦ? Тайна ли е че на площадката в Белене вече трета година ръждясват под найлона два руски ядрени реактора? Или е тайна това, че един второразреден чиновник от Държавния департамент на САЩ ни заповяда да спрем изграждането на „руския“ проект, който Борисов нарича „Балкански поток“, а пък той е просто продължение на „Турски поток“ през България? По същия начин, по който по време на правителството на Пламен Орешарски трима американски сенатори, водени от покойния вече бивш военнопрестъпник от Виетнам Джон Маккейн, спряха проекта „Южен поток“.

От Москва квалифицираха последния русофобски акт на София като провокация и обещаха да отговорят реципрочно. Затова пък посолствата на САЩ и Великобритания приветстваха действията на българските власти, показвайки недискретно кому те са изгодни и кой е поръчителят на поредната антируска провокация. У нас със сигурност има и американски шпиони, но никой не ги преследва. Може би, защото те са в правителството, както предположи Боян Ранделов в предаването „Фронтално“ на телевизия СКАТ (25.01.2020).

Очевидно не ще да е било случайно „претоплянето на вчерашната манджа“, сготвена през 2015 г. с опита за „отравяне“ на оръжейния бизнесмен Емилиян Гебрев. Някой бил намазал с отрова дръжката на колата му, според прокуратурата на Гешев. Акт, който е точно толкова не доказан, колкото и „отравянето“ на Сергей и Юлия Скрипал в Солсбъри години по-късно. Да не забравяме и визитите на Цацаров и Гешев в САЩ, както и питането на последния към Конституционния съд относно имунитета на държавния глава и понятието „държавна измяна“. Трябваше ли Гешев да стане главен прокурор, за да научи от Конституционния съд неща, които дори завършилите Милиционерската Академия по право трябва да знаят? Явно чрез Гешев някой размахва пръст към президента Радев, опитвайки се да парализира всякаква критика спрямо следваната от правителството вътрешна и външна политика. Или пък в опита си да „профилактира“ държавния глава, Гешев връща услугата на онези, които го поставиха в стола на главния прокурор. По-добре да беше попитал Конституционния съд, дали след като министрите отговарят за делата на своите подчинени, премиерът Борисов трябва ли да носи и съдебна отговорност за своите министри на регионалното развитие и екологията? Или пък, как се наказва прокурор, огласил неправомерно данни от подслушани разговори на държавния глава, преди да е приключило досъдебното производство? Още повече, че КПКОНПИ, която през април 2019 г. е проверила сигнали за конфликт на интереси от страна на генерал Румен Радев в качеството му на командир на ВВС, на 31 юли 2019 г.. е приела решение, че не е установен такъв конфликт. Според член 145-а на НК, цитиран от адвокат Даниела Доковска пред вестник „Дневник“, вариантите са два. Първо - лице, което използва информация, събрана чрез СРС извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство, се наказва с лишаване от свобода до 3 години и глоба от 500 лв. Второ - когато деянието е извършено от длъжностно лице, придобило информацията в кръга на неговата служба, наказанието е лишаване от свобода от 1 до 5 години и глоба от 5000 лева. Т.е., и в двата случая затворът е гарантиран. Ако разбира се България беше наистина правова държава, в която има върховенство на закона, а не злоупотреба с неограничена власт. Включително от прокуратурата, която изпълнява политически поръчки на изпълнителната власт и на чужди посолства и правителства.

Но, освен отклоняване на вниманието от водната и боклучавата кризи, последното доказателство, за което са тоновете умряла риба в река Марица, новата вълна на антируска и антипрезидентска истерия цели провалянето на двата последни „руски“ енергийни проекта в България: – продължението на „Турски поток“ и проекта АЕЦ „Белене“. Неслучайно министърът на енергетиката Теменужка Петкова бе привикана във Вашингтон за обсъждане на нашата енергийна сигурност. Разбирай, на енергийната ни (не)зависимост: не изобщо, а само от Русия.

Явно Борисов не е успял да убеди Тръмп, че България просто разширява своята газопреносна мрежа, а не продължава „Турски поток“ към Сърбия и Южна Европа. Видеокадрите от строителството на „Балкански поток“, които той засне от хеликоптер като алиби пред Путин, ще останат в политическата ни история като най-жалък опит за измама не само на Русия, а и на страните по трасето на „Балкански поток“. След като преди време се похвали пред Американската търговска камара в България, че лично е спрял три руски енергийни проекта, сега Борисов може да рапортува пред Белия дом, че окончателно е погребал енергийната ни зависимост от Русия. След това може да си ходи в Банкя. Дали там ще пише Мемоари, или ще дава непоискани от никого съвети и препоръки, както Иван Костов и Росен Плевнелиев – все едно! Въпреки, че благодарение на ПГ на ПП „Атака“ и на „несистемната опозиционна“ партия „Воля“, Борисов и ръководената от него партия-феод ГЕРБ избегнаха своеобразния парламентарен „импийчмънт“, те са политически пътници. От власт ще ги свали не опозицията в НС, а опозицията на улицата – стотиците хиляди граждани, подложени на екологичен и социален геноцид. През февруари 2013 г. първият мандат на Борисов приключи предсрочно, заради зимните протести срещу надутите сметки на ЕРП-тата. А през зимата на 2020 г. кабинетът може „да се удави в безводието“ на Перник, Шумен, Разград, Търговище, Ловеч, Ботевград и дори Сливен, Бургас и Варна. Или „да обърне корема“, както изтровената риба в Марица, Искър, Осъм, Вит и други реки, язовири, езера и блата. Изпепелената растителност в Драгоманското карстово блато и в Шабленското езеро също се прибави към „активите“ на герберско патриотичното управление. Да видим как ще свърши пиар акцията на Валери Симеонов, Бойко Борисов и компания срещу шума и частните лотарии… Много вероятно е Борисов да даде заден ход, както много пъти е смекчавал социалните протести, хвърляйки милиони през прозореца на МС: „Аз давам!“.

Не стигат безводието и боклуците – местни и вносни, ами и грипът завърлува у нас. Само коронавирус ни липсва, но при надигащата се нова бежанска и мигрантска вълна, и той може да пристигне тук, преди да са открили ваксина срещу него.

За земетресение от рода на това в Елязъг и Малатия (Източна Турция) да не говорим. И там откриват с късна дата, че бетоновите колони на рухналите сгради са с нулева устойчивост. Странно е все пак, че обясняват разрухата с използването на „дере куму“, тоест речен пясък. Докато при голямото земетресение в Североизточна Турция през 90-те години на миналия век, в развалините на рухналите сгради откриха черупки на морски охлюви, строителите бяха използвали морски пясък!

Въпреки пораженията от земетресението и предупрежденията на сеизмолозите и еколозите, Ердоган не се отказва от проекта „Канал Истанбул“. „Остави Канала, виж земетресението!“ – съветва го Хюсеин Алан, председател на Съюза на инженерите геолози в Турция. („Джумхуриет“, 26.01.2020).

И у нас, както и в Турция, главният проблем е философията на управлението, свеждано до фактическо самодъравжие. Само затворниците не са се обръщали досега към „Премиера Слънце“ Бойко Борисов, за да им реши проблемите. Аналогични са и подборът, и назначаването на „калинки“ в различните управленски структури. В управленската програма на ГЕРБ всичко е приоритетно. Поради което всъщност нищо не е приоритет, особено екологията. Дори Кристалина Георгиева като директор на МВФ съветва България да не изостава от екологичните политики. Но не й достига смелост да препоръча на правителството затварянето на американските ТЕЦ-ове, или преразглеждането на договорите, които им осигуряват привилегировано положение на уж либерализирания енергиен пазар: цени на произведената еленергия в пъти по-високи от тези на АЕЦ „Козлодуй“, плюс държавни гаранции за дългосрочно изкупуване на енергията. За парите, които получава ТЕЦ-ът на Доган във Варна, за да поддържа студен резерв – да не говорим.