Под това заглавие вестник „Вашингтон пост“ публикува на 9 декември т.г. секретни правителствени и на Пентагона документи, касаещи хода на една голяма авантюра, започнала през 2001 г. и превърнала се в най-дългата, 18-годишна война в цялата история на САЩ: – тази в Афганистан. Получени след тригодишна легална битка по силата на Акта за свобода на информацията, т.нар. афганистански документи разкриват, че висши служители на администрацията във Вашингтон, включително в Белия дом, Държавния департамент, Пентагонът и ЦРУ са укривали истината за войната в Афганистан през всичките 18 години, рисувайки розови картини на непрекъснати успехи, правейки оптимистични изявления, за които са знаели, че са лъжливи, укривайки и подправяйки непогрешими свидетелства затова, че войната е станала нежелана и незаслужаваща материалните и човешките загуби за нейното продължаване. Афганистанските документи включват над 2000 страници с непубликувани бележки от интервюта с хора, играли пряка роля във войната: от генерали и дипломати, до спомагателен персонал и афганистански официални представители. Любопитно е, че публикуването на тези документи съвпада с възобновяването на преговорите на САЩ с талибаните, които бяха прекъснати след няколкото военни нападения срещу обекти на Пентагона в различни провинции на Афганистан. Макар „Вашингтон пост“ да не обича президента Тръмп, документите които публикува сякаш подкрепят тезата на Тръмп и другите, които смятат, че е дошло време за пълното изтегляне на американските войски от Афганистан. И формират благоприятно обществено мнение за намеренията на президентската администрация. Афганистанските книжа разобличават лъжите на поне две президентски администрации: - тази на Джордж Уокър Буш-младши и тази на Барак Обама, като последният пръв обеща да изтегли американските войски от Афганистан. По ирония на съдбата, това може би ще направи недолюбваният от „Вашингтон пост“, „Ню Йорк Таймс“, CNN и други медии републикански президент, Доналд Тръмп. Защото продължаването на една зле организирана, скъпа и водена без ясна политическа цел операция, ако се позовем на немския философ Имануел Кант, противоречи на правото. Според публикуваните документи на Пентагона, в Афганистан са служили 775 000 американски войници, някои от които по няколко пъти. От тях 2300 са загинали и над 20 589 са били ранени при акции. А икономическата и финансовата стойност на войната направо не е за вярване: почти 1 трилион долара. При това не е ясно още колко милиарда долара ще бъдат похарчени, докато войските напуснат Афганистан. Продължаването на войната също е възможно, но това ще бъде съзнателен избор. Както казва един талибански командир, цитиран от Мехмет Али Йозджан във вестник „Миллиет“ (13.12.2019): „САЩ може да имат скъпи часовници за измерване на времето, но и ние имаме много време“. Когато войната се проточи, всичко се изхабява, ерозира. Не само войниците, политиците, икономиката и материалът, ерозират и моралът, съвестта и авторитетът. Това според Йозджан е точката, до която се е достигнало в края на 18-те години война. Вашингтон, по времето на трима президенти, последният от които Тръмп, е прахосал огромни суми пари, за да превърне Афганистан в модерна нация, но страната си остава в Средновековието, раздирана от гражданска война с религиозен характер. Резултатите определено не си заслужават направените жертви и материални разходи. Джефри Игърс, пенсиониран военнослужещ от ВМС, служил в Белия дом при Буш и Обама, казва: „След убийството на Осама бин Ладен си казах, че в своя воден гроб той вероятно се смее, представяйки си колко много сме изхарчили за Афганистан“. Според Джон Сопко, шеф на федералната агенция, провеждаща интервютата, документите показват, че американският народ е бил лъган непрекъснато. През 2008 г. Конгресът на САЩ създава Офиса на специалния генерален инспектор за възстановяването на Афганистан (SIGAR), който да разследва прахосничеството и мошеничествата в зоната на военните действия. Неговият проект „Научени уроци“, струва 11 млн. долара и е замслен да диагностицира политическите провали на САЩ в Афганистан. Така, че САЩ да не повтарят грешките следващия път, когато окупират някоя страна, или се опитват да изградят наново някоя разпокъсана такава. Интервюирани са над 600 души с опит от войната от първа ръка, повечето от които американци, но анализаторите на SIGAR пътуват и до Лондон, Брюксел и Берлин, за да интервюират съюзниците от НАТО. Освен това са интервюирани към 20 афганистански официални представители, дискутирайки с тях програмите за възстановяване и развитие. От 2016 г. SIGAR публикува 7 доклада „Научени уроци“, които осветляват проблемите в Афганистан и препоръчват промени, за да се стабилизира страната. Но докладите, написани в стила на тъпата бюрократична проза и фокусирани върху една азбучна супа от правителствени инициативи, изключват от интервютата най-резките и най-откровените критики. В увода към доклада, издаден през май 2018 г., пише: „Установихме че стратегията за стабилизиране и програмите, използвани за нейното постигане, не бяха правилно скроени за афганистанския контекст. И успехите в стабилизирането на афганските провинции рядко продължаваха по-дълго от физическото присъствие на коалиционните войски и цивилни.“ Бившият американски дипломат Джеймс Доббинс, който е бил специален пратеник за Афганистан при президентите Буш и Обама, признава: „Ние не окупираме бедни страни, за да ги направим богати; не окупираме авторитарни страни, за да ги направим демократични; не окупираме насилнически страни, за да ги направим миролюбиви и определено се провалихме в Афганистан“. В речта си пред Военния институт във Вирджиния, бившият американски президент Джордж Уокър Буш казва: „Историята на военния конфликт в Афганистан беше разказ за първоначални успехи, последвани от дълги години на лъкатушене и накрая провал. Не бива да повтаряме тази грешка.“ Самият Барак Обама в една реч във Военната академия „Уест поинт“, заявява: „Дните, в които давахме празни чекове свършиха. Трябва да е ясно, че афганистанците ще трябва да поемат отговорността за своята страна. И че Америка няма интерес да води нескончаема война в Афганистан“. Шефовете и генералите от Пентагона вероятно са на обратното мнение – че войната е била успешна, много успешна и е доказала, че САЩ имат армия, каквато заслужават. Броят на убитите цивилни в Афганистан няма значение, както нямаше и този на убитите цивилни иракчани при нахлуването през март 2003 г. Тогава държавният секретар на САЩ Мадлин Олбрайт беше казала, че гибелта на 500 000 иракски деца е приемлива цена за свалянето на Саддам Хюсеин. Що се отнася до Афганистан, според ООН, само през миналата година там са били убити 3804 цивилни афганистанци. Другото постижение на американската дипломация е задълбочаващата се криза в отношенията с ключовия съюзник на САЩ в НАТО Турция, начело с ислямиста Ердоган. Анкара реагира остро на приетия от Конгреса Закон за арменския геноцид през 1915 г., както и на законопроекта за налагане на санкции срещу нея, заради покупката на руските ПВО системи С-400 и операцията в Сирия, наречена „Извор на мира“. Обаче статията на Арслан Булут във вестник „Йеничагъ“/13.12.2019, описва още един конфликт. Става дума затова, че възползвайки се от изказване на Ердоган, в което той упреква Запада, че не му позволява да придобие ядрено оръжие, когато други страни имат балистични ракети с ядрени бойни глави, двама конгресмени са внесли законопроект в Камарата на представителите, предвиждащ мерки за осуетяване на ядреното въоръжаване на Турция. Арслан Булут пита: „Настина, каква обща цел имат Турция и САЩ? Вероятно в миналото можехме да говорим за наличието на цел, като „възпирането на съветския експанзионизъм“, но от дълго време САЩ се занимават с военното обкръжаване на Турция. Така че, освен базите в Гърция, САЩ установиха бази в целите Балкани. В България те съсредоточиха войски с бронирани средства по границата с Турция, а на изток извършиха подобно базиране в Грузия. Турците имат заснети видеокадри и от двете страни. А на юг срещу Турция в Ирак и Сирия бяха създадени армиите на Барзани (Иракски Кюрдистан) и YPG (Кюрдски формирования за народна защита в Сирия). Явна е и подкрепата им за Израел и Кипърската гръцка държава. А в морето е 6-ти Средиземноморски американски флот.“ Само в това не бяха обвинявали България, че от нейна територия САЩ обсаждат Турция! Не ми се мисли какво ще стане, когато се развърне координационният център на НАТО във Варна. Дали докато се сърдим на Путин заради обвинението му, че правителството на Борисов умишлено бави под външен натиск строителството на „Турски поток“, Ердоган няма да бие дузпата на приятеля си Бойко, отклонявайки газопровода към Гърция? Ще поживеем, ще видим… На подобна политика Арслан Булут казва: „Да замеряш шейтана, сиреч дявола, с камъни“. Кой е шейтанът според вас?