Преди време Бърни Сандърс нарече „скандални и антисемитски“ позициите на Путин и Орбан срещу Сорос. Текст с подобно съдържание бе публикуван в Therussophile.org – информационен агрегат на новини за Русия от алтернативни източници извън официалния мейнстрийм на Истеблишмънта. Сайтът се стреми да отразява новини и от други страни, свързани с руските интереси, като Сирия, Китай, Иран и т.н. Амбицията на създателите е, всеки, който има интерес към събитията във и за Русия, да може да се информира своевременно от едно място, вместо да ги търси в интернет. Автор на текста е американският гражданин Карл Бейър (Carl Beijer @CarlBeijer), който споделя впечатленията си от телевизионния дебат между основните кандидати на Демократическата партия, състоял се вечерта на 20 февруари 2020 г. Ето част от изказването на сенатор Бърни Сандърс – кандидат за президент от Демократическата партия: „(...) Икономическата и вътрешната политика на Сандърс като цяло ми се струват добри. Но външната му политика все още е твърде агресивна. Например: Крайно десният авторитарно-националистически лидер на Унгария Виктор Орбан моделира себе си като Путин в Русия, след като каза в интервю през януари, че „Путин отново направи страната си велика“. Подобно на Путин, Орбан се издигна на власт, като използва параноята и нетърпимостта към малцинствата, включително чрез скандални антисемитски нападки срещу Джордж Сорос; и в същото време успя да обогати себе си и своите политически подръжници. Къде тук е „авторитарният“ Путин? Кога Путин „е експлоатирал параноята и нетърпимостта към малцинствата“? Когато присъства на откриването на Голямата джамия в Москва ли? (...)“ Съдържанието на постинга е симптоматично за настъпващия обрат в настроенията на американските гласоподаватели. А и проучвания на институтите за общественото мнение в САЩ показват, че все повече американци предпочитат икономическа система, основана на демократични социални ценности, като тази в скандинавските страни Швеция и Норвегия, във Финландия и другаде. Четирима от десет граждани на САЩ на възраст между 18 и 54 години отговарят, че искат да живеят в социалистическа нация, а не в капиталистическа като американската. Това съобщи наскоро новинарския телевизионен канал „Axios HBO“. Анкетата е проведена през миналата година от института за проучване на общественото мнение „Харис“ по поръчка на телевизионния канал. Подобни настроения фиксира и институтът „Галъп“ в анкета, проведена в края на април 2019 г.: все повече хора в САЩ смятат, че социализмът би бил по-добрата посока за бъдещето на страната. При това, налице е промяна в разбирането за социализма, в сравнение с 2018 г. Нараства броят на хората, които смятат, че това означава равенство или равни възможности. Анкетата също констатира партийно разграничаване между респондентите: самоопределящите се като демократи и техните симпатизанти имат по-благоприятно отношение към социализма; докато определящите се като републиканци го възприемат повече като правителствен контрол, който унижава личността. Според заключението на „Галъп“ обаче, преобладаващият брой респонденти в САЩ предпочитат свободния пазар над държавния контрол върху определени дейности. На въпроса: „Бихте ли предпочели свободния пазар или правителството да бъде изцяло отговорно за технологичния напредък, висшето образование, заплатите, здравеопазването, околната среда, разпределението на богатството и другите области?“, повечето от запитаните са съгласни да има правителствен контрол за защита на околната среда и на потребителите, но искат властта да не се намесва в сферата на технологичните иновации и разпределението на богатството. Институтът „Харис“ пък обръща внимание на особено високия процент жени от тази възрастова група, които твърдо се противопоставят на капитализма. Отбелязва се и резкия скок на американската женска половина, подкрепяща социализма: от 40% преди близо две години, на 55% днес. Същевременно, в журналистическия коментар на резултатите от анкетата се прави уговорка, че предпочитането на социализма не означава, че американците искат да живеят в марксистка командна икономика; по-скоро настояват за всеобщо здравеопазване, безплатно образование и достойно заплащане на труда. Проучванията на „Харис“ и „Галъп“ показват, че социалната идея става все по-популярна през последните години. В условията на криза критикуването на „лявото“ се оказва лоша практика и дори в САЩ думата „социализъм“ е на път да бъде реабилитирана. Макар досегашният неолиберален елит да е изградил цялата си легитимност върху мантрата за "опасност от комунизма" и не може просто да загърби тази политика, днес подобна реторика вече дразни част от общественото мнение и дори управляващите елити на някои държави. Възходът на политици, като сенаторът Бърни Сандърс, представителката в Камарата на представителите Алесандриа Окасио-Кортес и др., отразява променящите се настроения на населението. Дебатът за икономическото бъдеще на страната, както и за световната икономика, може да окаже дълбоко въздействие на започващата кампания за тазгодишните президентски избори в САЩ. "Капитализмът разори много американци през последните десетилетия и създаде икономика, която хората чувстват, че е дълбоко несправедлива", изтъкват коментаторите на канала „Axios“ Феликс Салмън и Алекси Маккаммънд в анализ, озаглавен „Недоволствата от капитализма“. И добавят, че "подхранването на този извор на негодувание може да се окаже основен източник за политическа подкрепа на всички успешни кандидати през 2020 г." Сенаторът Бърни Сандърс е единственият кандидат за президент от Демократическата партия, който се представя за демократичен социалист, твърдейки, че икономическата система, която преобладава в северните (Скандинавски) страни, е интересен пример за следване. „Днес, през второто десетилетие на 21 век, трябва да се заемем с незавършения New Deal и да го довършим докрай.“ Според него демократичният социализъм е естествено продължение на политиката на президента Франклин Делано Рузвелт (1933-1945), известна като New Deal, която извади Америка от голямата депресия, наложи по-справедливи обществени отношения и предостави основни икономически права на всички американци. Това означава нови работни места, строги банкови и финансови регулации, пенсионна програма за социално осигуряване, защитата на работещите семейства и т.н. Сандърс има подкрепата на „Демократични социалисти на Америка“ (ДСА) – организация създадена през 1982 г. от част от Социалистическата партия на САЩ с представители на отделни леви групи и движения. От началото на 21 век политическото й влияние започва бързо да нараства и към края на 2018 г. наброява над 50 хиляди члена, средната възраст на които е 33 години. На частичните избори през декември 2017 г. 15 активисти на ДСА са избрани в управленските органи на 13 щата; като прибавим и избраните преди това 20, ДСА има общо 35 представители в местните щатски органи на властта. През ноември 2018 г. пък Алесандриа Окасио-Кортес и Рашида Тлаиб са избрани в Камарата на представителите на Конгреса на САЩ. 29-годишната Окасио-Кортес е най-младата жена избирана някога в Конгреса на САЩ. Тя се застъпва за всеобщо здравеопазване, федерална гаранция за работните места, нов зелен New Deal, премахване на имиграционните и митническите ограничения, безплатно висше образование, данъчната ставка за годишен доход над 10 млн. долара да е 70% (както при президента Франклин Рузвелт). През 2016 г. тя бе в ръководството на екипа на кандидата за президент на САЩ Бърни Сандърс. Макар да е класиран на второ място в проучванията на общественото мнение за кандидат-президентска номинация на Демократическата партия през 2020 г., Сандърс едва ли ще успее да се пребори с твърдото ядро на съпартийците си около кръга Клинтън-Обама. Основният му съперник засега е бившият вицепрезидент Джо Байдън, независимо от мащабните корупционни разкрития за него и членове на семейството му, свързани с кървавия преврат в Киев през 2014 г. и корумпирания режим на Порошенко. Предварителните избори за номиниране на кандидат на Демократическата партия, проведени между 3 февруари и 3 март показват преднина на Джо Байдън с 467 делегатски гласа срещу 392 за Бърни Сандърс. Следващите турове са през март, април, май и ще завършат на 2 юни, когато ще стане ясно кой ще е печелившият. За да бъде номиниран, кандидатът за президент трябва да получи общо 1991 делегатски гласа. Наскоро, един друг съпартиец и бивш член на Конгреса на САЩ – Джон Делани, публично заяви: „Социализмът, или с каквото и ново име да го нарича сенатор Сандърс, е грешен отговор; правилният отговор е да направим капитализма по-справедлив и обединяващ.“ Как ще стане това ако продължат поддържаните от глобалистите-демократи деиндустриализация на страната и въртенето на „печатната машинка“ – отговор няма! В същото време, глобалисткият проект, който продължава да е верую на елита на демократите – приключи. Провали се и импийчмънтът на американския президент Доналд Тръмп. Всъщност, опитът не доведе до намаляване популярността му; обратното, днес той се радва на близо 50% обществено доверие и шансовете му през ноември 2020 г. да бъде преизбран – нарастват. Това може да отвори възможности за ново начало на сътрудничество между факторите на реалната политика в света – Русия, Китай и САЩ. И заедно с Индия, Бразилия и други големи държави, не една, а няколко цивилизации, да могат с консенсус да определят съдбата на човечеството, да планират бъдещето на един по-справедлив, многополюсен свят.