Нова Зора

Българо-руският клуб „Дружба“, Сдружение „Евразия“ и кметството на с. Върбица под патронажа на ПП “Нова Зора“ проведоха празник четири в едно: руска „Масленица“, „Сирни заговезни“ и „Баба Марта бързала мартеници вързала“ ведно с празника на самодееца. Взеха участие над 400 човека, беше организиран транспорт за извозването на всички желаещи да участват в празника. Автобусите бяха посрещнати  от Виолета Ангелова изобразяваща Баба Марта с кошница с мартеници. Всички присъстващи бяха поздравени от председателя на сдружение „Евразия“ Евгения Иванова и кмета на с. Върбица Красимир Маринов.

Водещата на тържестгвото Нина Тодорова разказа за празника „Масленица“: С този празник се изпраща зимата. Организират се весели игри, пекат се блини - вид палачинки, защото това печиво много напомня на слънцето. Накрая се разпалва огън и се изгаря Символ.

Масленицата е чучоло, което се прави от слама и символизира зимата. От древни времена се счита, че запалването на чучелото утвърждава победата на живота над смъртта и на доброто над злото. Преди да бъде запалено чучелото, всеки може да сложи в джоба на дрехата й листче с написано нещото, което иска да остане в отминаващата зима.

За българския празник „Сирни заговезни“ е характерно искането на прошка, хамкането с бяла халва или сварено яйце и прескачането на огньове за здраве. Това е последният празник с големи веселби преди дългия великденски пост.

Даниела Заркова – секретар на читалище „Пробуда 1990“ в Плевен, разказа за мартениците: „Легендите за произхода на българската мартеница са няколко, но всички са свързани с прабългарите и с основателя на българската държава – хан Аспарух. Една от тях ни отвежда 1300 години назад във времето. Тръгнал Аспарух да търси нова земя за българите след като хуните разгромили родината му и отвели в плен сестра му Хуба. Пристигнал в днешните български земи и ханът  изпратил вест по сокол до сестра си. Аспарух съобщавал, че е намерил райско кътче на юг от река Дунав и ще се засели там. Хуба избягала и завързала на сокола бяла копринена нишка да извести пристигането й. Птицата долетяла до новата земя, но вражеска стрела простреляла сокола и кръвта обагрила нишката. След добрата вест за пристигането на сестра си, хан Аспарух започнал на къса от бяло-червения пресукан конец, връзвал го на ръцете на войниците и наредил двата цвята никога да не се разделят - като символ на българското единство. Бил ден 1 март 681 г. Нарекли копринения конец мартеница, по името на месец март. Оттогава бяло-червената нишка свързва българите по света в едно.

И днес всеки участник в празника получи мартеница и всеки поиска прошка защото: олеква ти когато си простил,олеква ти  когато ти прощават. Човекът на земята все греши, на този празник прошка ни се дава“...

Пред хората от село Върбица прозвучаха   руски и български песни в изпълнение на руска вокална група с ръководител Атанаска Пеловска от с. Подем, Вокална група „Росна китка“ от с. Върбица с ръководител Богомил Мицев.

Особено вълнуващи бяха изпълненията на  сатерична вокална група „Феникс“ от с. Горна Митрополия с ръководител Нина Станчева.

Песни и танци огласяха до късно мегдана на селото. Надежда Аверочкина ръководител на българо-руския клуб „Дружба“ бе организирала много атракционни игри. Имаше и конкурси за деца, които се включиха с радост, а лакомствата - баници, пити, кексове, палачинки    стигнаха за тях и за всички желаещи. Тези, които не видяха чудото в с. Върбица, могат само да съжаляват. Другите ще го помнят дълго, заради преживените радости и вълнения.