Какви кошмарни времена върху главите ни се струпаха! И цялата страна е в струпеи като след гибелна война. А как възторжено и в такт, с подскоци пъргави скандирахме. И пипнахме, каквото дирехме, спечелихме - и още как! Но тъкмо в общия ни дом - с права и ценности до шията, като вълна ли люшна сприята на чисто нашенски синдром. И се видя като на длан в какво сме цъфнали и вързали, и накъде сме се забързали като при мор неoбуздан. И се разбра от глух и сляп сред тези съсипни наоколо, че ножът е опрял до кокала не само за самия хляб. И току-виж, че сме на път, след всички пъклени сценарии, в една страна, но с две Българии да спретнем пак народен съд…